Чистката на досиетата в Първо главно управление на ДС

.

Христо Христов

През последните 20 години много се е изписало за Държавна сигурност, но са редки изследванията, които дават по-голяма представа за структурата на ДС и нейната дейност. В блога „Досиета“ предлагам документална поредица, с която ще представя отделните управления и самостоятелни отдели на ДС. Поредицата, посветена на Първо главно управление на ДС, завършва с тайната операция по прочистване на архива му веднага след промените през ноември 1989 г .
Всички текстове от поредицата може да намерите в блога в рубриката „Държавна сигурност“.

Декември 1989 г., България.  Ръководителят на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков е принуден от Москва да се оттегли от власт на 10 ноември 1989 г. след 35-годишно управление. Неговите наследници в БКП се опитват да скрият от обществото истинските размерите на икономическата криза, в която комунистическото управление е вкарало страната след 1985 г., милиардите дългове към западни банки, фалиралата планова икономика и селско стопанство, черната дупка на вътрешния дълг.

Освен да държи в неведение обществото за процеса на трансформиране на политическата власт в икономическа върхушката на БКП поставя под контрол още един процес, който ще остане скрит за политическата опозиция и обществото – тайното заличаване на най-компрометиращите доказателства за репресиите на комунистическото управление – досиетата на Държавна сигурност. Чрез тайната власт на досиетата наследниците на БКП и ДС ще поставят в зависимост за години напред хиляди свои агенти и ще ги използват и манипулират при задкулисното преструктуриране на политическото пространство.

В началото на 1992 г. в. „Подкрепа“ публикува на първа страница факсимиле от строго секретна от особена важност заповед на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев от 29 януари 1990 г. за прочистване на досиетата. Тогава става ясно, че докато опозицията е преговаряла на Кръглата маса с „реформаторите“ от БКП в МВР вече е течала дълбоко засекретената операция по унищожаване на досиетата.

И ако през 1992 г. обществото научава за случилото се в МВР две години по-рано, далеч по-малко информирано е то за това, че в една от най-секретните структури на ДС – Първо главно управление ( ПГУ, разузнаването) чистката на досиетата е протекла самостоятелно и по-рано от разпореденото от ген. Семерджиев прочистване в цялото вътрешно министерство.

Как се пазят досиетата в разузнаването

По време на съществуването си за разлика от другите управления на Държавна сигурност ПГУ има самостоятелен архив и се ръководи по строго секретна инструкция за оперативния отчет на ПГУ от 20 ноември 1976 г., подписана от министър Димитър Стоянов.

Инструкцията указва, че личните дела на агентурата се съхраняват до навършване на 75-годишна възраст на съответното лице, а работните дела на агентурата – до 15 години след предаване на делото в архива. Делата на съдържатели на явочни и конспиративни квартири се пазят до 10 години след архивирането им.

Делата за оперативна разработка, проверка и наблюдение – до навършване на 75-годишна възраст на обекта. Делата за обектова разработка се съхраняват за постоянно, а литерните дела – до 15 години след предаването им в архив.

След изтичането на тези срокове следва делата да се подлагат на експертиза от специална комисия при служба „Картотека и архив“ в ПГУ, която определя историческата, научната, справочната и учебната стойност на делата. Определените за постоянно запазване материали се подреждат по фондове в историческия архив, а неценните се описват в протоколи и се предлагат за унищожение.

Повечето от тези изисквания обаче изобщо не са спазени при чистката на досиетата в разузнаването. Прочистването на архива на ПГУ предшества заповедта на министър ген. Атанас Семерджиев.

„Не сме се водили от заповедта на Семерджиев. В разузнаването имаше специални инструкции, които даваха право на началника да определя комисии за преглеждането и унищожаването на стари дела“, признава след промените ген. Владимир Тодоров.

