Защо един ивент се изражда в канонада от взаимни обвинения?

.

Боже Господи, вдигна се шум до небето за тоз‘ дет‘ духа! Пустият му гей-парад за пореден път разбуни духовете в българската Мрежа и не виждам реално кой има полза от това? От една страна Светия синод сипе глупост след глупост и иска, като по комунистическо време с камшика да забранява и той (Светия синод) да решава какво е нормално (морално) и какво не, от друга страна настръхнали привърженици на ивента, щамповат (очернят) като нетолерантен всеки, който 100% не застане зад тях… Това последното малко на изнудване ми мяза, или поне не е коректно от страна на толкова „толерантните“ на думи…

Противници и поддръжници на празненството (защото по самата си същност то трябва такова да бъде) са абсолютно убедени в правотата си и се стремят с всички средства (най-вече обиди, като подчертано простотията прозира повече при противниците на по-горе споменатото), да докажат правотата си. Само се питам на кого е нужна тази „правота“? И има ли я въобще, след като всичко е малко или много субективно? Не е ли по-разумно хетеросексуалните да се опитат да проявят разбиране към хората с различна от тях сексуална ориентация, а пък последните да не човъркат само и да търсят от всеки подкрепа, спекулирайки, че ако не я получат, ще го дамгосат като нетолерантен темерут?

А и честно казано, на кого пречат хомосексуалистите, стига да не предявяват екстремни желания, като осиновяване на деца, на пример? Хомо-семейства? Защо не? Да не би някой да кара хетеросексуалните да влизат насила в подобен брак? Не. Ами тогава?!? От друга страна, редно е, хора които живеят на съпружески начала и заедно се грижат за бита си, да бъдат по някакъв начин взаимно осигурени, ако с един от партньорите (не дай си Боже) нещо се случи. Това е най-нормалното нещо на света.

Разбира се, известна дискретност или по скоро ‚не афиширане‘ на подобни връзки в България (за сега) са за предпочитане. Ще каже някой „ама защо?“. Ами как защо – заради балканския ни манталитет. Заради това. От днес за утре това не може да се промени, а ако някой му се иска това ударно да го осъществи, то дълбоко се лъже, че ще успее. Напротив, обратната реакция му е в кърпа вързана… в цялата си гадна палитра от всевъзможни долни реакции на всевъзможни примитивци…

И понякога се чудя, не е ли подобен ивент именно за това (размирици в цялата им разновидност) от кукловоди насърчаван? Подобна мисъл в мене се роди, като прочетох днес първата реакция на един отявлен мазен комунист. Цитирам по памет „Е сега като ДСБ подкрепи парада, сигурно ще се изпокара с ГЕРБ“. Не че много ми е еня за гербаджиите, ама не ми се иска комунистите да си изплетат кошничката на гърба на наивността на тоз‘ или онзи пишман-либерал, който се пише изведнъж десен… и учи на акъл останалите, наметнал мантията на ДСБ…

Ще каже някой, Стефан много говори, ама конкретно нищо не предлага… Така е. Конкретното отношение по въпроса е нещо лично, субективно, и всеки сам за себе си решава как да го преработи и да му отреагира. Ама както и да е това, да бъде така добър и да не слага неговото лично отношение в „устата“ на дадена общност или партия… Не за друго, ами не е коректно, мисля…

Приятни разсъждения на всеки сам със себе си! И не забравяйте – всеки може да прави със собствения си живот всичко, при положение, че не пречи на околните… 😉

Станишев и Първанов като Пинокио, мерят си носовете

.

Активът на столетницата отново е изправен на нож един срещу друг. Духът на червеното спокойствие бе изпуснат миналата седмица след телевизионната изява на президента и екс лидер на БСП Георги Първанов. Оправдавайки се, че няма мераци за изпълнителната власт, той хвърли информационна бомба, обяснявайки, че през 2005 г. наследникът му в партията на Тато – Сергей Станишев, му е предложил официално да стане премиер на страната, но Първанов скромно отказал.

