Успех по бай Тошово време

.

Петте божи заповеди в социализма:

.
1. Не мисли!
2. Ако мислиш, не приказвай!
3. Ако мислиш и приказваш, не пиши!
4. Ако мислиш, приказваш и пишеш, не подписвай!
5. Ако мислиш, приказваш, пишеш и подписваш, на нищо не се чуди!

.

.

.

Приказка

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Попитали един мъдрец:
– Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
– Това е жена , която има един мъж и един любовник.
– Това не е ли лека жена?
– Леката жена има един мъж и много любовници.
– Това не е ли пропаднала жена?
– Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
– Това не е ли самотна жена?
– Самотната жена има само един мъж.

.

Ченгета „бизнесмени“ в милиционеро-капитализма

.

Явно, Маркс и Енгелс са били наивни хорица. Те съвсем искрено са смятали, че процесът на натрупване на богатства, капитали, както са го наричали те, е главната причина за съществуването на всички големи злини в живота на човечеството. И от тук илюзията, че забранят ли натрупването на големи богатства, направят ли го невъзможно, ще се сътвори и такова съвършено човешко общество, в което неправдите ще са конструктивно, организационно невъзможни. Е да, ама комунистическият строй предложи на народите такъв начин на живот, такава действителност, че те закопняха за охулвания от мощната им пропаганда капитализъм. Тогава изобретателите на “кадифените революции” предложиха на хората от социалистическите страни следващата простотия, равна на Маркс-Енгелската, само че с обратен знак. Вече не именувани философи, а някак си по друг начин, кой знае как, но все пак тръгнала от Запад, в световен мащаб се наложи идеята, че унищожи ли се комунистическата форма на организация на човешкия живот, възстанови ли се правото на натрупване на капитали и образуване на много партии, всичко автоматически ще си стане такова, каквото е било преди ерата на марксизма. Човечеството ще се направи на глухо и сляпо – все едно, че комунизмът никога не е бил, все едно, че призракът му никога не е бродил из Европа и светът, все едно, че формата на капитализъм такава, каквато е в САЩ и Западна Европа е единствено възможната, все едно, че в кохортата на капиталистическите страни не се вливат държави, населени от стотици милиони хора, които са трупали своя жизнен опит в течение на няколко поколения в условията на социалистически строй от Сталински тип. Да се разсъждава така е много, много тъпо. Най-малкото никак не е по-умно от допускането на Маркс, че забрани ли се натрупването на капитали животът на хората и на човешкото общество като цяло рязко ще се подобри. Нито революцията на Маркс, комунистическата, сполучи, нито сполучи “кадифената”, капиталистическата. И двете еднакво не разбират, че процесите на сформиране на хорските общности не са така прости и елементарни, че да могат да бъдат сведени единствено до притежаването или не притежаването на големи богатства и средства за производство. Неразбирането на едно и също нещо и в двата случая доведе до появата на действителност, която еднакво не е такава, каквато по замисъл би трябвало да възникне

Е, в страните от бившия комунистически лагер възникна не капитализъм от западен тип, а една нова обществено икономическа организация на човешкия живот, а именно милиционеро-капитализма. Външно милиционеро-капитализма и капитализма от западен тип си приличат като две капки вода – и в двете съществува елит от богати хора, милионери и милиардери, управляват едни и същи държавни институции – парламент, президент, министри и министър председатели, едни и същи са законите, партиите изповядват привързаност към демокрацията и едни същи човешки ценности и т.н. и т.н … А вътрешно двете общества функционират по абсолютно различен начин. При милиционеро-комунизма, придвижването нагоре по йерархичната стълбица ставаше единствено чрез извършването на престъпления – избиеш много от забогателите при предишното общество хора и, хоп, станеш активен борец против фашизма и капитализма, партиец, член на ЦК на БКП… Растеш. Когато хора за избиване от стария елит свършиха, нямаше вече живи от тях, най-допринасяща за личния прогрес дейност стана ново престъпление – доносничеството, шпионирането на съседа и приятеля. Придвижването нагоре в обществото чрез извършване на престъпления се наследи от милиционеро-социализма и не само не изчезна при милиционеро-капитализма, а и стана негов фундамент. Без забогатяването чрез престъпления и напредването чрез тях в йерархичната стълбичка, самият той, милиционеро-капитализма, нямаше нито да възникне, нито да съществува, управлява милиони хора и прогресира. За пример, при милиционеро-капитализма няма по-доходна човешка дейност от вземането и даването на подкупи. Но това не значи, че останалите престъпления, описани от Наказателния кодекс са изоставени, не се покровителствуват от елита и не се практикуват. Контрабанда, търговия с наркотици, грабеж, взломна кражба, измама, разни видове убийства, поръчкови или не, сводничество, продажба на деца… Всичко, всичко описано от Наказателния кодекс все е по-доходно от честния труд в страните с милиционеро-капиталистическо държавно устройство, за техните властници и за практикуващите този занаят “предприемачи” и “бизнесмени”. Не случайно новият елит на “демокрациите”, произлезли от държави с комунистическо минало включва огромен брой бивши служители на милицията, Държавна сигурност, шпионажа или контрашпионажа, сътрудници на ДС и идейните им и организационни организационните им ръководители – бивши партийни секретари и висши дейци на комунистическата партия. Още в условията на социализма тези хора имаха възможност да се запознаят с методите на действие на престъпния свят и, макар и в по-ограничен размер от сега, да практикуват някой от тези престъпления, да добият опит в тази област. Така че когато се реши хазните и другите богатства на социалистическите държави, а също и личните спестявания на бившите комунистически поданици да бъдат ограбени, за да възникнат богаташи и капитализъм, те имаха най-добра теоретическа подготовка, а отчасти и практическа. А някой от тях имаха дори реална престъпна дейност, извършвана не на наша територия, а в условията на истински капиталистически страни, западните, защото те там организираха банди – я Червени бригади, я други “революционни” движения, я атентати, отвличания и какво ли още не. Затова и точно такива хора също много забогатяха. Например, те знаеха, че на запад съществуват финансови пирамиди. Ние, държаните зад желязната завеса, не. Докато научим и – хоп, окрадоха ни личните спестявания. Специалисти. За ограбването на държавното не си струва и да говорим. Държавата си им беше в ръцете. Да крадат от нея за милиционеро-комунистите, бъдещите, а сега вече настоящи милиционеро-капиталисти, беше толкова просто и лесно, колкото да преместиш собствените си пари от левия си джоб в десния.
И така, в света вече съществуват държави, чиито цял елит е съставен от хора, забогатели не главно, а единствено от кражби и други престъпления. Това никога преди в световен мащаб и през никой етап от развитието на човечеството не е било – тогава всред елита, най-властоимащите и най-богатите, все е успявал да се нареди и някой имащ и положителни, обществено полезни дарби. Например, произвеждал е някаква стока по-качествено от другите и поради това е забогатял. При милиционеро-капитализма такива хора няма. В милиционеро-капиталистическа среда те не могат да се развиват нормално и да добиват власт и влияние в обществото.

Западът не разбира милиционеро-капитализма. Западните учени и политици не са живяли в подобна среда нямат жизнен опит и наблюдения, които да им позволят да разбират това, което виждат. За доказателство на тези думи, ще си послужа с пример.
Радио ВВС било казало, че главатар на мафиотите в България е хазартен бос със страшен прякор, пред който полицаите треперят. Само чуят ли името му и се разтрепервали. Няма нищо по-невярно от това. ВВС явно визира нашия милиардер Васил Божков – Черепа. Вече казах, че най-печелившия занаят при милиционеро-капитализма е вземането и даването на подкупи. При това вземането е по-рентабилната половина. Васил Божков е главно хазартен бос. Той не е всред числото на тези, които взимат подкупи. Пред него могат да треперят низшите полицаи и служители от държавния апарат. Може да треперят и част от по-висшите. Но в България има в сянка хора, по-могъщи и по-богати от Васил Божков, но това Запада не го знае. С тях самият той, независимо от страшния си прякор, се съобразява. Ето какво става, значи. Това, което цяла България знае, Западът не го знае. Не, че не вижда достатъчно. Западът вижда това, което виждаме и ние. Но не може да го проумее.
Ние също не разбираме Запада. Ето пак пресен пример. Австрийският канцлер Волфганг Шюсел каза навремето, че България имала напоследък големи успехи в борбата с престъпността и корупцията. Ама моля Ви се, г-н Шюсел, къде са тези успехи, та ние, живеещите в тази страна нито ги виждаме, нито ги усещаме и чуваме за тях само от такива като Вас? Г-н Шюсел може да си послужи с такъв аргумент, като изчезването на показните убийства от нашия живот в последните няколко месеца тогава. Във Вашите страни, господин Шюсел, показните саморазправи намаляват или изчезват, като се заловят убийците. При нас не е така. Този род престъпления намаляха, та чак и изчезнаха, като по-висшите звена на мафията обясниха на по-низшите, че трябва да престанат със саморазправите. Като стегнаха организацията на мафията и укрепиха дисциплината в редиците й. Сега главната задача на мафията е да окраде самия Европейски съюз, милиардите на неговите предпрсъединителни фондове. В името на главната цел, трябва да прекратят ежбите и саморазправите. Ама това, г-н Шюсел, не е нито ликвидация, нито ограничаване на организираната престъпност, а организационно укрепване, издигане на нов и по-висш етап на организираност. Етап в подготовката за решаване на още по-мащабни задачи от досегашните. И така, на нас не ни е ясно защо Волфганг Шюсел ги говори тези неверни неща. Искрен ли е ? Заблуден ли е? Голям дипломат ли е, че ги приказва без да ги мисли тези работи? Кой то знае. Тези и други подобни приказки не са ни ясни на нас, българите. На тях им се чудим също така, както навремето се чудехме на онези партийни секретари, които се изтъпанчваха на събранията и ни говореха, че живеем в най-прогресивното, най-хуманното, най-развитото общество в света, а именно комунистическото. А бе на западняците и заплатите им по-високи, и колите им по-хубави, дрехите, сградите, и всичко. Ха сега чуди се защо комунистическото общество е по-развито! Добре, това е минало. Ами сега? Я ако може някой пък да ми обясни къде са успехите на нашето правителство в борбата с организираната престъпност? Поръчителите не пипнати, макар и цяла България да ги знае кои са. Извършителите – също. У нас най-много за парлама да се извършат публични арести, а ла Холивуд, на третодивизионни престъпници. Босовете никой не пипа, защото те крепят държавата… А според западняците, успехи има! Ха сега, де!! Ама г-н Шюсел, у вас, в Австрия, може също да има неарестувани поръчкови убийци. Има такива и у нас. Но зад неарестуването у нас и у вас стоят два съвсем различни механизми. Например, в Австрия и другите страни може да име неарестуван поръчков убиец, ако например не се знае, че точно той е извършил въпросното престъпление. У нас е точно обратното. Всички го знаят кой е извършителят и точно заради това не го арестуват, защото не смеят да го пипнат, страх ги е да си имат вземане и даване с него. Убиецът здраво е наплашил хората още времената на милиционеро-социализма. Когато самият той е бил високопоставен милиционеро-комунист. Така е то, така е при милиционеро-капитализма. Още има недосегаеми. Още има хора, за които забранени неща няма. За които всичко е позволено – от кражба до поръчка за убийство или саморъчно извършване на убийство.

И Брюксел не ми е ясен. Искали правителството да намали корупцията всред висшите етажи на властта, за да ни отпуснат замразените средства от Европейския съюз. Добре, ама президентът ни Първанов  е замесен в доказани афери, като тази с нефта на диктатора Садам Хюсеин. Сериозно ли Брюксел разчита, че борбата с корупцията ще се води от тези човек честно и сериозно? Сериозно ли Брюксел мисли, че той ще си подадат оставката, за да не пада и капка съмнение, върху честността на борбата с корупцията? А ако Брюксел не е толкова наивен, тогава защо изобщо чака от умрял писмо? Или само се преструва, че чака? Не са ми ясни тези, европейските работи.
В миналото имаше сходна ситуация. Светът притискаше милиционеро-комунистите да зарежат класовата борба и комунизма и прегърнат капитализма, който те наричаха гнил, но в който, ако го прегърнат, те ще са капиталистите. Това беше в техен, личен на милиционеро-комунистите интерес и затова се сбъдна, те се съгласиха. Но сега е нещо друго. Имаш насреща си вече не “убеден, пламенен марксист-ленинец, прекрасен човек, доблестен комунист”, който се преструва, че постъпките му са мотивирани от вярност към догми, а милиционеро-капиталист, който признава, че е движен от интереси. Е, един милиционеро-капиталист, ако краде през целия си четири годишен мандат, за който е избран да бъде на власт, ще си “приватизира”, както показва практиката, около 1,5-2 милиарда долара. А ако не краде, за същите четири години, ще вземе само 48 хиляди долара заплата. Няма милиард, няма милион – само 48 хиляди! Я сега вие, господа от Брюксел ми отговорете – ще краде ли нашия милиционеро-капиталист, или вас ще слуша, няма да краде? Да не мислите, че тази структура, която му позволява безнаказано да краде, уж държава, а то фабрика за далавери, те лесно я си изградиха, та сега да я съборят ей така, за ваш кеф и в разрез с личните си интереси? Е няма да стане тая, това не ви е примитивният милиционеро-комунизъм, вие изградихте не това, което мислехте, а нов обществено икономически строй, милиционеро-капитализма. Сега вече имате работа с него. Може пламенният марксист-ленининец полковник Димитър Стоянов, висш началник в Държавна сигурност и капиталиста Димитър Стоянов да ви се струват едно и също лице, но те не са. Същото важи още за генерал Любен Гоцев, генерал Бриго Аспарухов и още много други генерали, полковници, първи секретари, номенклатури и доносчици. Харесва ви, не харесва ви, това е положението. Полковника, генерала, комуниста, доносчика, за хората беше по-лесен противник, когато извършваше обществено неприемливи, антихуманни неща. Като произведени в новия милиционерския чин “капиталист”, мнозина хора с извратено съзнание и инстинкти са много, много пъти обществено по-опасни. Не само за своите народи, а и за човечеството като цяло.
И така, реално в света има три обществено икономически системи, които в идните десетилетия ще могат, ще имат сили да се борят за световно господство – китайския комунизъм, капитализма от западен тип и милиционеро-капитализма.
В първите години след започването на “демократичните” промени, четох изказвания на висш американски държавник, който се хвалеше, че Западът бил спечелил Третата световна война, комунизмът бил рухнал. Няма нищо по-невярно от това. Комунизъм от много отдавна не е вяра в някакви идеали. Роден съм в комунистическа страна, младежките ми години минаха в такава страна, посещавал съм други комунистически страни и комунист с идеали никога и в никоя друга комунистическа страна не само не съм и виждал, но не съм и чул да има жив. Комунизъм е житейска практика, определен тип неморално, антиобществено поведение, възприето от част от хората от различни народи с цел оцеляване и дори лично преуспяване в условията на една жестока действителност. Исторически погледнато, нормите за поведение на комуниста са се зародили стотици години преди Маркс да напише “Капитала” всред угнетеното простолюдие на Русия, още в зората на руско-азиатското средновековие, доусъвършенствали са се в тюрмите и са преминали във върховете на управлението на тази държава заедно с “победилия пролетариат” и чак тогава са получили име, комунизъм. Там, в държавните върхове са се обогатили с нов жизнен опит и са се развивали и усъвършенствали, за разлика от теоретичните догми на Маркс. За желаещият да остане дълго и на всяка цена на на власт овладяването на тайните хватки на комунизма може играе същата роля, както йогизма за дълголетието. И едното, и другото, са постижения, екстракт от вековен опит. Практикуването на комунизъм, дефиниран според истинската си същност, а не според портрета, окачен на стената, е възможно в различни обществено – икономически системи и очертава възходящи линии. Например – лейтенант, капитан, полковник, генерал от секретните служби, милионер, милиардер… Или – доносчик, комунист, партиен секретар, демократ, депутат, милионер, милиардер… Що се отнася до портрета на стената, то той може да бъде на Маркс, на Ленин, на Сталин, хулещия Сталин Хрушчов, на Конрад Аденауер, Буш или господин Барозо. Всички те са еднакво удобни за комуниста.