Началото на прочистването

Унищожаването на архивни дела в ПГУ започва месец след смяната на Живков и преминава през няколко етапа. „Унищожаването на дела от нашия архив започна от средата на декември 1989 г. Тогава започнаха да се теглят дела по искане на началниците на отдели и на ръководството на управлението“, посочва подп. Радко Тодоров, началник на служба „Картотека и архив“ в ПГУ от 1975 г.

Прочистването на определени дела е наредено с устна заповед на отговарящия за разузнаването зам.-министър ген. Стоян Савов. Работата е възложена на тесен кръг от 3-4 души, чиято задача е да извършат преглед на предоставените им досиета. В нея участват само хора от ръководството на ПГУ. Материалите са пресявани в кабинета на ген. Савов в централата на разузнаването на ул. „Хайдушка поляна“ 12.

Кирил Филипов, един от разузнавачите, посветени в акцията, посочва: „Участвах в комисия за експертна оценка на архивни дела заедно с ген. Владимир Тодоров (началник на ПГУ, б. а.) и ген. Иван Горинов (зам.-началник на ПГУ, б. а.) в края на ноември или началото на декември 1989 г. Работихме около една седмица. За делата, които предложихме да бъдат унищожени, изготвихме протокол. Делата ги преглеждахме, взимахме си бележки и ги докладвахме на ген. Тодоров. И той хвърляше по някой поглед. Делата ги преглеждахме в кабинета на ген. Стоян Савов. Там ни се носеха чрез секретарката на ген. Владимир Тодоров Стоянка Дюлгерова, като заявката правеше ген. Иван Горинов“.

За това какви точно дела най-напред е трябвало да бъдат прочистени разкриват думите на бившия зам.-началник на ПГУ ген. Иван Горинов в периода 1975-1990 г., отговарящ за кадрите и тила в разузнаването: „Бях повикан с другите заместници при началника Владо Тодоров и тогава Савов даде указания да се прочистят архивите, като каза точно: „Вече вражеска емиграция няма, почнаха да си идват тук и трябва архивът да се разтовари от тия материали, да се махнат, да се унищожат“. Комисията окончателно приключва работа около 10 декември 1989 г.

Протоколът за унищожаване на предложените досиета е утвърден от зам.-министър Стоян Савов на 20 декември 1989 г., преди министърът на вътрешните работи Георги Танев да е заменен от ген. Атанас Семерджиев. Комисията преглежда дела от 60-те и 70-те години, но не е ясно колко на брой и разработки срещу какви лица са унищожени тогава.

Втората чистка

Мащабното прочистване на досиетата в разузнаването обаче започва в началото на 1990 г. „През януари 1990 г. на съвещание Владо Тодоров даде указания за разчистване на делата по инструкция на Савов“, посочва зам.-началникът на разузнаването ген. Иван Горинов. Формалното предложение за унищожаване на делата е направено от началника на служба „Картотека и архив“ в ПГУ подп. Радко Тодоров на 8 януари 1990 г.

Документът е съгласуван с първия зам.-началник на ПГУ ген. Георги Манчев и началника на управлението ген. Владимир Тодоров. С резолюция от 9 януари 1990 г. предложението е утвърдено от зам.-вътрешния министър ген. Стоян Савов. В него началникът на архива в разузнаването Радко Тодоров посочва:

„Понастоящем в архива на ПГУ-ДС се съхраняват около 60 000 тома дела, систематизирани по определени класификационни признаци в 11 архивни фонда. Трябва да се отбележи, че не малка част от архивните дела с изтекъл срок на съхранение не представляват оперативна или някаква друга ценност и тяхното по-нататъшно съхранение е нецелесъобразно. По принцип съхраняването на архивни дела е свързано с непрекъснати нужди от разширяване на площта за архивохранилища, като се има предвид, че в архива на ПГУ годишно постъпват над 1500 дела.

