.
Не е хубаво човек да се размисля много, много и то по никое време през нощта преди рождения си ден!
Е, не е, но те мислите не питат кога да те връхлетят – просто те връхлитат и не ти дават мира, особено в нощ като тази.
Правиш си равносметка на изминалото време, хей така, без да го искаш!
Питаш се: какво постигнах, колко можех още, какво добро направих…? Направих ли всичко, което можех…?
Само добро ли правех или не винаги?!
Мисли, мисли… не ми дават мира!
Слагам като на кантар делата си – честно и без да прикривам някои, които не ми харесват кой знае колко!
Имам чувството, че добрите натежават! Е, поне така ми се иска!
Ами то и електронна везна да е, пак не може да отмери с точност кое е повече, камо ли кантарът на съвестта!
Мисля си, че съвестта ми е чиста. Опазих я и не направих с нея компромис, за тези 53 години, на които сега правя равносметка.
Не се пазарях и не се продавах… Няма от какво да се срамувам!
И все пак… Направих ли всичкото добро, което можех или не успях?
Мисли, мисли… в нощта преди рождения ден.
Сигурно е нормално – на мен всяка година по това време, не ми дават покой!
.
Първо – важното е,че имаш везна с която теглиш доброто и лошото,което си направил.
Второ- няма човек,който да не съжалява за поне едно нещо в животът си.
Трето- животът не изисква от нас да сме най- добрите,а да даваме само най-доброто от себе си,ти си го дал.
Четвърто- спечелил си всичко,което имаш,защото си заложил на най- сигурното, на себе си.
Пето- ако не вярваш, че везната на доброто е по- тежка, от тази на злото огледай се във фейсбука и виж колко познати и приятели ти желаят добри неща и те уважават.