И така, извършването на демократичните промени в бившите социалистически страни е огромна, голяма, може би най-голямата победа на комунизма в цялата му история. Чрез никакви победи в локални войни, като тези във Виетнам, Аногола и т.н., чрез употреба на оръдия или атомни бомби, комунистите не можеха да придобият толкова много блага, такава щедра отплата за неморалното си поведение, както от така наречените кадифени революции и “демократични” промени в бившите социалистически страни. Това не може да се нарече загуба на комунизма. Това е победа, тържество на комунистическия начин на човешко поведение над западния начин на живот и преуспяване. Кое се оказа по-рентабилно, мъчителното усвояване на знания от западния човек или практикуването комунизъм? Ама западняка взима за това пари от порядъка на хиляди долари, а истинският комунист, майсторът на тази апаратна практика, взима от порядъка на милиони, та и милиарди? А дебели книги и учебници комунистът не е и поглеждал, завършил е само милиционерска или партийна школа, или и двете. Не си е мъчил главата с такива глупости, каквито ги пише из западняшките книжки. Защо тогава западния начин на живот да е победил? Фактите сочат друго. Компрометиран е. Провалил се е. Показал се е по-неефективен в борбата за лично преуспяване.
В областта на държавното строителство комунистите също не са губещи. Какво от това, че страните, в които те държат властта сега се наричат демократични, а не страни с развита социалистическа система, зрял социализъм. Това за комуниста никак не е важно. Важното е обществено икономическата система да е удобна за практикуването на комунистическите умения. В това отношения “демократичните” обществено икономически системи, които се изградиха много от териториите бившите социалистически страни са далеч по-удобни за комуниста от “зрелия социализъм”. Затова слагам “демократични” в кавички. Обществено икономическата система е доразвит зрял социализъм, усъвършенстван така, че да бъде колкото може по-лесна плячка за апаратчика. Е, някой формирования са преименувани. Например, мафията пое и ролята на ОМОН, освен другия комплекс от функции, представляващи смес от мафиотска класика и други, нови, нужни на милиционеро-капитализма неща.
В борбата за световно господство, милиционеро-капитализма има сериозни шансове. Ето един пример. През 2001г. „цар“ Сакскобургготски дотича от Мадрид за да управлява България. Той плю върху живота на аристократ на Запад, заряза го, презря го и прегърна практиката и идеите на милиционеро-комунизма, ставайки среднопоставен функционер на Генералското движение, по-точно крилото оглавявано от генерал Гоцев. Сбърка ли „цар“ Сакскобургготски? За сравнение, дядото и бащата на „цар“ Сакскобургготски са били действащи царе, за разлика потомъка си Симеон Сакскобургготски, който бе само високопоставен чиновник. Те, две поколения царе, не са успели да прехвърлят дворците на България на свое лично име. По тяхно време дворците са се водили собственост на държавното интендантство. А Симеон с помощта на ДС, успя! Е, ако това не е доказателство за огромните предимства на милиционеро-капитализма, погледнато през очите на световното чиновничество, не знам какво да кажа повече.

В България има трима апаратчици, били през различни периоди назначени от Политбюро на милиционеро-капитализма за висши държавни чиновници. За по четири години мандат, всеки от тях припечели, както вече споменах, суми от порядъка на приблизително 1,5-2 милиарда долара. Е, да вземем долната граница, възможно най-малката спечелена сума, от всеки един мафиот-чиновник, а именно 1,5 милиарда. Ама това прави, че този човек е печелел по 1,027,397 долара на ден! Хайде сега да вземем за сравнение най-висшия държавен служител в една демокрация от западен тип, президента на Съединените американски щати, господин Джордж Буш. Не съм броил парите на господин Буш, но съм сигурен, че той получава по-малко и то доста по-малко. Хайде сега кажете ми, кое е по-добре, да си чиновник на милиционеро-капитализма в малка и бедна България, или да си президент на най-богатата страна в света, Съединените щати. Да си президент на САЩ е по-престижно, но да си милиционеро-капиталист макар и в малка държава е къде – къде по-доходно.

За човечеството милиционеро-капитализма е много по-голяма опасност, от милиционеро-комунизма, който за нуждите на оцеляването си нямаше класова опора.
Западът повтори грешката на Маркс. Отнемането на капиталите от богатите не доведе до изчезване на недъзите на тогавашното общество, а до увеличаването им. Подаряването на несметни богатства на хора с милиционерски манталитет, за да прегърнат капитализма не доведе и никога няма да доведе до демокрация. Ще стане и стана точно обратното. Недъзите на комунизма не само не се намалиха, а дори и напротив, увеличиха се. Станаха още по-нагли и уродливи, защото се чувстват търпени и толерирани. Така търпени и толерирани чак от новия център на света, Белия дом, както преди това от тогавашния им център на света, от Кремъл. Харесва ви, не харесва ви, незнайни идеолози на “кадифената” революция, това е истината. А ако някой, дори и да е с харвардска диплома и академичен сан, си въобразява, че милиционеро-капиталистите, или поне децата или внуците на милиционеро-капиталистите някога ще еволюират и придобият манталитета на нормалните предприемачи и бизнесмени, то този човек е чист идиот. Това никога няма да стане. Съвременният свят няма развити социални механизми, които да обезпечат, предизвикат и гарантират такова индивидуално прераждане. Понякога това е и органически невъзможно да стане. Механизмите управляващи човешкото поведение са много по-сложни, отколкото си мисли един такъв човек. И нито по времето на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, нито пък сега, не могат да бъдат сведени до простото притежаване или не притежаване на големи богатства, наричани в трудовете на Маркс капитали.

.

Империята ДПС

.
Мощна политико-икономическа корпорация, оплела с пипалата си всички сектори от бизнеса в страната, представяла днес опозиционната партия ДПС. Мащабите и мощта на империята надвишават всички познати до момента структури. Класическите за българския преход групировки ВИС, СИК, ТИМ, „Орион“ и „Олимп“ изглеждат смешни и незначителни на фона на влиянието на корпорацията ДПС. За 8 г. в изпълнителната власт шефът на движението Ахмед Доган и най-близката му клика успяха да се превърнат в най-богатите хора в държавата.

В структурата на корпорацията се включват най-различни компании от всички сектори на икономиката. Всички те на пръв поглед изглеждат самостоятелни стопански субекти, тъй като се водят собственост на напълно непознати за обществото хора. Общото между всички тях обаче е, че бизнесът им е създаден от движението по време на 8-годишния му престой във властта. Те съществуват, за да се„хранят“ от държавата, да обслужват Доган и най-близките му както и да издържат партията.

Корпорацията е пирамидална, като на върха й стои вождът на партията. Под него са заместниците му и народните представители. Средният ешелон се олицетворява от областните председатели, а най-долу са редови членове с бизнес. Всички те са за задължени да внасят в партийната каса процент от печалбата си.

Депутатите от ДПС се явяват лобисти пред изпълнителната власт за фирми от обръча. Чрез тях, близки до ДПС фирми печелят обществени поръчки или директно усвояват пари от правителствени фондове. Рамадан Аталай, Лютви Местан, Юнал Тасим, Гюнай Сефер имат и свой бизнес, който официално се прехвърлили на роднини и близки. Важна роля в бизнес схемите играят и т. нар. „дьонметата“, чиито най-видни представители са депутатите Йордан Цонев, Христо Бисеров, Камен Костадинов, както и скандалният ексшеф на СДС – Варна Янко Станев и др. Всички те са компрометирани в обществото, но за ДПС – шефа те са „естествени лидери“, заради сръчността им в упражняването на политическата и икономическа корупция. Задачата на „дьонметата“ е да привличат български фирми към обръча на Доган, както и да привличат нови гласоподаватели. На практика Доган, съвместно с обръча си от депутати и свързаните с тях фирми, се явяват крупни олигарси. Те са на върха на властовата пирамида и в същото време дърпат конците на марионетните фирми по места.

Най-видимата част от бизнеса на движението са медиите. В момента ДПС контролира 22 национални и регионални медии, най-голямата печатница в страната – ИПК „Родина“, както и 5 разпространителски дружества. Парите за мащабните покупки са от Корпоративна търговска банка, която в банковите среди заедно с Dbank са считани за трезори на обръчите от фирми на Доган. Контролираните медии са вестниците „Монитор“, Телеграф“, „Политика“, „Засада“, „Меридиан мач“, „Уикенд“, „Шок“, „Минаха години“, търновският „Борба“, „Лудогорски вестник“, ловешкият „Народен глас“, бургаските „Фактор“ и „Черноморски фар“, пазарджишкият „Знаме“ и списанията „Мач магазин“ и „Кулинарен уикенд“. В групата влизат и новинарските онлайн издания „Всеки ден“, както и веригата сайтове bnews, blife и bsport. За телевизии на ДПС се считат ВВТ и ТВ 7. Хора на Доган притежават и 50 процента от НУРТС-компанията, която разпространява националните радио и тв мрежи. Към същата група спадат и фирмите за пласмент на печатни издания Национална агенция „Разпространение“ АД, Сдружение „Съюз“ на разпространителите на вестници и списания“, „Пресмаркет“ ЕООД, Национална агенция „Разпространение 1“ ЕООД с техните регионални подразделения.

Ахмед Доган разполага и с множество хотели, които в момента са обект на данъчни проверки. Мащабният проект със строителството на сараите в „Бояна“ започва през 2002 г. Комплексът разполага с 10 апартамента, ресторант, просторна зала за конференции. Доган обитава президентския апартамент и разполага със собствена сауна. Фирмата, извършила грандиозния строеж, е „Иса инженеринг“ на Румен Асенов.

Другият хотел на ДПС-лидера е СПА комплексът „Орфей“ в Девин. Официално инвеститор на обекта е бившият вицепрезидент на „Мултигруп“ Николай Вълканов и неговата „Бългериън еко проджект“. „Орфей“ е открит лично от Доган през 2005 г., Тогава той не пропуска да се похвали, че е собственик на имота.

За ДПС имот се счита и хотел – „Ди Марио“ в Симитли. То се води собственост на туроператора „Дая-Турс“. Фирмата е на съпруга на Димитрина Захаринова, бивша директорка на столичната НАП, известна като протеже на ДПС. 5-звездният СПА център в Девин и 4-звездният комплекс в Симитли са вкарани в програмата на НОИ за рехабилитация на хронично болни. „Каза Домини“, или Домът на боговете в елитното селище Рибарица, пък е едно от най-скъпите начинания от веригата сараи. Нощувката там е около 2000 лв. Средната цена на леглата е между 4000 и 5000 евро. Официален притежател на хотела бижу се води 36-годишният Арбен Хавальов и фирмата му „Нобиле“. Инвеститор на начинанието е „Роял билдинг“ ООД, 80% от капитала на която държи сестрата на Хавальов чрез дружеството „Боила студиос“.

Засега единствено за парк „Росенец“, който също се свързва с „инвеститорски намерения“ и името на Ахмед Доган, има най-малко данни. Купища пари бяха налети и в родното село на лидера Дръндар, Варненско. Дворецът за децата изникна върху 14 дка в малкото село. Дори не липсват златни петлета по куполите на сградата. И тук като инвеститор на замъка се афишира сам Доган.