Тези нужди се компенсират отчасти и чрез периодичното освобождаване на хранилищна площ от неценни архивни дела. Изхождайки от гореизложеното, предлагам да бъде създадена със заповед на началника на ПГУ специална експертна комисия при служба „КА“ на ПГУ със задача определянето на оперативна и друга ценност на архивните дела с изтекъл срок на съхранение.“


Документът е съгласуван с първия зам.-началник на ПГУ ген. Георги Манчев и началника на управлението ген. Владимир Тодоров. С резолюция от 9 януари 1990 г. предложението е утвърдено от зам.-вътрешния министър ген. Стоян Савов. В него началникът на архива в разузнаването Радко Тодоров посочва:

„Понастоящем в архива на ПГУ-ДС се съхраняват около 60 000 тома дела, систематизирани по определени класификационни признаци в 11 архивни фонда. Трябва да се отбележи, че не малка част от архивните дела с изтекъл срок на съхранение не представляват оперативна или някаква друга ценност и тяхното по-нататъшно съхранение е нецелесъобразно. По принцип съхраняването на архивни дела е свързано с непрекъснати нужди от разширяване на площта за архивохранилища, като се има предвид, че в архива на ПГУ годишно постъпват над 1500 дела.

Тези нужди се компенсират отчасти и чрез периодичното освобождаване на хранилищна площ от неценни архивни дела. Изхождайки от гореизложеното, предлагам да бъде създадена със заповед на началника на ПГУ специална експертна комисия при служба „КА“ на ПГУ със задача определянето на оперативна и друга ценност на архивните дела с изтекъл срок на съхранение.“

Върху документа началникът на разузнаването ген. Владимир Тодоров е поставил резолюцията: „Лично доложете това на комисията и списък на категорията дела, които трябва да бъдат унищожени“. Предложението е официално регистрирано в ПГУ под №2570 на 2февруари 1990 г. Последният път, когато е назначена такава комисия в разузнаването е през 1974 г. Тогава обаче не се стига до унищожаване на досиета и материалите отново са върнати на съхранение в архива.

Комисиите ОРОН

Прегледът на досиетата и извършването на експертна оценка на делата е поверен на специални служители от ПГУ. За членове на комисията са избрани т. нар. оперативни работници на обществени начала (ОРОН). Те са пенсионирани разузнавачи с дългогодишен стаж в управлението, заемащи длъжности преди пенсионирането си от началник на отдел до зам.-началник на ПГУ. Те се водят на специален щат и се ползват с доверието на ръководството. Групата на ОРОН наброява около 15 души. Тя извършва прегледа на делата в една от залите на школата на управлението.

Богдан Христов, началник на отдел в ПГУ до пенсионирането му през 1987 г., след което работи като ОРОН, посочва:

„Някъде в началото на 1990 г. група ОРОН бяхме извикани при началника на управлението ген. Тодоров и ни беше прочетена заповед, с която ни се възлагаше да прегледаме и оценим архивни дела с оглед на тяхната оперативна и историческа стойност. Работех с група колеги в залата на школата „Христо Ботев“ Делата се носеха от Радко Тодоров (началник на архива, б. а.) и сутрин ги намирахме на масите поставени в кутии пред работните места. Бяха ни раздали тетрадки, в които записвахме номера на делото, установъчни данни, псевдоним ако има такъв, име и накрая оценка. В бележниците вписвахме данните само за делата, които по наша преценка подлежаха на унищожение“.

Иван Албански, ОРОН, зам.-началник на ПГУ, пенсиониран през 1986 г., казва:

„Материалите се донасяха сутрин рано от Радко Тодоров в кутиите, в които са били съхранявани до този момент. Извършвахме прочит на делата и в отделна тетрадка отбелязвахме номера на делото, установъчните данни и коя година лицето е напуснало страната. Аз отбелязвах и от коя година са последните данни. Ако имаше псевдоним, го отбелязвахме и него. Тези дела, които аз прегледах, бяха предимно на лица, които са напуснали страната по незаконен начин, българи и чужденци. Тетрадките накрая бяха взети от Радко Тодоров“.

Спас Велев, ОРОН, зам.-началник на отдел в ПГУ до 1986 г. допълва: „Беше ни казано, че трябва да се прочистят материали от стария архив, не само дела, но и материали. Казаха ни да разчитаме на оперативния ни нюх, по наша преценка“.

