.

Напоследък доста се пише и коментира около съвместното ни съжителство с мургавите ни сънародници, та реши и аз да изложа скромното си мнение, защото бях жестоко нападнат във Фейсбук от именит участник* към Българския хелзински комитет. Цитирам буквално (копи/пейст), без да поправя неволната правописна грешка, за да не бъда набеден и за манипулиране (доизкусуряване) на текста:

„Някои му казват краен шовинизъм, други човеконенавистничество, трети – примитивизм и екстремен национализъм, а някои дори оценяват такива мисли като расизъм.“

Та реших да опиша в какво се състоят всички тези мои земни и небесни грехове

Цигани манифестират и изказват благодарността си на 9 септември, който ги е дарил с извънредни права. Снимката е от 1949 год.

Първо за името ‚циганин‘ и опита с много усилия и пари ги прекръстят на ‚роми‘. Цигани ги наричат навсякъде, в това название няма нищо обидно. Антропологическите белези на това малцинство са очевидни, знае се и откъде са дошли в Европа. Циганин с произход от областта Цингара в стара Индия е толкова основателно, колкото баварец за някой от Бавария, тракиец от Тракия или македонец от географската област Македония.
Разбира се, който държи непременно, като ром да се самоопредели нека си го прави. На никого не пречи (или поне на мен в никакъв случай). Според някакви статистики 47% от циганите определят като „дасикане рома“ или български цигани; 46% като „хорахай рома“ или турски цигани. Сред останалите по-рязко се отличават кардарашите – около 1,6%, които се имат за най-истинските цигани, произлезли от по-висшите касти на древноиндийското общество. Само за тях действа мешерето – циганският съд. Християни са, но имат крайно своеобразно отношение към Божията заповед „Не кради!“…
Относно езика им. Циганският** се състои от около максимум 400-500 основни техни думи, които са сходни при всички цигански малцинства пръснати из Европа. Останалите думи ги взаимстват от местния език, където са се установили в момента.
А сега за най-важното, а именно защо „изникна” циганския казус? Ами много просто. Веднага след 10-ти, една сравнително не малка маса от тези етнос наводни Европа и западните демократи в един момент се видяха в чудо (сбъркаха), какво да правят с тях? Е, измислиха. Срещу една сравнително малка част от разноските с които ще се сблъскат, ако решат да ги оставят в техните страни, те решиха да финансират т.н. ‚Правозащитни организации‘, на които се отпускат средства да ги защитават един вид и по-този начин да направят оставането им по родните места, много по-доходоносно, отколкото да крадат на Запад и да пълнят после местните затвори (защото на Запад няма правозащитници, които да ги пазят от полицията и прокуратурата…). Какво правят пък ‘правозащитните организации’? С парите отпуснати от Западна Европа и Америка, те си определят заплати въз основа на стандарта в най-развитите страни и по този начин усвояват средствата, а защото и за малцинството от кумова срама нещо трябва да направят, те просто винаги ги защитават, когато последните извършват противозаконни криминални действия и по този начин „и вълкът сит и агнето цяло“ (едните получават царски за България заплати, а другите вършат безнаказано поразиите си).
Добре де, ще каже някой, ама това не може да става без покровителство отгоре!? И това е вярно, ама циганите на тях също им се отплащат за това, че са ги оставили да живеят на гърба на останалото население в страната (не казвам само на българите, защото по нашите земи живеят и плащат данъците си също арменци, евреи, власи и пр. други етноси). Как? Много просто – с единствено стойностно, което те притежават – гласът си по време на избори. Тогава, те са любимият електорат на БСП, ДПС и НДСВ (Милен Велчев влезе в парламента с гласовете от Факултета. Или нашите цигани са със синя кръв или са били купени… Отговора всеки сам може да намери.).

И като заключение ще кажа, че проблемите с това малцинство в България стават все по-оголени, все по-сложни за разрешаване и все по-опасни за целостта на българската нация. Главната причина за всичко това се състои в обстоятелството, че съдбините на страната и населението ѝ все по-малко се решават тук и от нас. Не се провежда открито, всестранно и честно обсъждане на проблематиката. А края на една такава политика е ужасно опасен, защото тези, които „определят“ как да се реши циганския казус не са в България и ако възникнат размирици, няма техните глави да бъдат разкървавени, а тези на останалите в страната…

Единствената превантивна мярка, срещу подобен сценарий е да започнат законите (с цялата им тежест) да се прилагат еднакво към всички. Давам си сметка, че в началото ще е трудно, защото „дал“ ли си на някой екстра права, после много трудно можеш да му ги отнемеш (отпуснал ли си юздите, след това, ако се опиташ рязко да ги дръпнеш, коня буйства и се изправя на задните си крака…), ама а ла лонг, друго решение според мен, няма.

*) От съображения за опазване на личната сфера на въпросния господин, не го назовавам по име.
**) По едно или друго стечение на обстоятелствата, на младини съм имал доста интензивен контакт с това малцинство и разбирам, като си говорят между тях, а преди можех (вече съм забравил) и да говоря малко цигански.