Само няколко часа по-късно Станишев иронично отби топката, казвайки, че не си спомня да е радвал Първанов с подобна оферта, а като доказателство сочел пред медиите, че носът му не е пораснал. Но от главите на двамата държавници скандалът се пренесе в червените редици.

„ В случая едва ли става въпрос за класическия вид на психичното заболяване, наречено „езиковата трагедия”. Един от тях явно лъже, или пък и двамата, или просто някой е получил амнезия”, коментира експертът от Четвърти километър д-р Тони Филипов.

Източници на Frognews.bg от централата на „Позитано” 20 разкриха, че проблемът е по-скоро при младия Станишев. Вече година след загубата на изборите от миналото лято, той не можел да преодолее стреса от възхода на пожарникаря от Банкя.

„Вероятно зле му са се отразило и убийственото слънце от последната седмица, а Серго е без коса, а ходи и без шапка”, загрижено коментират червените бабички. Съпартийците му обаче са категорични, че преди 5 години Станишев дори пратил нарочно писмо до патрона си Първанов, предлагайки му да се прехвърли от „Дондуков”2 на „Дондуков”1. Копие от него още се пазело в секретния отдел на партията. Информаторите ни предоставиха избрани пасажи от апетитната оферта и мотивите на Станишев, защо отстъпва властта. Ето и акцентите от писмото:

„ Драги Георги, г-н президент, изправен съм пред сериозна дилема. Въпреки че ми се полага по право, имайки предвид произхода си, постът министър-председател не ми е детската мечта. Аз вече съм зрял мъж и си давам сметка за отговорността, която трябва да поема, а за съжаление такова нещо до сега не ми се е случвало. Знаеш, че нямам нито един работен ден в реалния сектор, тоест нямам социален и административен опит. Освен това не съм създал свой дом, семейство и деца, не знам какво е да се грижиш за други, освен за собственото си его. Освен това, липсва ми и професионално образование за ръководене на една държава. Знаеш, че в СССР съм учил разни исторически науки, а дипломната ми работа беше за нашивките и знаците в униформите на съветската армия. Важна тема, но повелята на деня сега е друга. В този план на мисли, аз продължавам да се чувствам като „зайчето, изскочило от твоя ръкав”, отчита недостатъците си Станишев.

В същото време той оценява по достойнство предимствата на държавния глава. „Ти носиш име на светец, а моето е спорно – СерГей, няма харизма. Ти си истински мъжкар, привличаш дамите като магнит, никой не те свързва професионално с верни, но набедени другари, като Азер Меликов, Росен Димов, Криси Вигенин, Петко Сертов и т.н. Ти си боец, преведе партията като Ной през много изпитания и потопи, имаш пушка, точен мерник. Безпощаден си към хищниците в гората и държавата. От друга страна, си експерт по „История на БКП”, а това реално означава, че можеш всичко и ставаш за всяка работа. Контролираш безупречно медиите, та даже и шоу предаванията, така че хем да има гласност и прозрачност, хем да опазим народа от тайните. Твой е Конституционният съд, ВСС, прокуратурата, тайните служби, патриархът и мюфтията, и даже сектите. И родните олигарси са твои хора, и опозицията е твоя, и мостът с Русия е под твой контрол.

Отчитайки тези предимства ти предлагам да поемеш премиерския пост и да отсрамиш партията, аз трудно ще се справя и с тези дяволи Царя и Доган, които ми налагаш за коалиционни партньори”, посочва мъдро Станишев в писмото, за което сега мълчи и крие.

От червената централа в столицата твърдят, че след като Първанов отминал предложението с ледено мълчание, Станишев се обърнал със същата оферта и към другите червени емблеми – Румен Овчаров, Румен Петков, Стефан Данаилов, Татяна Дончева, а на края опрял с молби и до независимия доцент по икономика Алексей Петров. Но всеки от тях намерил оправдателен мотив и отбил атаките.

Р. Овч. обяснил, че може да му стане дясна ръка, но не може да остави без надзор енергийната мафия, имало си работа и там. Плевенският Румен пък се припознал за лява ръка и наблегнал, че е зает със стратегия за вкарването в затвора на братята Маргини и братя Галеви, а и не можел трезво да направи преценка на предложението. Героят от „На всеки километър” обяснил, че готви ролята на живота си в „Стъклен дом”. Фурията Дончева била както винаги най-пряма и ясна: „Абе Сергей, сляп ли си, че аз съм женския ти прототип, какъв премиер става от мен, защо ме будалкаш, стягам нов проект – Д2, но без Дичо.” „Аз ставам за министър-председател, имам научна титла и добра стойка, но ако решиш да правиш ДАНС, за да цакаш Румен Петков, кой ще контролира Петко Сертов?”, риторично попитал днешния Октопод Алексей Петров.

Тези любопитни кадрови маневри сега излизат за пръв път на бяла свят, след скандалните обвинения в лъжа между Първанов и Станишев. Червените барони от „Позитано” днес са бесни, че Станишев реално е посегнал над свещената крава в държавата, изкарал е президента лъжец, словесен воайор и фантазьор, направил го е за посмешище пред целия народ и червената армия от избиратели.

„Сергей е даже по-голям клеветник и от Иво Инджев, и от жълтата преса, и от сайта „Опасните новини”. Кой чужд държавник и дипломат ще иска да се среща вече с Първанов? Даже и руснаците ще се отдръпнат, щом със Станишев не могат да разделят истината, как да му вярват за енергийните проекти и обещания”, троснато, но загрижено коментирал младият вълк и довереник на президента – Кирил Добрев.

В акцията срещу Станишев открито се включили и червените кинжали Ламбо Данаилов, познавачът на водната енергия Корумбашев, пинчера Антон Кутев. Те вече репетирали танц със саби под ръководството на Румен Петков.

Властелините на столетницата дали ултиматум на Станишев – или доброволно да се извини на президента и да признае, че лъжецът е той, както си било и в действителност, или го хвърлят на сините и ГЕРБ, и става втори Виденов. Какво ще роди обаче мълчанието в спалнята на Станишев, очаквайте от него самия, или гледайте във втория сезон на „Стъклен дом”.

Червенко Трайчев

http://frognews.bg/

Отдел ‚Дезинформация, шев и кройка‘ към ДС…

.

Не мога да не взема отношение по едно натрапващо се явление (във виртуалното пространство) през последните дни и по-точно след появата на книгата „На РъБъ“ от Иво Инджев. Явно въпросния журналист е уцелил Гоце точно в десетката, там където най-много го боли, та цяла плеада платени тролове и спамаджии се надпреварват да задават вече отдавна ясни въпроси.

Мъча се да вляза в трудното им битово положение и съм напълно наясно, че с честна журналистика  в момента в България се гладува само, ама все пак понякога е по-уместно временно да смениш бранша и да се занимаваш с нещо друго за парчето хляб, отколкото да продължиш да чукаш по клавиатурата, ама по поръчение на Дявола… Може би защото хляба купен с подобни пари е с особен, малко вкиснал и с нагарчащ привкус… Не знам, не съм ял подобен, ама поне така си го визуализирам или по-точно казано, си го представям като вкус.

А сега един апел към шефовете на отдела „Шев и кройка“ към ДС: Не се ли изморихте да мърсувате и не е ли по разумно да помислите за пенсия или и при Вас е като в Мафията – един път влязъл, излизането е само напред с краката…(?), та ще я карате така,  докато се вмиришете напълно? Нямате ли внуци и правнуци и не сте ли се замисляли, че те един ден може би ще се срамуват от Вашите дела, сега?

Ох, не знам. Понякога Ви съжалявам. С продадени на Дявола души и в края на житейския си път… Трагично е, нали…?