Най – силни са интересите на депесарите в строителния бизнес. Като се започне от инфраструктурните обекти и се стигне до жилищното строителство. Трайните интереси на партията на Доган в този сектор свързани с малката инвестиции и големите печалби. За това как действа този обръч доказателства могат да бъдат намерени при болшинството от ДПС депутатите. Схемата е елементарна – народните избраници осигуряват обществени поръчки на свързани с тях фирми, а те им се отблагодаряват с комисионни или безплатни жилища. Така например Лютви Местан и Ремзи Осман се сдобиха с нови апартаменти в Кърджали от две строителни фирми. Това са „Ардастрой“ и „Саварона“. Първата получи 455 000 лв. от наводненията за възстановяване на пътя до вилната зона на яз.“Кърджали“, а втората – „Саварона“ „печели“ всички търгове за ежегодни ремонти на училища в Кърджалийско помощта на Местан. „Родопастрой“ – Момчилград също е протежирана от Местан. Чрез неговото протеже – ексшефа на агенция Хидромелиорации“ Сабахтин Юсуф, фирмата строи микроязовир в кирковското село Тихомир.

Крумовградският изборник Юнал Тасим също участва в усвояването на пари за инфраструктурни обекти. Тасим държи 50 % от дяловете на фирма „Софт – Ю“, която извършва ремонти на обекти в общината. Според него обаче в това няма нищо незаконно. Освен с транспорт и енергетика, Рамадан Аталай вече има сериозни интереси в строителния бизнес. Разградската фирма „Антора“ на Иво Бориславов и депутатското синче Ревин, е взела над 1,6 милиона лева от хидромелиорационната агенция, за „възстановяване“ на съоръжения в различни краища на България, но не е изпълнила почти нищо от ангажиментите си. Не е ясно кой и срещу какво е построил триетажната вила на депутата на Пампорово, но в депесарските среди подозират, че му е подарък.

Депутатът Емил Иванов държи икономическите ресурси на Своге. Той успя да наложи своя човек Емил Атанасов – Цеката за кмет на общината. Иванов държи сметопочистването, както и всички строителни поръчки. ДПС-депутатът се сближава с бившия вицепремиер Емел Етем, след като и продава 8 дка ливади в землището на Ябланица, където се намира бившата ловна резиденция на Тодор Живков.

.

http://etrud.blogspot.com/2010/08/blog-post_24.html

България в навечерието на Втората световна война

.

В навечерието на Втората световна война България става фаворит на Балканите


Доскоро икономисти и историци марксисти ни втълпяваха, че България в навечерието на Втората световна война с “дребното си земеделие и слаборазвита промишленост” била една от най-изостаналите страни в Европа. Тези твърдения се опровергават от официалните данни на статистическите годишници и публикации по това време.
През отиващото си столетие българският народ преживя периоди на разруха и години на икономически възход и добруване. След Световната криза времето от 1935 до 1939 г. е период на дългоочакван икономически подем, най-значителният за целия мирновременен период. Изострените политически борби и страсти, продължили повече от десетилетие, разпилявайки националната енергия, принуждават цар Борис III да хване работата „изкъсо“ и да насочи страната към стопанско възраждане. В доклад до Държавния департамент във Вашингтон американският пълномощен министър в София Ф. А. Стърлинг пише: „Легацията научи от поверителен и твърде достоверен източник, че цар Борис обмисля сериозен план да отърве страната от политическото объркване, причинено от неспособността на партиите да постигнат споразумение… Заедно с общественото мнение той също бил отвратен от тяхната морална корупция, егоизъм и упадък и щял да назначи кабинет по свой избор измежду най-добрите личности в страната, стоящи над партийните интереси, едно честно, силно и патриотично правителство.“
Тази задача Цар Борис възлага на д-р Георги Кьосеиванов, изтъкнат дипломат от европейска величина, общественик и политик, който поема държавното кормило на 23 ноември 1935 г. По време на своя мандат до 16 февруари 1940 г. той пет пъти реконструира кабинета. За министри привлича специалисти с доказани професионални способности, с обществен авторитет на граждани и патриоти. Правителството си поставя следните основни задачи: успокояване на страната; стабилизиране на финансите; стимулиране на творческия порив у народа; помощ за съживяване на селското стопанство и развитие наиндустриалното производство; укрепване на държавния апарат, деморализиран от честите промени по политически причини; организиране на синдикати на чисто професионална и стопанска основа, без политически функции.
Тази политика среща разбиране и широка подкрепа у народа, което проличава на проведените обшински избори през 1927 г., когато за пръв път в българската история жените получават право на глас.
Възходът на селското стопанство започва през 1935 г. и достига връхната си точка в навечерието на Втората световна война. Той се дължи на няколкото поредни добри реколти и на постепенното повишаване цените на селскостопанските произведения, което увеличава покупателната сила на селяните, съставляващи 78% от населението на страната. Известна роля изиграват компенсационните сделки с Германия, Австрия, Унгария и Чехословакия за износ на залежали тютюни срещу внос на индустриални стоки, машини и съоръжения.
Българската земеделска и кооперативна банка неколкократно увеличава кредитирането на селското стопанство при ниски лихви – за закупуване на селскостопански инвентар, машини, торове, сортови семена и др. Само през 1939 г. тя отпуска на земеделски стопани и кооперации кредити в размер на 1,5 млрд. лв. Това довежда до увеличаване на средните добиви, на общия обем и доход от селското стопанство. Важна роля изиграват създадените през 1937 г. селскостопански камари, които активно участват при определянето на основните насоки на селскостопанската политика в страната.

Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.
……..година…….. доход в млн. лева
…….1935 …………….19 985
…….1936 …………….20 646
…….1937 …………… 24 594
…….1938 …………… 26 911
…….1939 …………… 31 466

През ноември 1938 г. министър на земеделието става Иван Багрянов, крупен земевладелец, добре познаващ нуждите на селото. С поредица закони и инициативи той се изявява като голям реформатор и допринася за интензификация на българското земеделие и подобряване бита и културата на селяните. Най-значимото му мероприятие в Законът за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години.
Наличието на достатъчно суровини и вносът на съвременни машини и съоръжения съдействат за ускореното развитие на индустрията, чиято продукция в неизменни цени през 1941 г. достига 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен прираст 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост, която дава 62% от цялата промишлена продукция. По своята концентрация, макар и не в много големи предприятия, България се приближава до развитите държави. В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.
След 1935 г. външната търговия на България бързо нараства, като през цялото време търговският баланс е активен.
.
Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн.лв. по текущи цени
……………………Внос……..Износ……..Оборот……..Салдо
……..1935……..3009……..3253………..6262……..+214
……..1938……..4934……..5578……..10 512……..+664
……..1939……..5197……..6065……..11 262……..+868

.
В навечерието на Втората световна война вътрешната търговия се оживява. Общата стойност на стокооборота през 1939 г. нараства на 29 305 млн. лв. срещу 14 546 млн. лв. през 1934 г.
За първи път в историята на България се пристъпва към цялостна регламентация на вътрешната търговия. Към Министерството на търговията се създава Висш търговски съвет като консултативен орган.
През втората половина на 30-те години акционният капитал, със значително чуждестранно участие, завладява почти всички отрасли на икономиката. В областта на кредита т.нар. „петорка“, в която влизат освен българските банки още Френско-българската банка и Итало-българската търговска банка, държи в ръцете си 50,4% от капитала на всички акционерни централи и провинциални банки. В застрахователното дело четири дружества от общо 23 са съсредоточили в ръцете си 66% от капиталите.

. Със Закона за индустрията от 1936 г. държавата определя задачите на отделните предприятия и отрасли, характера на производството и производствения процес. В областта на селското стопанство чрез Дирекция „Храноизнос“ влияе върху цените на селскостопанските произведения. Установява контрол върху износа и пълен надзор върху цените на вътрешния пазар. В края на 1939 г. „ножицата“ между цените на индустриалните и селскостопанските произведения се затваря и това се отразява благотворно върку бюджета на държавата, който през 1939 г. приключва с излишък от 270 млн. лева. Спестовно-застрахователните дружества се поставят под държавен контрол.
Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението. През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.

……..Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.
……..Артикул…………..Цена, лв.
……..Бял хляб……………..5,78
……..Прясно месо…………5,08
……..Телешко месо…….20,48
……..Сирене ………………25,73
……..Яйца …………………..1,55
……..Ориз………………….16,50
……..Захар…………………25,13
……..Олио………………….14,32

.
В страната настъпва ред, спокойствие и сигурност. В селата къщите не се заключват. Между хората съществува уважение и взаимопомощ.
Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война още по-добре се откроява, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави:

Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.
…………….България …. Гърция….Румъния….Турция….Югославия
Пшеница……..280 …….142………..245 …………258……..197
Ръж………………38…………9 ………….26 ………….31……….15
Ечемик…………52……….35 ………….42 …………58………..27
Тютюн…………..5,60…….5,99………..0,63………3,22….. …0,96

Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението
…………..България Румъния Гърция Югославия
Овце ……..140………122…………60………62
Крави………29,6…….14,2………22………26,4
Коне………….8,41 ……7,1………..1,3……..7,89

Добити въглища в кг. през 1938 г. на жител от населението
България…….Румъния…….Турция…….Югославия
…….293…………….100…………146…………324

Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г.
България….Румъния….Турция….Югославия
….98…………….97……………81………….70

.
От посочените данни се вижда, че България в навечерието на Втората световна война почти по всички показатели е на едно от първите места сред балканските си съседи.
Преди 60 години далновидни държавници за кратък период извеждат България от криза на завидна икономическа висота. Днес, вече десетилетие, българският народ живее в разруха и нищета и чака своите избавители.

Митре Стаменов /в-к “Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г./


Груби щрихи на Дейтрейдинга

Общи правила и принципи в търговията

Правилата, които се използват от един дългогодишен трейдър на финансовите пазари – Луис Борсалино.

Изхождайки от своя опит на професионалист, търгувал дълго време на пода на борсата и като самостоятелен трейдър пред компютъра, Борселино акцентира предимно върху психологията и управлението на капитала. В своите книги той отделя голямо внимание на цялостния процес на подготовката и откриването на една позиция.

“Всяка позиция трябва да има това, което аз наричам подготовка, прицелване и огън”

Независимо от това дали търгувате с търговска система или посредством свой собствен анализ, трябва да се стремите всяка ваша сделка да може да се раздели на три стъпки- подготовка, прицелване и огън.

1. Подготовка: това е първата стъпка от нашето приготвяне за търговия. Тя включва освобождаването ни от мисли, които не са свързани с търговията. Изучаване и анализиране на графиките. Определяне каква ще бъде вашата ориентация в течението на деня, на каква цена ще купувате/продавате, основавайки се на нива на подкрепа или съпротива.

2. Прицелване: на този етап наблюдаваме пазара, опитвайки се да видим сценариите, определени в първият етап. Например, ако сме открили много силно ниво на подкрепа на дадения пазар. Пазара отваря над това ниво, за кратко върви нагоре, след което започва движение надолу. Приближавайки към нашето ключово ниво на подкрепа, ние се подготвяме да купим.

3. Огън: това е момента когато всичко се комбинира в едно. Идентифицирали сме ценово ниво и сме се прицелили. Стартира очакваният сценарий. Сега “стреляме”, изпълнявайки сделката по вече идентифицираната цена. Поставяме стоп и първоначална цел.

Следвайки тези три стъпки разработваме това, което може да се нарече план за търговия. Според Борселино винаги трябва да има план, да търгуваме своя план, да знаем точката на влизане, стопа и кога да излезем от пазара.

“Това е което трябва да се разработи, парите идват в резултат на това”

Освен посочените три стъпки за откриване на сделки, Луис Борселино обръща внимание на цялостното изграждане на човекът-трейдър. Именно затова той публикува в своя “Учебник по Дейтрейдинг” серия от правила, които нарича “Десетте Заповеди на Търговията”.

1. Заповед 1 – “Търгувайте заради успеха, а не заради парите”. Вашата мотивация трябва да е отлично изпълнената сделка. Всички имаме желание да преуспеем и забогатеем, но целта трябва да ни е самият успех.

2. Заповед 2 – “Дисциплина”. Най-важното качество, което трейдърите трябва да притежават е дисциплината. Ключа за търговията е в това да можем да владеем своя ум, тяло и емоции. Може да използвате техническия анализ перфектно, но без дисциплина ще е много трудно, дори невъзможно да се правят печеливши сделки. Независимо от това дали днес е получил печалба или загуба, дисциплинираният трейдър може да се върне и отново да търгува на следващия ден.

3. Заповед 3 – “Опознайте себе си”. Преди да започнете с търговията е необходимо да познавате себе си. Да знаете дали сте човек, който може да се справя с риска или само при самата мисъл да рискувате нещо се обливате със студена пот. Мисълта, че рискувате собствените си пари, Ви лишава от сън? Ако това е така, то от гледна точка на търговията на финансовите пазари подходящ за Вас ще е диверсифициран портфейл с минимален риск. Но ако с помощта на дисциплината може да се справите с риска, тогава е възможно търговията да е работа за Вас. Запомнете, че главното тук е да се справяте с риска с помощта на дисциплината. Важно тук е да прецените дали сте човек, който иска само да играе, хазартен човек, способен на големи залози на масата в казиното. Ако отговора е да, то най-добре отидете в Лас Вегас, но ако сте човек, стараещ се да изпълнява отлично сделките базирани на технически анализ тогава помислете за търговия.

4. Заповед 4 – “Избавете се от своето его”. Да позволите на егото да влияе на процеса на вземане на решение е най-бързият начин да приключите своята кариера на трейдър. Не трябва да позволявате на егото да влияе върху вашите решения, трябва да слушате пазара, да следвате това което показва вашия технически анализ. Колкото по-големи успехи правите толкова тази задача ще става по трудна. Когато можете да се отвъртете от своите съмнения и да следвате за капризите на пазара, тогава имате шанс да постигнете успех. Обратно, смятате ли че работите успешно, защото притежавате определени умения или още по-опасното да вярвате че сте познали пазара- това е пътя към прекратяването на вашата трейдърска кариера. В същото време е възможно да сте емоционално чупливи и губещите сделки да разрушат вашата увереност в собствените Ви сили. Когато търгувате забравете за вашето его. Не позволявайте нито на загубите нито на печалбите да Ви влияят.