Георги Шкутов, ОРОН, бивш секретар на партийния комитет в ПГУ, пенсиониран през 1986 г. уточнява: „Не се подписвахме при получаването или при връщането на делата. Оценката я правехме въз основа на два критерия – има ли делото оперативна или историческа стойност. На делата, които трябваше да се запазят, пишех на корицата резолюция „Да се запази“. На другите дела пишех: „За унищожаване“.

Георги Манчев, първи зам.-началник на ПГУ и началник на Научно-техническото разузнаване, обяснява:

„Със заповед на ген. Владимир Тодоров се назначи комисия, към която беше прикрепена група от експерти. Касаеше се за стари дела с изтекла давност. Подбор на дела за проверка не е правен. Предоставянето на делата на експертната група се извършваше от Радко Тодоров. Председател на комисията бях аз, а членове Радко Тодоров и Ани Калинова от архива.

Комисията имаше задача да осигури организацията по прегледа на делата. Имаше експертна група от около 15 души бивши служители, които се водеха като оперативни работници на обществени начала. Проведоха се няколко заседания на ръководството на ПГУ, в които участваше и Радко Тодоров, за организиране на работата. Критериите за съхранение на делата бяха оперативна и историческа стойност, по тези показатели експертите извършваха оценката.

Имаше тетрадки, в които се вписваше мнението на експертите по делата. Нямаше отделни списъци за унищожаване и съхраняване на делата. На базата на тетрадките се изготвяха протоколи под ръководството на Радко Тодоров в служба „Картотека и архив“. Не зная колко бяха, но бяха натоварени на един закрит камион и закарани в Перник за унищожение“.

Изгаряне на архивите в пещите на МК „Ленин“

Досиетата в ПГУ, определени за унищожаване, са товарени през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на металургичния комбинат „Ленин“ (днес „Стомана“-Перник).

„Хиляди дела са унищожени предимно чрез изгаряне. Меленето с машини е било трудоемко и е било невъзможно да се изпълни в кратки срокове, както е указвала заповедта. Имайки предвид член 1-ви на тогавашната конституция за ръководната роля на партията, за това че трябва да има класово-партиен подход, предполагам, че определени длъжностни лица са се опасявали дори от формално разминаване с действащите закони“, заявява прокурорът Валери Първанов.

През 1992 г. той е един от малцината магистрати, които в хода на разследването на унищожаването на разработката срещу писателя Георги Марков се докосва до фактите за цялостната чистка на досиетата в ПГУ.

За един месец всеки ОРОН унищожава между 800 и 1000 дела. При 90 процента от случаите направените от тях предложенията са за унищожаване на прегледаните материали. Някои от ОРОН-те продължават да работят с делата до месец май 1990 г. Грубите изчисления показват, че в разузнаването са изгорени между 10 000 и  20 000 досиета.

Нито едно от ръководствата на  наследника на ПГУ – Националната разузнавателна служба обаче не извършва ревизия на архивните фондове, за да установи колко и кои точно досиетата са били подложени на унищожаване. Нито един от президентите след 1990 г. не е нареждал на съответния директор на Националната разузнавателна служба да си направи труда да изясни въпросите около чистката на досиетата в разузнаването.

Когато скандалът за прочистването на архива на ДС гръмва, бившият  вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев се опитва да обяснява, че акцията за унищожаването на досиетата е предприета с главен мотив да се запазят архивите от посегателства, както в ГДР, където на 15 януари 1990 г. централата на ЩАЗИ е атакувана от протестиращото мнозинство. Тази версия обаче не се потвърждава, защото в ПГУ чистката започва преди събитията в ГДР.

Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., когато са съставени формализирани протоколи за унищожените дела. Те са утвърдени от назначения през февруари 1990 г. ген. Румен Тошков, оглавил преименуваното в Национална разузнавателна служба ПГУ.

http://www.capital.bg/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert