Политологът Антон Тодоров: Меглена Кунева е кандидатурата на Георги Първанов за президент

.

Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

– Господин Тодоров, в момента вие подготвяте дисертацията си за елитите на прехода. От коя година проследявате процесите?
– Моето изследване започва с началото на перестройката през 1985 година, по време на която всъщност се случва официализирането на елитите, които да проведат контролирания преход в страните от Източния блок. Интересно е да се каже, че ”перестройката” като понятие е използвана за пръв път от главния идеолог на сталинисткия режим Андрей Жданов през 1947 г. Той първи поставя въпроса за контролирана либерализация на режима, разбира се в много завоалирани форми. В период от три месеца след смъртта на Сталин през март 1953 до арестуването му в края на юни Лаврентий Берия говори за перестройка, за нуждата от трансформация. Той стига и много по-далече. Малко известно е, че той подготвя строен план за либерализация на съветския блок, който включва, забележете, и обединение на Германия, след което тя да се превърне в антизападна, проруска и антиамериканска част от съветската зона на влияние. С една дума предлага „финландизация” на Германия.

– Тоест Горбачов не е автор на идеята за перестройката?
– Да. Юрий Андропов е истинският демиург на процеса на преход и перестройка в Съветите. Горбачов е подбран като подходящия човек и му е подготвен и необходимият екип.

– Луканов ли е главният герой на перестройката в България?
– Абсолютно. Той неслучайно е избран за главен представител на Москва в България. Затова трябва да бъдем много подозрителни към онези, които са свързани с него – и вляво, и вдясно, и на социолозите, чиито досиета скоро ще излязат. Някои вече започнаха да си признават, като Кольо Колев, който наскоро каза в предаването „Челюсти” по Дарик, че освен „дърт комуняга бил и сътрудник на ДС”. Луканов знаем от какъв род произхожда. Карло Луканов е бил съдия по време на чистките през 30-те години в Краснопресненския район в Москва. Като агент на ГРУ след преврата на 9 септември 1944 стига до ключови постове в йерархията на комунистическата държава. Логично е самият Луканов, който почти няма български произход, да оглави българската перестройка. И макар да не съм привърженик на конспиративните теории, един от високопоставените масони в България – Димитър Недков, неотдавна каза, че Луканов е приет за масон в илюминатска ложа още през 60-те години на миналия век. докато е на задгранична работа в Женева. Този човек си подбира хора, които формират главните политически сили в началото – и в БСП, и в СДС, така че всичко е в ръцете на този политически д-р Франкенщайн.

– Някои от тези хора се развиха, други отпаднаха. Как стана това?
– Този въпрос е част от въпроса за дериватите на старите елити и генезиса на новите, които се превърнаха в новата номенклатура.

– Има ли случайни хора?
– Не. В никакъв случай. До един това са хора, контролирани от БКП, под прякото ръководство на военния отдел на ЦК на БКП и почти всички са били офицери или секретни сътрудници в ДС или в РУМНО.

– С днешна дата има ли един политик, който не е свързан с тези структури?
– Не се сещам и може би това е най-голямото проклятие на българския преход. Затова и преходът се превърна не само в икономически бич Божи, но и в морален такъв. Очакванията на мнозинството българи през 1997 г. да се разкрие истината и да има възмездие за престъпленията на тоталитарния режим бяха пресрещнати от ОДС и цинично хвърлени в коша.

– Сега предстоят избори. Кои ще бъдат играчите?
– В рамките на БСП има сериозен сблъсък дали да бъде издигнат техен кандидат за президент, или да бъде измислен формат, при който да бъде подкрепена Меглена Кунева.

– Тя затова ли така категорично отрече, че ще бъде вице на Алексей Петров?
– Няма вариант, при който Кунева да бъде вице на Алексей Петров или на Симеон Сакскобургготски. Алексей Петров не би взел повече от 1-2%. Ако погледнете последното изследване на Галъп, ще видите, че нейният рейтинг е 36%. Само преди две години тя вкара двама депутати на НДСВ в Европарламента. С няколко думи тя има сериозен потенциал.