Все пак един съвет от мен – порадвайте се поне в края на живота си на мъничко коректни отношения и изпитайте чувството на придобита чест, а това че поредния боклук (ала Гоце и сие) ще лъсне с маймунския си задник на открито, не го прикривайте. Това той сам си е избрал в началото, когато е продал душата си на Сатаната…

Е, това е! Кой, както го разбира тоз‘ живот…

.

Милиционерският кръжок, наречен ГЕРБ

.

Опиянението от властта, рано или късно, води до (някаква форма) на диктатура.

Напоследък все по-често се замислям какво ще стане един ден, когато доверието в аванс, на което така обилно все още в момента се радва Бойко Борисов (и каракачанската си кучка да предложи за някакъв пост в държавата и нея че я изберат с голямо мнозинство…) започне да намалява?

А, че въпросният ден ще дойде е повече от ясно, защото от страна на ГЕРБ поне засега не идват никакви реални икономически позитивни сигнали. Дори и единствената вълна, която доведе ГЕРБ и в частност Бойко Борисов на власт (анти тройнокоалиционната нагласа), се разби някъде в неизвестни корпоративни скали…

Къде останаха гръмките лозунги, че ще се громят и изправят пред съд крадците от Триглавата ламя? И не само, че всичко някак си се забравя, ами напротив – свидетели сме как бившите ‚врагове‘ са вече коалиционни партньори (кметските избори в Габрово, спечелени убедително с турско-циганските гласове на ДПС).

А, че от добрите намерения до подтисничеството е само една имагинерна крачка, сме се научили (го знаем) от историята. В основата на всяка диктатура в миналото са стояли в началото винаги добри, но неосъществими утопични  намерения.

Какво прави ГЕРБ в момента? Използва метода на камшика и моркова… Тези, които са неудобни се оставят на Цецо (тъй като в България всички с доста пари много са крали, не е проблем всеки да бъде подведен под отговорност), а бързо приспособилите си (ДПС и медийната й група) се привличат дори, като нови съюзници.

Не искам да съм лош пророк, ама рамото, което Синята коалиция и в частност Иван Костов (цитирам по памет: „в интерес на сигурността, ще приема ограничения в личните свободи), даде в началото на целия този бутафорен театър с многото арести за пред масата избиратели (публиката), може един ден да й струва скъпо. Всъщност какво значи ‚скъпо‘, след като така и така там сме останали една шепа хора… Имам предвид, че и от тази шепичка доста могат да преосмислят моралните ценности на лидерите си…

А, че призрака на диктатурата вече броди из България е видно от пръв поглед. Това, което властоимащите най-много ги притеснява от както са дошли на власт е, че чрез изпитания си метод на ‚камшика и моркова‘ едва ли биха и свободната размяна на мнения в Мрежата, подчинили. Затова и налудничавите им идеи да поставят и това под контрол. Разбира се, последното е практически невъзможно, ама те не залагат на реалното му приложение (все някой с две гънки в мозъка и там има и му е ясно, че тава са само празни приказки), а по скоро на сплашващия ефект от думите им.

И като заключение на моите думи ще припомня на късопаметните от къде дойде Бойко Борисов. От милиционерското училище в Симеоново, след като напусна пожарната, тъй като не беше съгласен тя да се деполитизира (винаги верен на Партията), мина през мутренско-силовите застраховки на ранния преход, беше пазвантин не на кой да е, а на другаря Тодор Живков, по слугува и на Симо Ментата, който за благодарност го вкара в политиката… и нататък вече всичко е ясно… (самопровъзгласи се за десен и ЕНП го призна, защото й носи гласове…)


Интервю с … Бог (продължение).

.
Размишлявах над това колко много неща трябва да осъзнаем ние, хората. Или това са вечните общочовешки истини, за които четем, слушаме, рано или късно проумяваме и ето какво написах като продължение.

Ние, хората, трябва да научим, че:
–  времето ни контролира и то е велик учител; да помним, че всичко се случва само по веднъж и най-хубавият утрешен ден не може да върне вчерашния;
–  думите, които произнасяме имат съдържание, но съдържание има и формата, в която ги опаковаме;
–  някои от нас губят половината си живот, за да направят другата половина от хората нещастна;
–  за да разберем сладостта на живота, трябва да опитаме от горчивината на бедите;
–  ние, човеците, приличаме на думите, които ако не са си на мястото, губят своето значение;
–  за да спасиш някого, можеш да му причиниш болка;
–  не сме съвършени и не е възможно да бъдем, за нас е свойствено да грешим, но важното е да се учим от грешките си;
–  ние сме такива, каквито са желанията и мечтите ни;
– за да победим, трябва да се борим, че поражението не е най-лошият от неуспехите, по-лошо е ако не посмеем да се опитаме;
– надеждата е добър спътник, но понякога може да се окаже лош водач;
– животът е движение, и който не върви напред, върви назад, но стоящо положение няма;
– това, което знаем, е ограничено, а онова което не знаем – безкрайно;
– истината преодолява всякакви пространства и не може да бъде спряна от никакви граници, но се насочва към онзи, който я търси;
–  за вежливостта са отворени всички врати;
– потайността е убежище за слабите;
– враждите са най-добрата храна за дявола;
– роденият да пълзи не може да лети;
– добродетелта винаги има повече поклонници, отколкото подражатели, че добър човек не е онзи, който умее да прави добро, а онзи, който не умее да прави зло;
А ВИЕ КАКВО БИХТЕ ДОБАВИЛИ ПО ТЕМАТА?

Научих, че…

Научих –
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих –
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих –
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих –
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих –
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсе минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих –
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих –
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих –
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих –
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих –
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих –
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих –
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих –
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих –
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих –
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих –
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих –
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих –
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих –
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих –
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих –
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих –
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих –
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих –
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих –
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рождени дни си празнувал.

Научих –
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих –
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих –
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих –
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих –
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих –
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих –
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих –
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих –
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих –
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих –
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих –
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих –
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих –
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих –
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих –
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих –
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих –
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих –
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих –
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих –
че, въпреки че думата „любов“,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих –
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ” (1)

.

Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.
Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.
Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор.
Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.
За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:
– противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
– рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
– липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
– нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, „торпилираха“ разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
– възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление „спекулативни“, интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;
– не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.
Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.
Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
През 1981 г. е учредена „Минералбанк“ /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.
В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.
От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.
На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.
След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на
24.07.1990 г. като акционерна фирма „Първа частна банка АД“ с предмет „извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид …“ фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ
„Съединение“; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен „взрив“.
Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.
Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети
лица или по други механизми.
За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.
ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ „Електроника“ от фирма „Василка“. Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. „Елитбанк“ е създадена чрез теглен валутен кредит от „Биохим“ и средства на ПЧМБ; „Моллов“ – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; „Агробизнесбанк“ е създадена с дадени средства от ЗПД „МИК“ АД и кредити; „Първа инвестиционна банка“ – като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; „Частна земеделска и инвестиционна банка“ е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на „Кредитекспрес банк“ е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от „Минералбанк“ и ПЧБ.

Фрапиращи са примерите за „лиценз по принцип“ за „Капиталбанк“, или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.
Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират „определени слабости в лицензионната дейност на управление „Банков надзор“ и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем
ръководител на „Банков надзор“ през всичките тези години е Камен Тошков.
Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като „Лоро“-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като „Туристспортбанк“, „Кредитна банка“, ПЧБ, Банка „Моллов“, „Елитбанк“ и др.
Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са
навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.
В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:
– използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
– раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
– включването на някои банки в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.
Икономическите реформи стартираха в условията на „прекредитирана“ икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това
способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.
Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.
Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.

(продължава)

Феноменът Бойко Борисов

.