5. Заповед 5 – “Когато говорим за пазарите, не трябва да включваме неща като надежда, желание, молитва”. Котировките се покачват когато има повече купувачи и съответно спадат когато има повече продавачи. Пазарът не се движи в дадена посока само защото вие “искате” това, или го “молите” да стане така.

“Виждал съм много трейдъри, които в паниката, гледайки компютърния екран се молят на пазара да се придвижи в една или друга страна”

Причината за това е че са се хванали здраво за губещите позиции и не желаят да ги затворят. Те искат, надяват се, молят се за това пазара да се придвижи в тяхната посока. Действителната картина се вижда на екрана. Когато нивото на вашата стоп поръчка бъде достигната, вие сте длъжни да я затворите позицията. Независимо от това, че след като закриете позицията пазара може да тръгне в желаната от вас посока, вие трябва да сте доволни от проявената дисциплина.

6. Заповед 6 – “Позволявайте на печалбите да ръстът, а загубите ги затваряйте бързо”. Достигната ли е стоп поръчката ликвидирайте сделката, затваряйте позициите докато загубите са малки. В същото време изчаквайте печалбите, позволете да се развие сценария от вашия анализ. Но не бъдете прекалено алчни, защото пазара може в даден момент много бързо да се обърне против вас.

7. Заповед 7 – “Знайте кога да търгувате и кога да изчакате”. Да търгувате всеки ден е непрактично и невъзможно. Вие търгувате когато вашият анализ, вашата система и вашата стратегия ви дават сигнал че имате възможност да купите или продадете. Ако този сигнал е неясен, пазарът няма ясна посока е под-добре да почакайте да придобие такава. “Присъствайте на пазара с ум, а не с пари”.

8. Заповед 8 – “Обичайте еднакво своите печеливши и губещи сделки”. Губещите сделките ше са най-добрия ви учител. Загуби се получават когато има някакъв недостатък или нещо за доизпипване във вашият анализ. Когато това се случи определете какво точно се е случило и защо и ако е необходимо коригирайте вашите методи на анализ.

9. “След три поредни губещи сделки направете почивка”. След три поредни загуби е по-добре да направите почивка и да не търгувате известно време. Използвайте тази пауза да успокоите емоциите, да си изчистите главата от мислите за загуби. Наблюдавайте пазара, прегледайте стратегията си след което започнете да търгувате отново.

10. “Не трябва да нарушавате правилата”. Това е най-важното правило. Не трябва да нарушавате
тези десет правила ако искате да постигате успехи.
.

ПРОДАЖБА НА ВИНО БЕЗ БУТИЛКИ: ИКОНОМИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА (3)

.

И двете икономически системи изискват стабилност. Техните закони са замислени да се съпротивляват на промените и да осигуряват някакво постоянство на разпределението в твърде статичните социални структури. Рамките на допустимото са били стеснени толкова, колкото да се осигури предсказуемост, необходима както за земевладението, така и за натрупване на капитала.

В Третата вълна, в която навлизаме ние, информацията в голяма степен заменя земята, капитала и машините и, както подробно описах в предишния раздел, тя се чувства у дома си в далеч по-непостоянна и изменчива среда. Навярно Третата вълна ще донесе фундаментална промяна в целите и средствата на закона, която ще засегне далеч не само актовете, регулиращи сферата на интелектуалната собственост.

Само по себе си „полето на действие“ – архитектурата на Мрежата – може да служи за множество цели, чието осъществяване в миналото е било възможно само посредством правна намеса. Например, може да се мине без юридическа гаранция за свободата на словото в среда, която, както каза моят приятел и съучредител на EFF Джон Гилмор, „третира цензурата като неизправност“ и пренасочва обявените извън закона идеи по обходен път.

Подобни естествени механизми на уравновесяване могат да възникнат и за изглаждане на социални конфликти, уреждането на които досега е изисквало посредничеството на закона. В Мрежата [социалните] различия най-вероятно ще образуват непрекъснат спектър, който както разделя, така и съединява.

Независимо от силната си привързаност към старата юридическа система, компаниите, търгуващи с информация, най-вероятно ще открият, че при растящата неспособност на съдиите да се ориентират в техническите проблеми резултатите от съдебните процеси ще бъдат толкова непредсказуеми, че на тях не може да се базира никакво дългосрочно планиране. Всеки иск ще прилича на игра на руска рулетка, чийто изход ще зависи от мащабите на некомпенентност на председателя на съда.

Неписаният или адаптиращ се към обстоятелствата „закон“, бърз, нестрог и неуправляем като всички останали изменящи се форми, на този етап може да породи своеобразно „правосъдие“. Наистина, вече могат да се наблюдават нови развиващи се практики, приспособени към условията на виртуална търговия. „Живите“ форми на информация развиват методи за защита срещу безкрайното им възпроизвеждане.

Например, макар че надписите, напечатани със ситен шрифт върху кутиите с дискети с комерсиални програми, изрично изискват от отварящия кутията да спазва маса условия, много малко хора, както вече казах, изобщо четат тези условия и още по-малко хора ги спазват. Независимо от това, разработката на компютърни програми остава доста здрав отрасъл на американската икономика.

Защо става така? Защото хората в крайна сметка купуват програми, които наистина ползват. Щом веднъж програмата стане ключова за вашата работа, вие ще искате най-последната й версия, най-добрата техническа поддръжка, най- актуалните ръководства, всички привилегии, които дава законното притежание. В отсъствието на работещ закон тези практически съображения ще играят все по-важна и по-важна роля за получаване на доходи от неща, които лесно могат да се вземат и безплатно.

Аз наистина смятам, че някои програми се купуват от етични съображения или от абстрактното осъзнаване, че отказът от покупка ще доведе до спиране на разработката на тези програми, но тези мотиви тук ще оставя настрана. Макар да съм убеден, че провалът на един закон почти сигурно се компенсира с възникване на етика или норми, регулиращи живота на обществото, тук не е мястото да отстоявам това убеждение.

Вместо това аз смятам, че както и в горния случай, компенсацията за „софт“ продуктите ще се основава преди всичко на практически съображения, съгласуващи се с истинските свойства на цифровата информация, определящи ценността й, както и с технологическите методи за нейната манипулация и защита.

Макар че загадката така и си остава загадка, аз започвам да виждам посоките, от които могат да се появят решения, частично основаващи се на разширяване на онези практически решения, които вече се прилагат в практиката.

Отношението и неговите инструменти

Аз смятам, че ключово за разбирането на информационната търговия е следното положение: поради отсъствието на вещи информационната икономика ще се основава повече върху отношения, отколкото върху притежание.

Един от вече съществуващите модели за предаване на интелектуална собственост в бъдеще – това е изпълнението в реално време, средство, което понастоящем се използва само в театъра, музиката, лекциите, комедийните импровизации и в педагогиката. Аз съм убеден, че понятието за изпълнение ще се разшири и ще обхване голяма част от информационната икономика – от многосерийните сапунени опери до борсовия анализ. Търговският обмен в тези случаи ще прилича по-скоро на продажба на билети за непрекъснато шоу, отколкото на купуване на отделни опаковани части от това шоу.

Друг модел, естествено, е обслужването. Представители на цял клас професии – лекари, юристи, консултанти, архитекти и т.н. – и днес получават пари пряко за своята интелектуална собственост. Защо ви е авторско право, щом ви плащат хонорар?

Всъщност този модел чак до края на XVIII век е обхващал огромната част от онова, което днес се охранява от авторското право. Преди индустриализацията на творчеството писатели, композитори, художници и пр. са произвеждали своите продукти, намирайки се на частна служба при своите покровители. В отсъствието на вещи, разпространявани чрез масовия пазар, хората на творчеството ще се върнат към нещо от този род, само че ще служат не на един покровител, а на много.

Още днес можем да видим как възникват компании, съществуващи по-скоро за сметка на оказване на техническа поддръжка и подобряване на произвежданата от тях „софт“ собственост, отколкото за сметка на продажби „на парче“ на тази собственост в опакован вид или вградена в нещо друго.

Новата компания на Трип Хоукинс „3DO“, занимаваща се с разработка и лицензиране на мултимедийни инструменти, е един такъв пример. „3DO“ не възнамерява да произвежда никакви търговски програми или потребителски устройства. Вместо това тя работи като своеобразна частна организация, установяваща стандарти и посредничеща между разработчиците на програми и на устройства, които тя лицензира. Тя осигурява опорна точка за отношенията между широк спектър от юридически лица.

Независимо дали вие се смятате за производител или за извършител на услуги, защитата на вашата интелектуална собственост в бъдеще ще зависи от способността ви да управлявате отношенията си с пазара – отношения, които най-вероятно ще оцелеят и ще се развиват.

Ценността на тези отношения ще зависи от качеството на изпълнението, от уникалността на вашата гледна точка, степента ви на компетентност, важността й за пазара и най-важното – от възможността този пазар да получи достъп до вашите творчески услуги бързо, удобно и в интерактивен режим.

Интерактивност и защита

Пряката интерактивност в бъдеще ще осигурява голяма част от защитата на интелектуалната собственост, което всъщност вече и прави. Никой не знае колко софтуерни пирати са си купили легални копия на програмите, след като са се обърнали към разработчиците за техническа поддръжка и са били помолени да потвърдят с нещо факта на покупката, но предполагам, че броят им е много голям.

Същият контрол може да се приложи и към отношения от типа „въпрос- отговор“ между властите (или интелектуалците) и онези, които се нуждаят от експертната им оценка. Бюлетини, списания и книги ще предоставят на абонатите си допълнителна възможност пряко да задават въпроси към авторите.

Интерактивността ще се заплаща добре дори при отсъствие на авторство. Доколкото хората се включват към Мрежата и получават все повече информация направо от производителите – информация, нефилтрирана от централизираните медии, – те ще се опитват да развият същата интерактивна възможност за изследване на реалността, която преди се е постигала само с непосредствен опит. Достъпът „на живо“ до тези отдалечени „очи и уши“ може да бъде контролиран много по-лесно, отколкото достъпът до натрупани пакети от статична и лесно възпроизводима информация.

В повечето случаи контролът ще се основава на ограничаване на достъпа до най-новата, най-необходимата информация. Върху това ще се основават определенията за билет, място на действието, изпълнител и идентичност на притежателя на билета; определения, които, по мое мнение, ще придобият своите форми благодарение на технологията, а не на закона.

В повечето случаи определяща технология ще бъде криптографията.

Криптобутилиране

Криптографията, както може би твърде често повтарям, е „материята“, от която ще се създават стените, границите – и бутилките – на киберпространството.

Разбира се, криптографията, както и всеки чисто технически метод за защита на собствеността, си има своите проблеми. Винаги ми се е струвало, че зад колкото по-мощни защитни стени криете благата си, толкова повече те се превръщат в мишена за другите. Аз съм дошъл от места, където хората си оставят ключовете в колите и дори нямат ключове за къщите си, и оставам убеден, че най-доброто препятствие срещу престъплението е общество със здрав морал.

Макар да признавам, че това съвсем не е обществото, в което живеят повечето от нас, все пак аз вярвам, че излишното уповаване на защита с помощта на барикади, вместо на съвестта, в крайна сметка убива последната, превръщайки взлома и кражбата по-скоро в спорт, отколкото в престъпление. Това вече става в дигиталния свят, както ясно показва дейността на компютърните кракери.

Нещо повече, убеден съм, че изначалните усилия по охрана на цифровото авторско право чрез защита срещу копиране допринесоха за текущото състояние на нещата, когато повечето напълно порядъчни в друго отношение потребители сякаш не изпитват никакви угризения на съвестта от това, че ползват крадени програми.

Вместо да култивира у компютърните новаци чувство на уважение към работата на колегите им, всеобщото залагане на защита срещу копиране доведе до подсъзнателната представа, че щом е кракнал програмата, човек е „заслужил“ правото да я ползва. Ограничавани не от съвестта, а от [липсата на] технически умения, мнозина скоро се почувстваха свободни да правят каквото си искат. Това ще продължи да бъде потенциален страничен недостатък на криптирането в цифровата търговия.

Освен това е полезно да напомним, че защитата срещу копиране беше отхвърлена от пазара в повечето области. Значителна част от бъдещите опити да се използват схеми за защита, основани на криптографията, най-вероятно ще бъдат застигнати от същата участ. Хората не са склонни да толерират неща, които усложняват работата им с компютъра, при това без всякаква полза за тях.

Въпреки това криптирането вече показа, че от него има някаква изгода. Броят на абонатите на много от сателитните телевизии скочи рязко нагоре веднага след въвеждането на по-мощна криптозащита на предаванията. И това – независимо от процъфтяващата нелегална търговия с „черни“ декодерни чипове, с която се занимават хора, на които повече ще им прилича да варят нелегално уиски, а не да кракват кодове.

Друг очевиден проблем с криптирането като универсално решение се състои в това, че веднага след като нещо се декодира от някой лицензиран потребител, се открива широка възможност за масовото му възпроизводство.

В някои случаи възпроизводството, следващо декодирането, може и да не е проблем. Много „софт“ продукти с времето бързо се обезценяват. Възможно е истински интерес към някои такива продукти да има само сред онези, които вече са си купили ключ за непосредствено ползване.

Освен това, тъй като програмите стават все по-модулни, а тяхното разпространение се премества в Мрежата, то ще се преобразува и ще добие вид на пряко взаимодействие с потребителската база. Спорадичният ъпгрейд ще се изглади в непрекъснат процес на постъпкови подобрения и преработки; някои от тях ще са дело на програмистите, а други – резултат от действието на генетични алгоритми. Пиратските копия на софтуера могат да се окажат прекалено статични, за да представляват особена ценност за някого.