– Да, но тя нали беше дясна?
– В България традиционалистите – в политологията също – обикновено се разполагат върху познатото, известното. И затова грешат в хипотезите си повече, отколкото е позволено. Впечатяват се от дифузното налагане на ширпотребно-популярното, което пък носи неизбежно върху себе си лекето на повърностното и неприемливо простодушие. Аз мисля да заложа на нетрадиционното в хипотезата си и мисля, че е най-голяма вероятността след изборите да имаме президент-жена. Вероятно Кунева. Приложиш ли необичайното, ставаш неизчерпаем като природата, съветва Сун Дзъ. Електоралната елестичност на Кунева е за завиждане – ще си събере свои гласове от различни, специфични слоеве. Например сред феминистките. Коя от тях би се отказала да участва във възможността да случат избора на жена за президент? От католици – Кунева е католичка по вероизповедание, а те се славят като дисциплинирани и последователни хора. От част от десните – нейните баща и дядо са били репресирани по време на комунистическия режим, а тя е работила от 1990 до 2001г. в правния отдел на МС, когато главен секретар там беше Андрей Делчев, с когото имат и обща юридическа фирма. Евгений Дайнов дори в едно интервю лекомислено я причисли към автентичните десни, които били загубени от СДС.

– А сега тя не минава ли на страната на съпруга си, който произхожда също от висшия комунистически елит (съпругът й Андрей Пръмов е син на Иван Пръмов, стигнал до секретар на ЦК на БКП- б.а.)?
– За лявата подкрепа освен командата към левите партайгеносета ще работи и припознаването в нея на свързващо звено между тъй близкия до сърцето им тоталитарен режим и днешния ден. Малко се знае, че преди 10 ноември Меглена Кунева е била освен радиожурналист по екологични теми също и дясна ръка като юрист в казионния Комитет за правата на човека на бившия секретар на ЦК на БКП и завеждащ отдел ”Международни връзки” на БКП Константин Теллалов, който заедно с Велко Вълканов бяха остриетата на Тодор Живков и Държавна сигурност в пропагандното осигуряване и отполиране на международните последици от ”възродителния процес” и престъпленията на режима през последните години на съществуването му. Тогава е специализирала и в институт за правата на човека във финландския град Турку.

– Тя не са хвали с това, че е активен правозащитник?
– Да , но да не забравяме, че тя беше кандидатурата на Жозе Барозу за втори мандат като еврокомисар, и сега ще излезе солено на Борисов това, че му отказа. В българската политика предстои обръщане на страницата и е много вероятно следващият президент да е ”десен”. Танцуващият със сложните словосъчетания тълкувател на Догановите мисли, Лютви Местан вече се изказа, че май било време за десен завой. Сигурно им е трепнало под лъжичката на нашенските ”кръчмарски котараци” вдясно, но мисля че прибързват с радостта си. Защото ”дясното” има много метазначения, както би казал флагманът на вербалната акробатика Местан. На тях им трябва ”десен”, но да е от предпочитаната от тях порода. Защо пък не някой ”първомайстор” на либералния вектор, както би се изразил решаващия всички избори в отечеството Боянски отшелник, който засега успява да се съхрани пред заканите на Мачо мен? Бъдещият президент ще бъде сложен резултат от сблъсъка и приласкаването между ужасена закана на злокачествената Харизма – ГЕРБ, крайното безсилие, с претенция за продължаване на ”фабриката за луксозни съдби” в лицето на Сините, агресивният бог на отмъщението, но не Яхве – ДПС и неговият пророк, който като по чудо овладя сложната хидрогеология, след като се справяше години наред с усвояването на финансовите порции в държавата, фениксовата партия БСП, с претенция отново да множи дните си в управлението и покъртителният в своята ”озлочестенасъдба” либерален експеримент НДСВ.

– Толкова ли е лесно да си изтрие човек цели периоди от биографията?
– Като заместник-министъра на външните работи Константин Димитров от „опозиционната” ДСБ например. Малко хора знаят, че след като е завършил английска филология през 1984, в периода от 1984 до 1989 г. той е бил преводач в ЦК на ДКМС. В сайта на ДСБ, където е публикувал официалната си биография този период липсва. Това е скандално. Също като липсата на периода 1958-59 г. в биографията на Йордан Соколов, когато е бил инструктор в ЦК на ДКМС. Същият Соколов сключва брак с наследничката на терористичния род Таджер – Ева през 1972 г. в Париж и знаете ли кой е бил техен кум? Тогавашният ни консул в Париж Емил Александров, който през 1973 се връща в България, става дясна ръка на Людмила Живкова и шеф на 14-ти отдел на Първо главно управление на ДС „Културно-историческо разузнаване”. Може би оттогава датира засиленият интерес на сем. Соколови към произведения на изкуството. Ами Асен Агов, той пък има “загубени” десетилетия в биографията. Това са „фантоми” в българската политика, които нанесоха страхотни поражения на българската политика.

– Докъде ще ни доведат всички тези флашки?
– Мисля, че стана прекалено. Както като слагаш сол в една чаша и прекалиш, тя се насища. Но нещо много интересно каза Христо Бисеров преди седмица в предаването Неделя 150 на БНР. Бисеров беше някога шеф на комисията по сигурността в периода 1997-2000 г. Той каза, че е много опасно това, че СРС-та могат да се прилагат и от Националната разузнавателна служба – външното ни разузнаване, което формално няма право да работи на националната ни територия. НРС дава твърде много сила на човек, чиито правомощия са твърде малки в момента. Почти нямам съмнение, че НРС получава всякаква информация и за политическия, и за икономическия живот в страната, тъй като са свързани с проследяване и получаване на информация за наркотрафик, пране на пари и изнасяне на финансови потоци навън.

– Как да си обясним назначаването на Петко Сертов, който беше очернен след Тройната коалиция, и Елеонора Николова, която последно бе от РЗС?
– За добро или зло България за дълъг период от време ще бъде полигон на политтехнолозите – изборите се печелят и ще се печелят, а властта ще се удържа със средства, които не всеки може да си позволи в морален и финансов аспект. Гответе се за ”голямото пазаруване”. Социолозите вече го уловиха – готовността сред избирателите да продават гласа си е нараснал близо три пъти само за няколко месеца. Българските политици са политически поливалентни и разположени отвъд дясното и лявото. Те умеят да организират подходящ ”формат”, който в прикрито съдружие с политическите им уж противници да осигури продължаване на ”великата криминална революция”. Като истинско практическо опровергаване на максимата, че със стари к..рви не може да се направи нов бардак. Може, и в България това се нарича традиционна политическа практика. Практикува се без свян, някак оправдано и масово, без всякакви задръжки. Политическото ”изпускане” по този повод вече придобива мащабите на национално бедствие и няма сила, която да го спре. Всички го правят, защо не и аз, си казва иначе жонглиращият от сутрин до вечер с антикорупционната логорея средностатистически български политик. Навремето попитали руския историк Николай Карамзин може ли с две думи да опише какво се случва в Русия през последните четири столетия. Той кратко и троснато отговорил ”Краде се”. Мисля, че в България по неприемлив, но по неотменен като прокоба начин сме особено последователни в тази опитност. В България се краде съсредоточено, безстрастно и хладно, в индустриални количества или казано иначе – всеки краде, колкото си иска и колкото е успял да си очертае – най-добре и ефикасно е, ако го е направил с политически средства. Ето така ще изглежда перифразата на известната максима на Клаузевиц за българските условия – българската политика е продължение на организираната престъпността с други средства. Точка! Очаквам скоро да превземат и неорганизираната такава. Нека си припомним за един феномен преди предишните президентски избори през 2006. Бившата членка на БКП и тогава седесарска депутатка Елеонора Николова се престара – както винаги. „Г-н Първанов фактически продължава делото на г-н Стоянов“ каза русенското откритие на Иван Татарчев и не остави никакво съмнение за кого ще гласува на втория тур. „Десният“ делегат на 14-я конгрес на БКП Любен Дилов-син довърши всичко и всички – „Ние от „Гергьовден“ не сме чакали Пьотеринг да ни каже какво да правим, изборът е напълно ясен“ написа Дилов като подкачи по този начин гламавия „евродесен“ Ханс Герт Пьотеринг, който дойде в БГ, за да каже „В неделя вашият човек е Първанов“. И обеща на Първанов 100 хиляди гласа. И всичко това т.н. ”десни” обещаха през 2006 при социология, която твърдо и недвусмислено даваше 70% на Първанов. Казват, че виенският възпитаник, играещият си с оставки пудел  и политически отблясък на Антоан Николов, бивш седесар Петър Стоянович, също вече е спазарен за правото дело на АБВ – от кукловодите си естествено. Как да не възкликнеш , че СДС е пристан на неуморни в политическото си злодейство любители на властовия абонамент?! Сините съществуват сякаш само, за да ни доказват колко вярна е мисълта на Жозеф дьо Местр, че ”фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени от голями престъпници, но употребявани от почтени хора, които затвърждават престъплението, без да го съзнават”. Да бъдат така добри да ни освободят от тези си занимания – не стават, а досадната тирания на посредствеността им вече трудно се понася. И понеже са в междинна фаза на рехаво вътрешно умиротворяване си въобразиха, че е техен ред. Грешка!

Светломира Димитрова, http://www.blitz.bg

10 мнения по „Политологът Антон Тодоров: Меглена Кунева е кандидатурата на Георги Първанов за президент

  1. Мегленчето е хубава и стилна жена, а и червеното добре й седи. Вижда се, че това място, на което в момента е седнала и си гука с Гоце не й е много удобно. Май наистина има амбицията за президентския престол?…

    • Рядко отвратителна, слузеста жена. Ще продаде и най-милото си, за да постигне лична изгода.
      Всъщност тя по-мило от себе си няма, а душата си отдавна е продала на Дявола…

  2. Нещо, което съм запомнила от младежките си години, но и сега актуално:
    …………………………………
    „Преди 1300 години,
    На една зелена полянка,
    Под едно дърво на сянка
    се събраха прабългари, траки и славяни
    и създадоха една крадлива, лъжлива и еблива държава.“
    …………………………..
    Май нищо не се е променило от тогава?

    • Срещнали се на полянка
      прабългарин и праславянка
      Тури вади, вади тури
      народили чукондури,
      хем космати, хем брадати
      хем крадливи, хем ебливи
      хем проклети, мързеливи
      мръсни, тъпи и страхливи
      прости, подли, уродливи
      злобни, нагли, завистливи
      – комуняги, бизнесмени
      социялисти и червени
      на политбюро истърсаци
      педераси минетчий,
      на Русия ибрекчий,
      всички мафиоти и мутанти
      сал живеят от аванти,
      най подире БСП/ДС го тури
      на всички БГ чукондури!

      • Укротете малко топката. Всяко нещо с мярка…, а и ние сме се пръкнали от тоз’ народ. Лош-добър, нашенски си е. С него трябва ние да се съобразяваме, а не той с нас…

          • За съжаление си права. А ‘народа’ трябва да се е опознал достатъчно…

            Знаеш ли кое ме дразни? Че уж всеки е срещу това, а в даден момент иска за него да има изключение и той да се възползва, от тези „добродетели“…

          • Не съм майка Тереза, да мисля за всички, Стефане. Всеки член от този народ носи глава на раменете си и може сам да разсъди, кое е добре и кое не за него. Шмекерлъка и тарикатлъка само задълбочават проблемите му. „Да минем между капките“ си остава наша житейска философия. Байганьовщината ни е пропила до мозъка на костите ни. И ако Иван Вазов, за да отрази моментната революционна еуфория, обхванала всички българи, озаглави една от главите си в „Под игото“ – „Пиянството на един народ“, то Алеко Константинов обедини всички българи в един карикатурен образ – „бай Ганьо“, който вече 100 г шевства победоносно, а и както виждам, ще продължи и за в бъдеще, за мое най-голямо съжаление…

    • Само дето държавата сама по-себе си не може нищо да прави …
      а тези , който я управляват, а и те самите не са държавата, нито масата на народа , а ЧАСТ от него

  3. Червената Еуглена Кунева и масоните:

    Никога
    не съм вярвала в тайни организации, да не говорим за масонски ложи. Но
    след като гледах по телевизията как бившият министър на външните работи
    Н. Младенов обяснява на Л.Кулезич, че е замразил (колко е верно не знам)
    членството си в масонска ложа, видях лично в сайта на ЕП, че през 2010
    г. Ж.-Кл.Кийярде е предложил жълто-червената Еуглена Кунева за
    представител на масонската ложа „Льо Гран Ориан“ в бюрото на ВЕРА се
    замислих какво представлява ЕС, кой управлява тази бюрократична машина,
    чии интереси защитава ЕС?

    http://parliament.europe.bg/de/index.php?id=27384&category=5&translation=bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>