Давайки си сметка, колко и какви „капацитети“ вече дадоха оценка на министър-председателя ни, все пак още ме сърбят пръстите и аз да пусна моите 5 цента в кюпа с мнения. Защото ще се съгласите, че в момента няма друг по-споменавам и по-коментиран индивид в България от него*. Ще кажете и с право, ама той самия търси медиите и упражнява някакъв своему рода политически ексхибиционизъм. Да, така е, ама това не е ли част от избиване на комплексите, така характерни за народопсихологията ни? С други думи, ще се опитам да докажа, че сам по себе си Бойко Борисов е дотолкова феномен, доколкото е огледално изображение на средно статистичния ни сънародник и му го показва всекидневно именно това. Ни повече, ни по-малко. Но именно от това има нужда ‚наш Ганчо Балкански‘. Да види, че човек и с неговите възможности, ако е ‚перде‘, може и далеч да стигне…

А иначе как действува въпросната личност? Ами от една страна първо сигнално, но гарнирано с порядъчна порция здрав селски разсъдък. Концепцията, както му е проста, така и донякъде успешна. Той не се залъгва, че от нещо и най-малко хабер има, ама затова във всяка област се стреми да ангажира хора, които би трябвало поне теоретично да са професионалисти там. Принципа е елементарен, ама чрез него Америка стана най-великата страна. Просто изкупи водещите мозъци от различните сфери на научния живот. Резултатът (за Щатите) няма какво да го коментираме – той е налице и очевиден.

ОК, ще каже някой, след като и г-н Борисов си служи със същия способ,  защо неговите резултати не са толкова добри, а постепенно губи почва под краката… Ами защо – много просто. Защото въпросната формула на успеха може да бъде печеливша само, ако критерия за оценка на специалистите е правилен. А точно там е ахилесовата пета на наш‘ Бойко. Той не може и това. Той не може да отсее просото от плявата и редовно заради негови съветници стъпва на криво… Добре де, ама все пак още е любимец!? Да, такъв е! И обяснение и затова има. И то е залегнало пак в народопсихологията ни. Ние (Българите в голямата си маса. Като изключения винаги има, ама те са малко и само потвърждават правилото) сме толерантни към лъжата, защото ние всички много лъжем или бръщолевим врели-некипели… Там е белята. Не случайно имаме и подходящ израз за подобна ситуация – ‚казал, не рекъл‘.

Та така. Бойко Борисов не е феномен, а е само достатъчно естествен и на това единствено се крепи популярността му. Той е ‚българина‘ захласващ се по Лепа Брена, той е ‘сънародника’ ни помпащ се с химия за да изглежда „страшен“ (псевдо мъжествен), той е и полуобразования ни ‚комшия‘, които се прави, че от всичко разбира… Той е ‚съвременна‘  България… Това е ‚Той‘! ‚ТОЙ‘, това сме ние или по-скоро една голяма част от ‚нас’… 😕

*) Гоце много се напъва поне да се изравни по популярност с него, ама единственото,  което постига е прякото доказателство на народната мъдрост, че никога не е късно,  да станеш още повече за резил… 😛

.

Правилна теза, изречена от ‚грешна‘ уста

.

От няколко дни в българската Интернет общност и по специално между българите живеещи в чужбина се дискутира едно изявление на министъра без портфейл – г-н Божидар Димитров, относно принципният въпрос, трябва ли да има парламентарно представени депутати,  избрани из между постоянно живеещите извън страната българи.  До тук добре – във всички случаи, при положение, че около 1,5-2 милиона истински българи живеят в чужбина и никой не защитава техните интереси, а напротив, на тях се гледа, като на овце за стрижене до кръв, такъв въпрос не може да не е актуален.