Дори в случаи като графичните изображения, където се предполага, че информацията остава фиксирана, в декодирания файл също може да се вплете код, способен да защити файла по най-разнообразни начини.

В повечето схеми, които мога да си представя, файлът ще „живее“ с постоянно закрепена към него програма, която може да „усеща“ окръжаващите условия и да взаимодейства с тях. Например той може да съдържа код, способен да открие процеса на копиране и да провокира саморазрушаване на файла.

Други методи могат да дадат на файла възможност да „звъни вкъщи“ по Мрежата на оригиналния си собственик. За поддържане на целостта си някои файлове могат да изискват периодично „подхранване“ с цифрови пари от потребителя, които след това ще препращат към своите автори.

Разбира се, файловете, способни да предават информация независимо и без ваше знание, изглеждат неприятно, като Интернетския червей на Морис.(7) „Живите“ файлове явно ще притежават известни вирусни свойства. И ако всеки компютър е натъпкан с дигитални шпиони, ще възникнат сериозни проблеми с правото на неприкосновеност.

Но главното тук е, че криптографията ще породи множество технологии за защита, които ще се развиват стремително в условия на жестока конкуренция, каквато винаги е съществувала между производителите на ключалки и крадците.

Криптографията обаче ще се използва не само за правене на ключалки. Тя лежи в основата както на цифровите подписи, така и на споменатите цифрови пари, и по мое мнение, тези две технологии ще играят главна роля в защитата на интелектуалната собственост в бъдеще.

Аз съм убеден, че провалът на модела за условно безплатно (shareware) разпространение на програми е свързан не толкова с нечестността, колкото с простото неудобство на плащането за тях. Вярвам, че ако процесът на заплащане се автоматизира, което ще стане възможно с цифровите подписи и пари, създателите на „софт“ продукти ще прибират много по-големи доходи от стоките, които пускат по вълните на киберпространството.

Освен това те ще се отърват от голяма част от разходите, свързани в днешно време с маркетинга, копирането, продажбата и разпространението на информационни продукти, било то програми, книги, CD-та или кинофилми. Това ще снижи цените и още повече ще увеличи вероятността, че хората ще плащат без всякаква принуда.

Но системата, изискваща посредством технологията да се плаща за всеки достъп до конкретния продукт или форма, поражда един фундаментален проблем. Тя унищожава началната цел, както тя е била разбирана от Джеферсън, – да се направят идеите достъпни за всекиго, независимо от икономическото му положение. Моделът, ограничаващ кръга на изследователите само до богатите, не ми е никак приятен.

Икономика на глаголите

Бъдещите форми и начините на защита на интелектуалната собственост са забулени в гъстата мъгла, обвила входа на Виртуалната ера. Въпреки това аз мога да направя (или да повторя) няколко прости твърдения, сериозно вярвайки, че те няма да звучат прекалено глупаво след петдесет години.

В отсъствие на старите вместилища почти всичко, което ние мислим и знаем за интелектуалната собственост, е невярно. Ще ни се наложи да забравим за него. Ще ни се наложи да гледаме на информацията така, както никога преди не сме гледали на нищо.

Видовете защита, които ще бъдат разработени, ще се основават много повече на технологията и етиката, отколкото на закона.

Криптирането ще бъде техническа основа на повечето способи за защита на интелектуалната собственост. (По тази, както и по други причини, то ще трябва да стане много по-достъпно от днес.)

Икономиката на бъдещето ще се основава по-скоро върху отношения, отколкото върху притежания. Тя ще бъде по-скоро непрекъсната, отколкото последователна.

И накрая, в близките няколко години обменът между хората ще стане предимно виртуален, а не физически, състоящ се не от материя, а от онова вещество, от което са направени мечтите и сънищата. Нашият бъдещ бизнес ще се води в свят, състоящ се повече от глаголи, отколкото от съществителни.

Охо Калиенте, Ню Мексико, 1 октомври 1992
Ню Йорк, Ню Йорк, 6 ноември 1992
Бруклин, Масачузетс, 8 ноември 1992
Ню Йорк, Ню Йорк, 15 ноември 1993
Сан Франциско, Калифорния, 20 ноември 1993
Пайндейл, Уайоминг, 24-30 ноември 1993
Ню Йорк, Ню Йорк, 13-14 декември 1993

Идеите, изразени тук, живееха и се развиваха в течение на времето и на местата, изброени по-горе. Независимо че тук те са във формата на печатна публикация, аз се надявам, че в свободна, течаща форма те ще се развиват и по-нататък, може би доста години.

Тези мисли не принадлежат само на мен; те са се сформирали в полето на взаимодействие между мен и много други хора, на които съм благодарен. По- специално това са: Памела Самуелсън, Кевин Кели, Мич Капор, Майк Годуин, Стюарт Бренд, Майкъл Холдерсън, Мириам Барлоу, Дени Хилис, Трип Хоукинс и Алвин Тофлър.

Трябва обаче честно да си призная: когато от „Wired“ ми пратят чек за временната „фиксация“ на всичко това върху техните страници, аз ще си го осребря сам…

——————————————————————————–

Забележки:

(1) ASCAP – American Society of Composers, Authors and Publishers – Американска асоциация на композиторите, авторите и издателите.

(2) Broadcast Music, Inc.

(3) ГАТТ – Генерално споразумение за митата и търговията.

(4) В оригинала – непреводима игра на думи: „извори“ – „headwaters“, по аналогия с „headquarters“ („щаб-квартира“) – нещо като „щаб-вода“.

(5) Крюгеранд – южноафриканска златна монета, наречена в чест на президента на Трансваал Пол Крюгер (1825 – 1904).

(6) Electronic Frontier Foundation.

(7) Интернетският червей на Морис (Morris Internet Worm) – саморазмножаваща се програма, създадена от 23-годишния студент в Корнелския университет Робърт Т. Морис; червеят, пуснат от него в Мрежата на 2 ноември 1988 г., довежда до излизането от строя на близо 6000 компютъра, включени в нея.

——————————————————————————–
Английският оригинал на текста:
John Perry Barlow. Selling Wine Without Bottles: The Economy of Mind on the Global Net
Статията е публикувана за пръв път под заглавие „The Economy of Ideas“ в списание „Wired“, 1994 г., # 2.03.
Превод: Иван Попов, 1999
——————————————————————————–

.

ПРОДАЖБА НА ВИНО БЕЗ БУТИЛКИ: ИКОНОМИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА (2)

.

II. Информацията е форма на живот

Информацията иска да бъде свободна

На Стюарт Бранд обикновено приписват тази изящна констатация на очевидното, в която се признава и естественото желание на тайните да бъдат разказани, и фактът, че те са способни да изпитват нещо като „желание“.

Английският биолог и философ Ричард Доукинс предлага идеята за „самостите“ („memes“) – самовъзпроизвеждащи се информационни структури, които се размножават в екосистемите на ума, – казвайки, че те са подобни на формите на живот.

Аз вярвам, че те наистина са форми на живот във всички отношения, с изключение на отсъствието на въглеродна основа. Те се самовъзпроизвеждат, взаимодействат с околната среда и се приспособяват към нея, мутират и оцеляват. Както всички други форми на живот, те еволюират, за да запълнят свободните ниши в своите екосистеми, каквито са в този случай окръжаващите ги системи от вярвания и културата на стопаните им, тоест нас.

Действително социобиолозите като Доукинс напълно допускат, че формите на живот на въглеродна основа също се явяват информация, тоест кокошката е начин яйцето да произведе друго яйце, и целият спектакъл на биологичния живот – това са средствата, с които молекулата ДНК тиражира низове от информация, точно подобни на самата нея.

Информацията се самовъзпроизвежда в пукнатините на възможността

Подобно на спиралата на ДНК, идеите са безпощадни експанзионисти, винаги търсещи нови възможности за разширяване на своя lebensraum [жизнено пространство]. И също както е с природните форми на въглеродна основа, по-приспособените организми са извънредно изкусни в намирането на нови местообитания. Също както обикновената домашна муха се е промъкнала практически във всички екосистеми на планетата, самостта „живот след смъртта“ е намерила ниша в болшинството умове, или психоекосистеми.

Колкото по-широк резонанс предизвиква една идея, образ или песен, в толкова повече умове ще влезе и ще остане тя. Да се спре разпространението на наистина жизнеспособна информация никак не е по-лесно, отколкото да се удържат пчелите-убийци на мексиканската граница. Тя се просмуква навсякъде.

Информацията желае да се променя

Ако идеите и другите интерактивни информационни структури са наистина форми на живот, може да се предположи, че те постоянно ще еволюират във форми, които по-съвършено се приспособяват към окръжаващата среда. И както ще видим, те през цялото време правят тъкмо това.

В течение на дълго време обаче нашите статични среди, било то надписи, издълбани в камък, мастило върху хартия или боя върху целулоид, упорито се съпротивляваха на еволюциония импулс, което водеше до възвеличаване на способността на автора да определя крайния резултат на труда си. Но както и в устната традиция, оцифрованата информация няма „последен дубъл“.

Неограничената от опаковки цифрова информация е непрекъснат процес, приличащ повече на доисторическите митове за метаморфозите, отколкото на нещо, което можем да загънем в пакет. От неолита до Гутенберг информацията се е предавала от уста на уста, изменяйки се при всяко пре-разказване (пре- изпяване). Историите, сформирали нашите представи за света, нямат меродавни версии. Те се приспособяват към всяка култура, в контекста на която са разказвани.

Тъй като тези разкази никога не са застивали в печатен вид, тъй нареченото „морално право“ на разказвачите да считат тези истории за свои не само не се е защитавало, но и не се е признавало. Разказът просто се е предавал от човек на човек, видоизменяйки се всеки път. Връщайки се към такава „течаща“ информация, ние можем да очакваме, че значението на авторството ще намалее. На творците може би ще се наложи отново да се запознаят със скромността.

Но нашето законодателство по авторско право е съвършено неприспособено както към изказвания, които никога не получават фиксирана форма, така и към културни явления, които нямат определен автор или изобретател.

Джазовите импровизации, комичните скечове, пантомимата, импровизирани монолози, „прекият ефир“ – всичко това не удовлетворява конституционното изискване за „писмена фиксация“. Нефиксирани посредством публикация, тези „течни“ произведения на бъдещето ще напомнят по-скоро непрекъснато изменящи се форми, и следователно ще съществуват извън сферата на авторското право.

Експертът по авторско право Памела Самуелсън разказва за състояла се през миналата година конференция, където е бил обсъждан фактът, че западните страни могат на законни основания да присвояват музика, орнаменти и знахарски фолклор от аборигените, без да изплащат компенсации на родното им племе, на основанието, че племето не е „автор“ или „изобретател“.

Но скоро по-голямата част от информацията ще се произвежда съвместно от племената, населяващи киберпространството – кибер-ловци-и-събирачи. Юридическото ни високомерие, с което отричаме правата на „диваците“, съвсем скоро може да се обърне и срещу нас.

Информацията е тленна

С изключение на редки класически образци, по-голямата част от информацията е подобна на селскостопанските продукти. Нейното качество бързо се влошава с времето и с отдалечаване от мястото, където е била произведена. Но дори тук ценността е твърде субективно и условно понятие. Вчерашните вестници напълно запазват ценността си за историка. Нещо повече, с времето ценността им само нараства. От друга страна, за брокера новините за събития отпреди повече от час нямат почти никаква значимост.

III. Информацията е отношение

Значението има ценност и е уникално във всеки случай

Като правило ние определяме ценността на информацията, изхождайки от нейната смисленост. Мястото, където обитава информацията, свещеният миг, в който предаването става приемане – това е област с твърде много променливи характеристики и оттенъци, които зависят от отношението между подател и получател и от дълбочината на взаимодействието им.

Всяко такова отношение е уникално. Дори случаите, когато подателят е предаваща медия [broadcast] и изцяло отсъства обратна връзка, едва ли получателят е пасивен. Получаването на информация често е също толкова творчески акт, колкото и нейното създаване.

Ценността на това, което се изпраща, изцяло зависи от степента, в която всеки отделен получател владее средствата за приемане (обща терминология, внимание, интерес, парадигма и т.н.), необходими, за да направят съобщението съдържателно.

Разбирането е ключов елемент, който все по-често се изпуска от поглед при усилията за превръщане на информацията в стока. Данните могат да представляват произволен набор от сведения, полезни или не, разбираеми или неразбираеми, смислени или празни. Компютрите могат цяла нощ да бълват нови данни без човешка помощ, и резултатите могат да бъдат пуснати в продажба като информация. Те могат да са, а могат и да не са такава. Само човекът може да разпознае значението, което отделя информацията от данните.

Наистина, информацията, в икономическия смисъл на думата, се състои от данни, които са преминали през конкретен човешки ум и са били признати за смислени в контекста на даденото съзнание. Това, което за някого е информация, за друг са само данни. Ако вие сте антрополог, детайлните схеми на родството в племето тасадзей могат да се окажат за вас ключова информация. А ако сте банкер от Хонгконг, те могат да ви се сторят просто данни.

Привичното е по-ценно, отколкото рядкото

При материалните блага има пряко отношение между техния недостиг и ценността. Златото е по-ценно от пшеницата, независимо че не се яде. Но с информацията, по правило, всичко е наопаки. Ценността на повечето „софт“ стоки нараства, когато те стават по-разпространени. Привичността е важно качество в света на информацията. Често пъти най-доброто, което може да се направи, за да се повиши търсенето на стоката, – това е просто да се даде даром.

Макар че този принцип не винаги работи при shareware-програмите, може да се докаже, че съществува връзка между количеството пиратски копия на комерсиални програми и обема на продажбите. Най-често крадените програми, например Lotus 1-2-3 и WordPerfect, се превръщат в стандарт и от това доходите от продажби само се увеличават.

Що се касае до моя „софт“ продукт, рокендрол песните, няма никакво съмнение, че групата, за която пиша, Grateful Dead, невероятно увеличи популярността си, раздавайки свои песни безплатно. Още в началото на седемдесетте ние разрешихме на хората да записват наши концерти, но вместо падане на търсенето на нашите продукти, сега концертите ни събират най- големите аудитории в Америка – факт, който, поне отчасти, можем да отнесем за сметка на популярността, породена от тези записи.

Наистина аз не съм получил нито цент за милионите копия на мои песни, записани на концертите, но не виждам причина да се оплаквам. Работата е там, че никой освен Grateful Dead не може да изпълнява песните като Grateful Dead, и затова, ако вие искате преживяване, а не негово бледо копие, ще дойдете да си купите билет от нас. С други думи, защитата на нашата интелектуална собственост произтича от това, че ние сме единствен неин източник в реално време.

Изключителността притежава ценност

Моделът, който обръща с главата надолу физическото съотношение на недостига и ценността, поражда проблема, че понякога ценността на информацията в значителна степен се основава на недостига й. Изключителното притежаване на определени факти увеличава полезността им. Ако всички знаят как да надуят цените на борсата, тази информация няма да струва абсолютно нищо.

Но отново решаващият фактор обикновено е времето. В крайна сметка няма значение ще стане ли подобна информация общодостъпна. Важното е да бъдеш сред първите, които ще я завладеят и ще я пуснат в ход. Макар че могъщите тайни обикновено винаги излизат наяве, те могат да останат тайна достатъчно дълго, за да се възползват притежателите им от своето предимство.

Гледната точка и авторитетът притежават ценност

В света на изменчиви реалности и взаимнопротиворечащи си карти ще бъдат възнаградени тези пророци, чиито карти по-добре описват местността и могат да осигурят предсказуеми резултати на онези, които ги ползват.

Що се касае до естетическата информация, било то поезия или рокендрол, хората са готови да купят ново произведение на един автор още преди да са го видели, щом като са получили удоволствие от предишните му работи.

Реалността е редактиране. Хората са готови да плащат за авторитета на онези редактори, чиято филтрираща гледна точка им се струва най-адекватна. И отново гледната точка е качество, което е невъзможно да се открадне или възпроизведе. Никой освен Естер Дайсън не вижда света като нея, и приличната цена, която тя иска за своите бюлетини, е всъщност цената на привилегията да гледаш към света през нейния уникален поглед.

Времето замества пространството

В материалния свят ценността в голяма степен се опира на притежанието или на пространствената близост. Човек притежава материята, намираща се вътре в някакви пространствени граници, и възможността пряко и еднолично да въздейства върху нея; когато той налага волята си върху всичко, затворено в тези граници, това е преимуществено право на владение. Отношение между ценност и недостиг тук, разбира се, присъства – това е пространствената ограниченост.

Във виртуалния свят ценността се определя от близостта във времето. Информационният продукт обикновено е толкова по-ценен, колкото по-близо във времето е купувачът до момента на производство, и ограниченията тук са времеви. Много видове информация бързо се обезценяват или с течение на времето, или при възпроизвеждане. Тяхната приложимост отслабва, когато описваната от тях територия се променя. При отдалечаване от точката, където информацията е била произведена, се появява шум и капацитетът [на предавателния канал] намалява.

По същия начин, слушането на запис на Grateful Dead едва ли е същото преживяване, както посещението на концерт на Grateful Dead. Колкото по- близо се намирате до извора(4) на информационния поток, толкова по-добри са шансовете да откриете в него вярна картина на реалността. В епохата на лесна и всеобща възпроизводимост информационните абстракции на популярни преживявания ще се разпространяват от източника си за броени минути, стигайки до всеки заинтересован от тях. Но достъпът до преживяването на желаното събитие, независимо дали е нокаутиращ удар или акорд на китара, може достатъчно лесно да се ограничи само до онези, които са готови да си платят.

Защита на изпълнението

В затънтеното градче, където съм роден, хората не са склонни да ви вярват само защото имате идеи. Вас ви съдят по онова, което можете да направите с тях. Тъй като животът продължава да се забързва, мисля, че за всички е очевидно, че изпълнението е най-добрата защита на замислите, които се превръщат в материални продукти. Или както веднъж се е изразил Стив Джобс: „Истинските творци доставят.“ Побеждава обикновено този, който излезе на пазара пръв (и притежава достатъчно организационна сила, за да удържи лидерството).

Но когато се зациклим върху информационната търговия, много от нас сякаш почват да мислят, че при нужните юридически гаранции само едната оригиналност е достатъчна, за да ни плащат висока заплата. Всъщност най- добрият начин да се защити интелектуалната собственост е тя да бъде пусната в ход. Не е достатъчно да изобретиш и патентоваш, трябва и постоянно да измисляш нещо ново. Някой казва, че е патентовал микропроцесора преди „Интел“. Може и да е така. Но ако беше почнал да произвежда и продава микропроцесори преди „Интел“, претенциите му щяха да бъдат далеч по- обосновани.

Информацията сама е награда за себе си

Да казваме, че парите са информация, в днешно време стана общоприето. С изключение на крюгерандите(5), смачканите банкноти, които даваме на таксиметровия шофьор, и съдържанието на куфарите, които според слуховете носят със себе си наркобароните, повечето пари в информационния свят имат вид на единици и нули. Глобалните пари, разливащи се като магма, смазват [механизма на] Мрежата. Очевидно е освен това, както вече споменах, че информацията в наше време играе такава роля в създаването на богатства, както някога земята и слънчевата светлина.

По-малко очевидна е степента, в която информацията придобива собствена ценност, не като средство за придобиване, а като цел за придобиване. Аз предполагам, че така е било винаги, но не в толкова явна форма. В политиката и в академичните кръгове властта и информацията винаги са били тясно свързани.

Но доколкото все повече купуваме информация за пари, ние почваме да разбираме, че купуването на информация срещу друга информация е просто икономическа обмяна, без да е необходимо продуктът да се конвертира във валута и обратно. Това е известно предизвикателство към онези, които обичат точното счетоводство, тъй като дори ако оставим настрана теорията на информацията, обменният курс на информацията е прекалено плаващ, за да водим сметки с точност до десетичната запетая.

Независимо от това, по-голямата част от нещата, които купува средният американец, не са стоки от първа необходимост. Ние купуваме красота, престиж, опит, образование и прочие неясни обекти на притежание. Много от тези неща могат не само да бъдат изразени в нематериални термини, но и да бъдат придобити по нематериален начин.

Освен това съществува необяснимо удоволствия от информацията сама по себе си: радостта да се учим, да знаем и да учим другите. Странно приятно е чувството от информацията, която влиза във и излиза от теб. Играта с идеи е забавление, за което хората са готови да развържат кесиите си, което и създава пазар за книгите. Вероятно ние бихме харчили за такива удоволствия още повече пари, ако нямаше толкова много възможности да плащаме за идеите с други идеи.

Това обяснява голяма част от колективния доброволен труд, плодовете от който пълнят архивите, нюзгрупите и базите данни в Интернет. Неговите обитатели работят не просто така, както е прието да се смята. По-скоро те получават заплащане не в пари, а в нещо друго. Това е икономика, която се състои почти напълно от информация.

Това може да стане преобладаваща форма на човешки търговски отношения, и ако ние продължаваме упорито да мислим икономиката в чисто монетаристки термини, можем да изпаднем в сериозно заблуждение.

Заплащането на труда в киберпространството

Какво отношение има всичко казано дотук към излизането от кризата на интелектуалната собственост? Аз едва съм започнал мислените си лутания в търсене на отговор. Свежият поглед върху информацията до голяма степен прояснява парадигмата – така можем да видим колко силно се различава тя от чугуна и свинското, и да си представим какъв куп от сакати карикатури на прецедентно право ще се натрупа, ако и занапред продължаваме да я третираме юридически като чугун и свинско.

Както вече казах, аз съм убеден, че тези планини от хартия ще се превърнат в купчина пепел още в близкото десетилетие, и ние, рудокопачите на ума, ще трябва да хвърлим жребий и да изберем нова, работеща система.

Всъщност аз съвсем не гледам на перспективите ни така мрачно, както могат да си помислят читателите на тази йеремиада. Решения ще се появят. Природата не търпи празно пространство, и търговията също.

Действително една от характеристиките на електронната граница, която винаги ме е привличала най-много – заради което Мич Капор и аз използвахме този израз за название на нашата фондация(6) – това е колко силно тя прилича на американския Запад от XIX век, с естественото му предпочитание към социални устройства, възникващи от местните условия, пред онези, които се налагат отвън.

Преди Западът да бъде напълно заселен и „цивилизован“ в това столетие, редът се е установявал в съответствие с неписания Кодекс на Запада, който е притежавал по-скоро изменчивостта на етикет, отколкото твърдостта на закон. Отдавало се е предпочитание на здравия смисъл пред законите, които и без това са били твърде неприложими.

Аз съм убеден, че законът, както го разбираме ние, е бил насочен към защита на интересите, породени от двете икономически „вълни“, така точно описани от Алвин Тофлър в книгата му „Третата вълна“. Първата вълна се е основавала на селското стопанство и е изисквала закон, уреждащ притежанието на основния източник на производство – земята. Във Втората вълна движеща сила става промишленото производство, и структурата на съвременния закон е израсла върху централизираните институти, нуждаещи се от защита на своите запаси от капитал, работна сила и средства за производство.

ПРОДАЖБА НА ВИНО БЕЗ БУТИЛКИ: ИКОНОМИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА (1)

Джон Пери БАРЛОУ

.

Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази в себе си; но в момента когато бъде огласена, тя става достояние на всички, и който я е получил веднъж, вече не може да бъде лишен от нея. Нейна особеност е и това, че всеки притежава не някакъв дял от нея, а я владее изцяло. И този, който е възприел от мен идея, получава знания без да намалява моите; който пали свещта си от моята, получава светлина, без да затъмнява мен. Това че идеите трябва свободно да се разпространяват от човек на човек по цялото земно кълбо, за поучаване и взаимни напътствия на хората и за подобряване на състоянието им, сякаш специално и благосклонно е било замислено от природата, когато тя ги е създала подобни на огъня, разпространяващ се по цялото пространство без плътността му да намалява в никоя точка, и подобни на въздуха, в който дишаме, движим се и съществуваме физически, неподвластен на ограничения или изключително просвояване. Така че изобретенията по природата си не могат да бъдат предмет на собственост.

Томас Джеферсън

През цялото време, откогато познавам киберпространството, все остава нерешена една грандиозна загадка, в която, струва ми се, се коренят почти всички правни, морални и социални неуредици във виртуалния свят. Имам предвид проблемът за оцифрованата собственост.

Загадката е такава: ако нашата собственост може да бъде безкрайно възпроизвеждана и мигновено разпространявана безплатно по цялата планета, без наше знание и без дори да губим притежанието й, то как ние можем да я защитаваме? Как смятаме да получаваме заплащане за работата, която вършим с мозъците си? И ако не ни плащат, то какво ще гарантира, че творческият труд и разпространяването на неговите плодове ще продължи?

Тъй като ние нямаме решение за това коренно ново предизвикателство и сме очевидно неспособни да удържим галопиращото оцифроване на всичко, което не е безизходно материално, то ние плаваме към бъдещето с потъващ кораб.

Този кораб, сиреч целият канон на авторското и патентното право, е бил построен за пренасяне на форми и методи за изразяване, напълно различни от ефимерния товар, с който се мъчат да го товарят сега. Обшивката му тече както отвътре, така и отвън.

Юридическите усилия да бъде удържана на повърхността старата гемия са приели три форми: безумно разместване на столовете по палубата, строги предупреждения към пътниците, че ако корабът отиде на дъното, ги чака сурово наказание, и невъзмутимо отричане на ставащото.

Законът за интелектуална собственост може да бъде закърпен, потегнат или разширен, за да удържа газовете на оцифрованите продукти, не повече, отколкото може да бъде преразгледан законът за поземлената собственост, за да покрива той въпросите за разпределяне на радиочестотите. (Което всъщност твърде силно напомня опитите, предприети в настоящата статия.) Ние ще трябва да разработим съвършено нов набор от методи, за да подходят те към съвършено новия набор от обстоятелства.

Повечето хора, реално създаващи „софт“ собственост – програмистите, хакерите, хората от Интернет – вече знаят това. За нещастие нито компаниите, за които работят те, нито юристите, наети от тези компании, имат достатъчно пряк опит с нематериалните блага, за да разберат защо те създават толкова проблеми. Те постъпват така, сякаш старите закони могат по някакъв начин да бъдат накарани да заработят – ту разширявайки тълкуването им до абсурд, ту уповавайки се на силата. Те не са прави.

Произходът на тази загадка е толкова прост, колкото сложно е нейното решение. Цифровите технологии откъсват информацията от материалния план, в който винаги са били дефинирани законите за собствеността от всякакъв вид.

През цялата история на авторското право и патентите, съжденията за собствеността са се фокусирали не върху идеята, а върху въплъщението на тази идея. Сами по себе си идеите, също както и фактите за природните явления, са били смятани за колективна собственост на човечеството. Човек е можел да получи авторско право върху конкретните фрази, изразяващи дадена идея, или върху реда, в който са представени фактите.

Това право се налага в онзи момент, когато „словото става плът“, отделяйки се от ума на изказалия го човек и влизайки в някакъв материален обект, било то книга или техническо устройство. Последвалата поява на други търговски носители, освен книгите, не променя юридическото значение на този момент. Законът защитава изразяването, въплъщението, и с малък брой (и неотдавнашни) изключения, „да изразя“ е означавало „да направя материално“.

Защитата на материалната форма има на своя страна удобството. Авторското право е работело добре, тъй като въпреки Гутенберг направата на книга не е била проста работа. Нещо повече, книгите замразяват съдържанието си в състояние, което е еднакво трудно както да се измени, така и да се възпроизведе. Печатането и разпространението на нелегални екземпляри не може да остане незабелязано; достатъчно просто е виновните да бъдат хванати на местопрестъплението. Накрая, за разлика от несвързаните думи и изображения книгите имат материални повърхности, върху които могат да се прикрепят забележките за авторски права, името на издателя и цената.

Още по-важно е превръщането на менталното във физическо за патента. До неотдавна патентът беше или описание на формата, която трябва да се придаде на материала, за да служи за определена цел, или описание на процеса на придаване на форма. И в двата случая концептуалното ядро на патента е материалният резултат. Ако е невъзможно исканият предмет да бъде създаден поради материални ограничения, то патент не се издава. Нито бутилката на Клайн, нито копринената лопата могат да бъдат патентовани. За патента е нужна вещ, при това вещ, която работи.

И така, правото върху изобретение или авторство се отнася към дейности в материалния свят. Плащало се е не за идеите, а за възможността да бъдат пренесени в реалността. За всички практически цели ценността се е състояла в пренасянето, а не в пренасяната мисъл.

С други думи, защитавала се е бутилката, а не виното.

Сега, когато информацията излиза в киберпространството, родният дом на Съзнанието, тези бутилки изчезват. С появата на оцифроването става възможно да се заменят всички предишни форми за съхранение на информация с една мета-бутилка: сложни – и твърде непостоянни – модели от нули и единици.

Дори привичните физически/цифрови бутилки – дискетите, CD и други дискретни опаковки на битове ще изчезнат, когато всички компютри се включат към глобалната Мрежа. Макар че вероятно никога няма да обхване всички процесори на планетата, Интернет нараства повече от два пъти годишно и може да се очаква, че ще стане основна, ако не и единствена, среда за пренос на информация.

Щом това стане, всички стоки на Информационния Век – всички изрази, съдържали се някога в книги, на филмови ленти, грамофонни плочи или бюлетини – ще съществуват или като чиста мисъл, или като нещо много подобно на мисъл: електрически ток, носещ се по Мрежата със скоростта на светлината, в условия, при които наистина можем да приемем светещи пиксели или предавани звуци, но не можем да ги уловим или да претендираме, че ги „притежаваме“ в стария смисъл на тази дума.

Някой би могъл да възрази, че на информацията все пак е нужно някакво физическо въплъщение – като магнитните домени в твърдите дискове на сървърите, – но това са бутилки, които нямат макроскопично дискретна или лично значима форма.

Някой може да възрази също така, че си имаме работа с „безбутилкови“ изрази още с появата на радиото, и ще бъде прав. Но през по-голямата част от историята на радиото не е съществувал удобен начин за захващане на „софт“ блага от електромагнитния ефир и възпроизвеждането им с качество, близко до това на търговските опаковки. Това положение се промени съвсем неотдавна, и почти нищо не е направено за юридическото и техническо разглеждане на тази промяна.

Най-общо, въпросът за заплащане на продуктите на радиопредаването няма смисъл. Тук продукт са самите потребители. Broadcast-медиите (радио и ТВ) набират средства главно като продават на рекламодателите вниманието на аудиторията си.

Всички модели за финансиране на broadcast-медиите са дефектни. Поддръжката от държавата или от рекламодатели почти неизбежно петни чистотата на доставяната стока. Освен това, във всеки случай прекият маркетинг постепенно убива модела за финансиране от рекламодатели.

Радиопредаванията ни дават друг метод за заплащане на виртуалния продукт – хонорарите, които радиокомпаниите плащат на авторите на песни чрез организации като ASCAP(1) или BMI(2). Но като член на ASCAP, мога да ви уверя, че това не е модел, на който трябва да подражаваме. Методите на мониторинг са крайно приблизителни. Не съществува паралелна система за отчитане на аудиторията. Всъщност методът не работи. Честно.

Във всеки случай, без нашите стари методи за физическо определяне на израза на идеите и при отсъствието на успешни нови модели на нефизически взаимодействия ние просто не знаем как да осигурим реално заплащане на умствения труд. За да сгъстя боите, ще кажа, че това става в епохата, когато човешкият ум заменя слънчевата светлина и находищата на полезни изкопаеми като основен източник на благосъстояние.

Нещо повече, нарастващата сложност за прилагане на съществуващите закони за патентите и авторското право вече подлага на опасност основния източник на интелектуална собственост – свободната обмяна на идеи.

Тоест в същото време, когато първостепенните търговски стоки в обществото така напомнят речта, че стават неотличими от нея, и когато традиционните методи за защита на притежанието им стават неефективни, опитите да бъде решен проблемът с по-широки и енергични принудителни мерки неизбежно заплашват свободата на словото.

Най-значимото ограничение на вашите бъдещи свободи може да дойде не от страна на правителството, а от юридическите отдели на корпорациите, мъчещи се да защитят със сила онова, което вече не може да бъде защитено с практическа ефективност или общо социално съгласие.

Освен това, когато Джеферсън и неговите съмишленици в Просвещението създаваха системата, превърнала се в Американски закон по авторско право, главна цел беше осигуряването на широко разпространение на мисълта, а не изгодата. Изгодата беше онова гориво, което трябваше да носи идеи в библиотеките и умовете на новата република. Библиотеките трябваше да купуват книги, възнаграждавайки по този начин авторите за работата им по събирането на идеи, които, бидейки „неспособни за ограничение“ по друг начин, ставаха достъпни безплатно за публиката. Но каква е ролята на библиотеките в отсъствието на книги? Как днес обществото ще плаща за разпространение на идеите, ако не взима пари за самите идеи?

Положението се усложнява още повече от факта, че заедно с физическите бутилки, в които пребиваваше интелектуалната собственост, цифровата технология унищожава и законовите юрисдикции на физическия свят, заменяйки ги с безкрайните и може би вечно беззаконни морета на киберпространството.

В киберпространството няма не само национални или местни граници за локализация на престъплението и определяне на съответно наказание; в него няма и ясни културни съглашения по въпроса какво именно е престъпление. Нерешените и същностни различия между европейските и азиатските културни допускания по повод интелектуалната собственост могат само да се изострят в тази сфера, където сделки се сключват едновременно в двете полукълба и заедно с това – в нито едно от тях.

Дори в най-локални дигитални условия е трудно да се оцени юрисдикцията и отговорността. Група музикални издатели заведе дело срещу CompuServe за това, че от CompuServe са разрешили на потребителите си да качват музикални файлове в области, откъдето други потребители могат да ги вземат. Тъй като обаче CompuServe практически не може да упражнява по-силен контрол над потоците от битове, течащи между клиентите, вероятно не трябва да се държи отговорна за незаконната „публикация“ на тези файлове.

Понятията за собственост, ценност, владение и същност на богатството днес са подложени на по-фундаментални изменения, отколкото през цялото време, откакто шумерите за пръв път са издълбали клинописни знаци в мократа глина и са ги нарекли „складирано зърно“. Само много малко хора осъзнават грандиозността на тези промени, а още по-малко от тях са юристи или чиновници.

Онези, които виждат промените, трябва да готвят отговори на правните и обществени бъркотии, които ще се разразяват винаги щом усилията по защита на новите форми на собственост със стари средства стават все по-очевидно безрезултатни и, като следствие, все по-непреклонни.

От мечовете към призовките, а от тях – към битовете

Днес по всичко изглежда, че човечеството клони към създаването на световна икономика, преимуществено основана на стоки, които нямат никаква материална форма. По този начин може да изчезне всяка предсказуема връзка между творците и възнаграждението за ползата или удоволствието, което другите могат да намерят в творенията им.

Без такава връзка, и без фундаментална промяна в съзнанието ни, която да ни приспособи към нейната загуба, ние ще строим бъдещето си върху неразбории, съдебни дела и общоприето избягване на плащането, освен под натиска на груба сила. Така ние може да се върнем към Лошите Стари Времена за собствеността.

В по-мрачните времена на човешката история владеенето на собственост и нейното разпределение е било до голяма степен военен въпрос. „Притежанието“ е било гарантирано за онези, които са имали най-гнусните инструменти, било то юмруци или армии, и най-силна решимост да ги използват. Собствеността е била свещено право на главорезите.

Към началото на първото хилядолетие на новата ера появата на търговско съсловие и земевладелска аристокрация налага развитието на етически представи, с чиято помощ да се уреждат имуществените спорове. В края на Средните векове просветени владетели като Хенри II в Англия започват да кодифицират това неписано „обичайно право“ в писмени канони. Тези закони са били местни, но това е било без особено значение, тъй като те са били насочени главно към поземлената (реална) собственост, която е местна по определение. И която, както подсказва самото название (real estate), е била съвсем реална.

Така е продължавало през цялото време, докато източник на богатство е било селското стопанство, но с възхода на промишлената революция човечеството започва да отделя същото внимание на средствата, както и на целите. Оръдията на труда придобиват нова социална ценност и благодарение на тяхното собствено развитие става възможно те да бъдат произвеждани и разпределяни в големи количества.

За да се поощри тяхното изобретяване, в повечето западни страни са създадени закони за патентното и авторско право. Тези закони са посветени на деликатната задача по пренасяне на творенията на ума в материалния свят, където те биха могли да се използват – и да влизат в умовете на другите, – а на изобретателите да се гарантира компенсация за ценността на употребата им. И както вече казахме, системите и на закона, и на практиката, израснала около тази задача, се основават на физическото въплъщение.

Тъй като в наши дни за предаването на идеи от един ум в друг въобще не е нужно материално въплъщение, ние претендираме за собственост върху самите идеи, а не само върху изразяването им. И тъй като днес може също така да се създават полезни инструменти, които никога няма да придобият материална форма, ние почнахме да патентоваме абстракции, поредици от виртуални събития и математически формули – най-нереалната собственост, която изобщо можем да си представим.

В някои области това обстоятелство оставя правото на владение в такова двусмислено положение, че собствеността отново се оказва у онези, които могат да съберат най-големите армии. Цялата разлика е, че сега армиите се състоят от юристи.

Заплашвайки опонентите с безкрайно чистилище от съдебни процеси, в сравнение с които дори смъртта изглежда за предпочитане, те претендират за всяка мисъл, зародила се в главата на всеки член на колективното тяло на корпорацията, на която служат. Те се държат, сякаш тези идеи са се появили в блестяща откъснатост от цялата предшестваща човешка мисъл. И претендират, че замисълът на едно изделие по нищо не се отличава от неговото производство, разпространение и продажба.

Онова, което по-рано се е разглеждало като общ за цялото човечество ресурс, разпределен в умовете и библиотеките на света, също като всички явления на самата природа, днес се загражда с огради и се вкарва в описи. Изглежда, сякаш възниква нов клас от предприятия, претендиращи за собственост над въздуха и водата.

Какво трябва да се направи? Танците върху гроба на авторското и патентно право, макар в тях да има някакво мрачно удоволствие, едва ли ще помогнат, особено когато само малцина са готови да признаят, че обитателят на този гроб е безнадеждно мъртъв, а другите се опитват със сила да вдигнат на крака това, което общественото съгласие не може да поддържа повече.

Юристите, изпаднали в отчаяние от факта, че властта се им изплъзва, с всички сили се опитват да я разширят. Наистина, САЩ и другите привърженици на ГАТТ(3) поставят привързаността към нашите умиращи системи за защита на интелектуалната собственост като условие за членство в световния пазар. Например на Китай ще бъде отказван статут на най-голямо облагодетелстване в търговията, докато не се съгласи да приеме набор от чужди в културно отношение принципи, които не могат да се прилагат разумно дори в страната, която ги е родила.

Ако светът беше по-справедлив, навярно разумът би ни стигнал да обявим мораториум върху съдебните искове, законодателството и международните договори в тази област, докато не добием по-ясна представа за условията на предприемаческа дейност в киберпространството. В идеалния случай законите закрепят вече оформило се обществено съгласие. Те са не толкова обществен договор, колкото ред от съглашения, изразяващи колективното намерение, израснало от много милиони взаимодействия между хората.

Хората населиха киберпространството не много отдавна и в недостатъчно разнообразие, за да си изработят обществен договор, съгласуващ се с новите, непривични условия на този свят. Законите, разработени преди да бъде достигнато съгласие, по правило служат само на някакво избрано малцинство, способно да ги проведе, а не на обществото като цяло.

Доколкото в тази сфера съществува, от една страна, закон, а от друга – установена социална практика, те вече са влезли в опасно противоречие. Законите, касаещи нелицензираното копиране на комерсиални програми, са ясни, строги и… рядко спазвани. Законите за програмното пиратство са толкова неприложими на практика, а тяхното нарушаване е станало толкова социално приемливо, че само малцина се оказват принудени, от страх или от съзнателност, да им се подчиняват.

Понякога аз произнасям речи на тази тема и винаги питам колко души в аудиторията могат честно да заявят, че нямат нелицензирани програми на дисковете си. Никога не съм видял повече от десет процента вдигнати ръце.

Винаги, когато съществува такова дълбоко разминаване между закона и социалната практика, трябва да се преработи съвсем не обществото. И независимо от бързото разпространение на навика, сегашната практика на производителите на програми да устройват показни процеси е дотолкова очевидно произволна, че само подрива още повече уважението към закона.

Широко разпространеното незачитане на авторските права върху търговски програми се дължи отчасти на това, че законодателите не разбират условията на средата, в която се внедряват тези права. Предположението, че системата от закони, основана върху материалния свят, ще обслужва такава радикално различна среда като киберпространството – това е безумие, за което всеки, който се занимава с бизнес, ще плаща в бъдеще.

Както ще бъде казано в следващия раздел, неограничената интелектуална собственост е твърде различна от материалната собственост и не може повече да се защитава така, сякаш тези различия не съществуват. Например ако ние и занапред смятаме, че ценността се основава на рядкото срещане, както това е при материалните обекти, ще създадем закони, точно противоречащи на природата на информацията, чиято цена в много случаи нараства заедно с разпространението.

Големите, несклонни към юридически риск организации най-вероятно ще играят по старите правила и ще страдат заради послушанието си. Колкото повече юристи, пистолети и пари инвестират те било в защита на собствените права, било в подриване на правата на опонентите, толкова повече търговската конкуренция ще прилича на церемонията „потлач“ у индианците от племето куакиотъл, в която съперниците се съревновават в разхищаване на имуществото си. Те просто ще загубят способност да произвеждат нови технологии, тъй като всяка крачка, която правят, ги вкарва все по-дълбоко в блатото на съдебната война.

Вярата в закона няма да бъде действена стратегия за високо технологичните компании. Законът се изменя с постепенни стъпки и с темпове, свойствени само на геологичните процеси с тяхната величественост. Технологията напредва с резки скокове, напомнящи гротескно ускорени скокове на биологичната еволюция. Условията на реалния свят и занапред ще се променят с главоломна бързина, и законът все повече ще изостава от тях, и объркването ще се задълбочава. Това несъответствие е неизбежно.

Перспективните икономики, основани на чисто цифрови продукти, или ще бъдат парализирани по рождение, както очевидно стана с мултимедията, или ще се развиват при смел и доброволен отказ на собствениците от всякаква игра на собственост изобщо.

В САЩ вече може да се наблюдава развитието на паралелна икономика, главно сред малките и подвижни предприятия, които защитават идеите си с това, че излизат на пазара преди по-едрите си конкуренти, основаващи защитата си върху заплахи и съдебни искове.

Най-вероятно тези, които са част от проблема, просто ще затънат в съдебни дрязги, докато онези, които са част от решението, ще създадат ново общество, отначало основано върху пиратство и грабеж. Много вероятно е, че когато рухне днешната система от закони за интелектуалната собственост (а това ни се струва неизбежно), на нейно място няма да възникне никаква нова юридическа структура.

Но нещо трябва да се случи. В края на краищата хората работят. Когато парите губят смисъла си, бизнесът се прави чрез бартер. Когато обществата се развиват извън закона, те създават свои неписани правила, практики и етични системи. Когато технологията отменя закона, то пак технологията предлага методи за възстановяване на правото на творчество.

Таксономия на информацията

Струва ми се, че най-смисленото нещо сега ще бъде внимателно да разгледаме истинската същност на това, което се опитваме да защитаваме. Какво именно знаем за информацията и нейното естествено поведение?

Какви са същностните характеристики на неограниченото от никакви рамки творчество? С какво се отличава то от предишните форми на собственост? Кои от нашите предположения за него всъщност се отнасят по-скоро към неговите вместилища, отколкото към загадъчното съдържание? Какви са различните му видове и и как всеки от тях позволява да бъде контролиран? Какви технологии ще бъдат полезни при създаването на нови виртуални бутилки, с които да заменим старите материални?

Разбира се, информацията по своята природа е неосезаема и мъчно дефинируема. Също като други такива фундаментални явления, като светлината и материята, тя е истинско свърталище на парадокси. И също както е полезно да разбираме светлината и като вълна, и като частица, разбирането за същността на информацията може да възникне при абстрактното съотнасяне на няколко различни нейни качества, които можем да опишем със следните три твърдения:

Информацията е дейност;
Информацията е форма на живот;
Информацията е отношение [relationship].
В следващия раздел ще разгледам всички тези твърдения.

I. Информацията е дейност

Информацията е Глагол, а не Съществително

Освободена от вместилищата си, информацията очевидно не е предмет. В действителност тя е нещо, което се случва в полето на взаимодействие между умовете, или обектите, или други кванти информация.

Грегори Бейтсън, развивайки теорията на информацията на Клод Шенон, казва: „Информацията е различие, което създава различие“. По този начин, информацията съществува само като ^ [делта]. Създаването на такова различие е действие вътре в отношението. Информацията е действие, което заема време, а не състояние на битието, което заема физическо пространство, както при материалните предмети. Това е пас, а не топка, танц, а не танцьор.

Информацията се преживява, а не се притежава

Дори когато е затворена в някаква статична форма като книга или твърд диск, информацията все пак остава нещо, което се случва с вас в момента, когато вие мислено я разархивирате от кода, в който тя се съхранява. Но независимо дали се измерва в гигабитове в секунда или в думи в минута, реалното разкодиране е процес, който трябва да се извърши в ума и с помощта на ума, процес, протичащ във времето.

В един бюлетин на атомни физици преди няколко години имаше карикатура, прекрасно илюстрираща тази мисъл. На рисунката бандит насочва пистолет към младеж с очила, който очевидно има много информация в главата си. „Бързо – заповядва бандитът, – дай ми всичките си идеи.“

Информацията трябва да се движи

Казват, че акулите умират от задушаване, ако престанат да плуват. Практически същото е вярно и за информацията. Информация, която не се движи, съществува само потенциално – поне докато не й разрешат отново да се движи. По тази причина трупането и укриването на информация, свойствено за бюрокрацията, е особено опако порождение на лъжливо насочени ценностни системи, основани на законите от материалния свят.

Информацията се разпространява, а не се разпределя

Начинът, по който се разпространява информацията, принципно се отличава от разпределянето на материални блага. Тя се движи по-скоро като нещо природно, а не като нещо направено. Тя може да се свързва, като падащи плочки от домино, или да расте като фрактална решетка, като скреж върху замръзнал прозорец, но не може да се развозва като разни предмети, освен в степента, в която се съдържа в тях. Тя не просто се движи. Тя навсякъде оставя следа от себе си.

Централното икономическо разграничение между информация и материална собственост се състои в способността на информацията да бъде предавана без да се отчуждава от изходния собственик. Ако аз ви продам коня си, няма да мога да го яздя. Ако ви продам това, което знам, и двамата ще знаем.

Don’t feed the trolls

.

От личен опит знам, че с наближаване на избори (те са перманентни, различните видове се застъпват, така че на практика винаги сме в такава ситуация), активността на платените рушители по политическите форуми се увеличава застрашително. Характерна тактика на тях в нашите условия е мешането на дезинформация с всеизвестни тривиални истини, така че границата – истина/лъжа да се размива. Набляга се в дълги постинги, граничещи с есета, на емоционалната струна на четящите и дискутиращи там, така че цялата помия да добие до някъде хуманен облик.

А какво представлява класическия трол?

За много хора, форумите вече са постоянно място за общуване. Запознават се, решават наболели проблеми, споделят натрупан опит. И даже не подозират, че съвсем наблизо, скрили се в засада, стоят акули. Те се показват в самия разгар на беседата, хвърлят няколко точни фрази и дружелюбните места за среща изведнъж се превръщат в място за флейм и изясняване на отношенията. Тези акули не без гордост наричат себе си тролове и смятат, че нямат равни на полето на форумните битки.

Исторически корени

Словосъчетанието “форумен трол” се появява някъде в края на 80-те години, но самото явление е толкова старо, колкото и BBS и USENET. Смята се, че терминът е бил заимстван от риболова, където трол се нарича стръвта на кукичката. Тролинга по форумите много прилича на риболова. На наивните потребители се подхвърля провокационна публикация (при…..), на която те реагират емоционално и по този начин приличат на хваната риба в мрежата на флеймъра.

На 8-ми февруари 1990 г., някой си Mark Miller споменава термина „трол“ в своя публикация в USENET до потребителя Tad: „Ти просто не си способен да разбереш това, което всички тук ти обясняват, на теб изобщо е безполезно да ти се обяснява каквото и да е. Но най-тъжното е това, че ти си абсолютно убеден в собствената си правота. Ти просто си нагледен пример за грешка на природата и направи ни услуга – завърши своя път в хранителната верига. Умри, глупав, охранен трол“. Това е било най-ранното фиксирано използване на думата „трол“ по отношение на флеймърите.

В началото на 90-те години, в новинарската група alt.folklore.urban популярност добива израза “trolling for newbies”, който се отнасял за шегите на ветераните от USENET спрямо новаците, възприемащи твърде сериозно публикациите и темите.

Дълго време троленето се смятало за безобидно занимание на спорещите, игра на аргументи. Но във втората половина на 90-те се появи нова разновидност тролове, които имаха за цел целенасочено унищожаване на избрана конференция или новинарска група, което се постигаше с масивно заливане с безсмислени съобщения или публикации, не представляващи интерес за постоянните читатели. Обикновено, в момента, в който количеството на този спам превиши 75% от всички публикации, читателите се отписват и трафика във форума или групата започва да клони към нула. Примери за подобно действие могат да бъдат новинарските групи uk.local.birmingham и alt.astrology.metapsych, прекратили напълно своето съществуване заради атаки от форумни тролове.

Вероятно, един от най-активните тролове от средата и края на 90-те е потребителя с име Callidice, обитаващ най-големият политически форум Guardian Unlimited. С пускането на стотици провокационни теми, той успява собственоръчно да скара огромно количество абонати (на този форум) и да посее истинска параноя в общността – на хората им се струвало, че зад всяка тема стои той – Callidice. Разбира се, той нееднократно е бил гонен от там, както са били правени и опити да бъде открит в реалния живот, но флеймъра винаги успявал да остане анонимен и да намери начин да се върне. В края на краищата, заради възникналото недоверие и постоянните расистки спорове, разгарящи се с или без повод, сайтът беше затворен.

Задача на всеки трол е да превърне спокойната дискусия в яростен спор, в конфликт, в който да се намесят колкото е възможно повече участници, като първоначалната тема на дискусията бъде окончателно и безвъзвратно забравена. Мотивите за това могат да бъдат най-разнообразни. На някои просто им доставя удоволствие да поспорят и развлекат за сметка на някой друг себе си и останалата аудитория, други се опитват по този начин да попречат на дискусия върху неудобна тема, а има и хора, за които троленето е самоутвърждаване и борба на интелекти. Смята се, че с тролене се занимават само комплексирани деца, но всъщност това не е така. Понякога сред най-добрите тролове попадат възрастни, сериозни хора, заемащи солидни длъжности (професори в научни заведения, политици, телевизионери), предпочитащи да се разтоварват по този начин.

Тактика на троловете

Различните тролове действат различно. Някои могат само да отговарят на всички реплики с прости фрази, други обичат интелигентно и красиво да стъпчат опонента в калта. Но съществуват някои техники, които се използват от повечето опитни тролове. Ето някои от тях:

1. А кой е тук тролът?

Популярна тактика на форумните тролове е да обвинят своите опоненти, че именно те са тролове. Доколкото самото понятие „трол“ е субективно и няма ясни критерии, по които да бъде идентифициран, е много лесно просто да обвиниш човек, че всички негови изказвания и аргументи не са нищо друго, освен провокация, а самият той е флеймър-терорист, дошъл само да флуди. Неопитните потребители започват да се оправдават, но това е път, който обикновено води до никъде;

2. Просто шега

Ако спорът достигне своя апогей и срещу трола се опълчи целия форум, той може просто да обяви, че всичко казано от него е било шега и спорещите с него са били достатъчно глупави, за да го възприемат сериозно;

3. Двама братя-акробати

Достатъчно ефективен метод, особено във форумите и IRC е създаването на собствен двойник под друг псевдоним, с помощта на който може да оказваш поддръжка сам на себе си. Когато в спора между двама опоненти се появи трета страна, заемаща напълно страната на единия от участниците и осмиваща другата, това има достатъчно силен психологичен ефект. При това, двойникът изобщо може да не прилича на главния герой на трола, представяйки се за авторитетен и сериозен човек;

4. Знаеш ли какво?

Опитните флеймъри нерядко се позовават на известни факти или случки в потвърждение на техните думи. Например, някъде в канала #anti-gay, тролът започва своята провокация за това, че да бъдеш гей не е чак толкова лошо нещо и привежда като доказателство купчина известни личности, постигнали успех, независимо от своите сексуални аномалии.

5. Успокой се, хлапе

Много ефективна е тактиката, при която в началото тролът изкарва някои от читателите извън себе си (а за това е достатъчно да се осмеят разумни, логични аргументи) и след това, когато той се поддаде на емоциите си и премине към личността на трола, да се заложи на контраста. Да се говори спокойно, разумно, с умен вид и да се набляга на психичното (или емоционално) разстройство на опонента;

6. Доказателства

Опитните тролове много обичат да искат доказателства за всяко изречение по техен адрес. Каквото и да му кажете, в каквото и да изобличите, тролът ще поиска неопровержими доказателства, в противен случай това остават само празни думи. Трябва ли да споменаваме, че каквито и доказателства да бъдат представени, те ще бъдат осмяни, заедно с техните автори.

7. Мълчанието на агнетата

Мълчанието е най-мощното оръжие на трола. По време на спор, опонента може да приведе блестящ аргумент, но умният трол просто ще го остави без коментар, коментирайки вместо това съвършено маловажни фрагменти. Но стига опонента да допусне грешка или да приведе слаб аргумент, тогава красноречието на трола блясва в пълната си красота.

Най-добрият начин да се противопоставиш на трола е да не отговаряш на неговите публикации. В англоезичния свят много е разпространен следният израз “Don’t feed the forum trolls – Не хранете форумните тролове”. Нали храна за троловете са именно отговорите на възбудените потребители и колкото повече се разраства флейма, толкова по-сит става тролът. Разбира се, може да се включиш в спора и да се опиташ да „победиш“ провокатора, но трябва да се има предвид, че професионалните флеймъри имат много голям опит във воденето на спорове и че те просто не признават аргументите на опонента, колкото и убедителни да са те. А всички опити за доказване на грешките на трола завършват с вашето осмиване. Това е все едно да се опитате да победите рибата в конкурс за най-продължителен престой под вода – споровете и словесните престрелки за трола са също толкова естествена среда, както и водата за рибата. И обикновено, единственото, което може да получи човек, встъпил в подобна полемика, е раздразнение и развалено настроение.

.