.
Нищо неочаквано няма в създаването на синя фракция в СДС и в желанието на нейните учредители Синята коалиция да се възстанови. Достатъчно е да се вземат предвид последните социологични проучвания, според които сините и ДСБ са под прага за влизане в парламента, взети поотделно (0,7% за ДСБ и 1,8 % за СДС) и дори заедно (2,5%). На пръв поглед шансът на коалицията е по-голям. Но дори да предположим, че минат четирипроцентовата бариера, на практика ще се възпроизведе сегашното статукво. И тези, които в продължение на две години играха в един отбор със социалистите в парламента, пак ще са в него. Също както в червения лозунг: „Ние пак сме тук и пак сме същите”. Точно те – Надежда Неински (евродепутат, водеща през пролетта преговорите за продължаване на Синята коалиция), Мартин Димитров (бивш лидер на партията) и Ваньо Шарков (депутат и неуспял кандидат-лидер) са инициатори на вътрешнопартийното обединение с прозрачното заглавие „Единство”. А мотивът им за обединението на фона на парламентарната червено-синя мъгла звучи като Параграф 22 – то трябвало непременно да се случи, защото отваряло пътя за връщане на БСП във властта. А пък като се случи, ще сме противници с БСП, но само наужким.
Главният секретар на СДС Борис Марков бе лаконичен: „Който иска да се върне в СДС е добре дошъл”. По думите му със създаването на фракцията Надежда признава поражението си през пролетта като водещ преговорите за продължаването на коалицията. Според него с предложението си тя прави опит да продаде СДС.
По този повод е уместно да припомним, че активността на Неински е парадоксална. Заради нейното избиране за председател на партията през 2002 г., вместо Екатерина Михайлова, сините бяха разцепени и по-късно бе създаден ДСБ. Тогава станахме свидетели на едни от най-срамните събития в историята на десницата. 29 народни избраници от общо 61 на ОДС в 39-ото Народно събрание (2001-2005 г.) безцеремонно прибраха полагащата се парламентарна субсидия (420 000 лв.) и изгониха останалите от тяхната парламентарна стая. Няма да пропуснем да споменем с какъв хъс те изнесоха от синята централа компютри, принтери, лаптопи, не забравиха и компютърните мишки, някои от които по-късно се оказа, че са развалени. А какво да кажем за това, че оставиха без гуми партийните коли на „Раковски” 134, защото джантите и гумите се водеха на фондация „Демокрация”. Тогава сини депутати описаха развода в СДС по следния живописен начин:
„Жената (Надежда Михайлова, по това време лидер на сините) взе къщата („Раковски“ 134), а мъжът (Иван Костов) взе парите (държавната субсидия)”.
Затова и сегашните напъни за обединение изглеждат комично на този исторически фон. Разбира се, в името на запазването на статуквото на криминалния преход може развелите се отново да се съберат. Иначе с просто око се вижда, че те изпадат от политиката. И нямат шансове да влязат нито в сините листи, нито в тези на ДСБ. Защото всички искат марката „СДС”. И ако не я получат, нека да потънат.
Ето например какво каза вчера Мартин Димитров: „Това, което правим, е все едно девет месеца преди тръгването на „Титаник“ някой да беше предупредил пасажерите кога и къде точно се намира айсбергът“. Той допълни, че съюз „Единство“ ще е нещо като група за натиск в СДС, с която ще настояват да се случи обединението.
Само че близо 12-те хиляди членове на СДС, както и хилядите техни избиратели, не се нуждаят повече от старите влъхви. Десните не искат измислени коалиции, в които здравият да носи болния. Трябват им нови, некомпрометирани лица. Както и в сините редици да се върнат онези, които кукловодите изтласкаха, за да контролират партията чрез своите подставени лица.
Днес фракционерите си мислят, че номерът им пак ще мине. Само че малко приличат на онзи рибар, който цял ден висял до един вир – слагал червей след червей, но вадел кукичката празна… Вечерта като извадил въдицата за последно, на кукичката имало бележка: „Сметката, моля!“
Е, идва ден, в който радетелите на синята идея не искат повече келнерите на прехода да ги вземат за балъци.
Георги Божилов
*) Заглавието е поставено от автора на блога.