Ама не, не е това, което ме вълнува, а друг, съвсем страничен факт. Въпросния „загрижен“ за българите в чужбина министър (между другото и бивш агент на ДС),  определя таргет групата на последните доста фриволно и не лишен от налудничава „научна“ фантазия. Казвам ‚налудничава фантазия‘, защото това е в пъти по-добре от другата алтернатива, а тя е именно, че се замисля поредната схема за подмяна на вота при гласуване. Според г-н Димитров, българите извън границите на България се състояли от две групи – цитирам извлечение от статията във Фрогнюз:

„По думите му броят на българите по света е между 3 и 4 млн. Те можело да бъдат разделени на две основни групи – на български граждани, които са напуснали страната в последните 100 години и на такива, които са останали в пределите на друга страна вследствие на загубени от България територии.

Първата група живее и работи по цял свят, като най-значими са общностите в ЕС, САЩ, Канада, Южна Африка. Тази група по различни оценки наброява 1 – 1,5 млн. души. Цифрата не случайно е в толкова широки граници, защото е трудно да се каже колко българи са се установили трайно да живеят в чужбина и колко са заминали да работят само временно.”, споделя министърът без портфейл. По думите му втората голяма група българи се намират най-вече в Турция, Гърция, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Казахстан и т.н. „

Да ме извинява г-н министъра, ама втората му група е изсмукана от (ДС) пръстите му. Дори да приемем, че тези хора са с български етнически корен (ако се заровим дълбоко в анализирането на казуса, ще стигнем може би до заключението, че всички произлизаме от Адам и Ева и по някакъв начин сме в роднинска връзка, ама това е друг въпрос), то социално-политически те са на светлинни години далеч от проблемите в България, а единствено към което се стремят е получаването на българско гражданство, заради преимуществата, които лично за тях, произтичат от това… Тази ужасно голяма група от евентуални гласоподаватели може безпроблемно да бъде не само манипулирана, но ще кажа нещо повече – задължена да гласува, както пожелае добродетеля им… – тоест този, който е издействал гражданството им. За да придам тежест на думите ми бих вметнал факта , че сега за български паспорт се дават до 100.000,- лв., а какво остава за някакво си гласуване и то за кауза и държава, която е далеч от самосъзнанието на тези хора… Ясно, че под строй, ще гласуват за посочената партия и ще пеят на туй отгоре, че са си спестили сума ти пари…

Олее, май сега разбуних духовете на свръх патриотично настроените ми съграждани. Спокойно, няма страшно – ножът е дървен и решение за всичко се намира. Разбира се, че принципно не съм против тези наши евентуални нови сънародници, ама тъй като те не са и не могат да бъдат запознати със социално-политическото статукво в новата си Родина, предлагам да им се наложи един 5 годишен срок за опознаването му, като след това ще могат да гласуват. Това мое предложение е продиктувано от следния хипотетичен аргумент. Дори и да иска, партията, която ‚сега‘ е на власт (в момента, когато дадения човек получава гражданството си), да не може да го насили да гласува за нея на следващите избори, тъй като само един Бог знае кой ще е на власт след като изтекат 5 години и кой ще държи тогава в ръце моркова и камшика…

И на края, като заключение ще задам един реторичен въпрос: Защо винаги бивши агенти на ДС правят съдбоносни предложения с които да останат в най-новата ни история? (Подобен е момента и с Доган относно отварянето на досиетата на ДС, за което не агент Сава има принос, а редовите граждани, които наддадоха глас, ама за това друг път ще пиша, защото и там много легенди и притчи от политици се разправят, а аз лично съм водил* мейл-кореспонденцията (от мое име) с отговорните за натиска върху правителството, лица от ЕС и ми е напълно ясно как всичко стана…, докато на редовите граждани, та дори и на медиите, не им е абсолютно ясно, това.)

*) Една не малка част от мейловете още пазя и мога, ако се наложи, винаги да покажа.

ПП. Единствената промяна, която си позволих да направя в цитирания от мене текст на онлайн изданието „Фрогнюз“, беше да поправя 1-2 правописни грешки, (предполагам) неволно допуснати от редактора, които обаче мен лично ме дразнеха и някак си оптически не изглеждаха добре.

.