Основни правила за етикет и протокол на масата

.

dinner-zagl-3Всеки народ и култура имат своите особености, които в много случаи остават непонятни за чужденците и дори изглеждат странни. Въпреки това многообразие от навици и традиции съществуват някои правила, които е задължително да спазваме когато се храним и определения, които да знаем.

За строго официална може да се приеме тази вечеря, на която се сервират повече от шест ястия. Към всяко се сервира различна напитка. При отсервиране на чинията е прието да се отсервира и чашата с напитката, която е била поднесена към блюдото, без да се взема под внимание факта, дали е полупълна или празна. Единственото изключение от това правило е чашата за вода. Тя трябва да остане на масата до края на вечерята. Поставя се последна вляво. Различава се по това, че е най-голяма и е със столче.

Нещата, които трябва да знаем обаче не се изчерпват с чашата за вода, а по-скоро започват с нея.

Покана в ресторант

Кавалерът държи на дамата вратата, но влязат ли, напред тръгва онзи, който е поканил. Прието е канещият да върви напред докато не го пресрещне управителят, на който казва името, на което е резервирана масата. В случай, че няма резервирана маса, канещият си избира онази, която хареса и разбира се, е свободна. Преди да се настаните на масата е задължително да свалите горната си дреха. Ако групата е малка – двама или трима души, можете да се отправи директно към масата, а след това кавалерът помага на дамата да съблече палтото си и го отнася на гардероба, където се съблича и той.

При положение, че свалянето на палтата става още на гардероба е разрешено да се помага взаимно– кавалерът на дамата, младата жена на по-възрастната. Позволено е кавалерът да предостави на келнера да помогне на дамата. Обикновено двама души сядат един срещу друг или на ъгъл, но не един до друг. При сядане кавалерът държи стола на дамата, но може да предостави това и на келнера. Когато дама се приближава към масата трябва да стане само мъжът, който е определен да й кавалерства. Когато делите маса с непознати хора, следва само кратко да поздравите. Задължително е да сте максимално точни когато каните някой в ресторант, а ако имате среща с жена е възможно да я изчакате и пред ресторанта. Докато чакате компанията си, може да си поръчате аперитив или някаква друга напитка, но не и да направите основната поръчка. Не трябва да се считате за длъжни да си поръчате същото, което си е избрал домакинът. В никакъв случай обаче не се хвърляйте на най-скъпото ястие в менюто, ако той не го е поръчал. Етикетът изисква келнерите да подават пълните чинии от дясно и пак от дясно да поемат празните. Изключение са чинията за салата – горе от ляво, чинията за хляб – долу от ляво.

Добрият тон изисква храненето да започне, когато всички поръчки са пристигнали. Ако имате причина да се оплачете, трябва да го направите любезно и дискретно. В случай, че изпуснете прибор или салфетка, помолете келнерът да ви донесе нови.

Плащане и бакшиш

Желателно е да уведомите келнера дали сметката е обща или всеки ще плаща по отделно. Възможно е млади или близки хора да платят сметката общо, а после да си разделят разходите. Прието е бакшиш да се дава само за нещо, което надхвърля рамките на доброто обслужване, а ако пътувате в други страни, най-добре се осведомете как стои там въпроса с бакшиша.

Сметката се плаща от този, който е поканил. Дамата може да плати своята сметка, ако се е споразумяла така с придружителя си. Разрешено е да се договорите с келнера за това, че всеки от компанията ще плати своята сметка. Когато имате съмнения за исканата сума, не започвайте да смятате с калкулатора на мобилния си телефон, а се отдалечете с келнера. Парите се слагат в чинията под салфетката или в сгънатата салфетка. Ако сте решили да оставите бакшиш е достатъчно само да кажете “благодаря”. В случай, че парите не са точно, но нямате намерение да оставяте толкова голям бакшиш, може да си поискате рестото и след това да дадете сумата за бакшиш.

На масата

Етикетът разрешава да си оберете вкусния сос от чинията със залъче хляб, но не и с цяла филия. Можете да си смачкате един картоф в соса, но не всички картофи едновременно. Не е прието да дробите супата с хляб, а от хляба, който е сервиран към супата да си отчупвате малки залъци. Не трябва и да надигате чинията при консумиране на супа, а само леко да я наклонявате настрани. В редките случаи, когато супата е сервирана в чаши, може да изпиете остатъка, при положение, че чашата не е много голяма.

Когато се сервират малки хлебчета, не е желателно да ги разрязвате по средата, както и докато си отчупвате от хляба, не бива да стискате вилицата в свития си юмрук. Филийките за закуска или вечеря трябва да си мажете сами, като държите хляба в ръката си. Не е прието хлябът да се маже в чинията, като се придържа с вилица. Също така не трябва да чоплите в маслото и да дълбаете дупки в него. Ако отляво до чинията ви е поставена малка чинийка за хляб, мястото на маслото е в нея, а не в голямата чиния.

Малките хапки на коктейли се взимат с ръка от чинията, а пържените яйца се ядат само с вилица. Варената или пържена риба се яде със специални прибори за риба, филета и пушена риба с нож и вилица, а рибата от консерва само с вилица, като си помагате със залъче хляб.

Месото се отрязва хапка по хапка, а не да се надроби цялото на малки парченца. Ястията от смляно месо се режат само с вилица, докато птиците се ядат с нож и вилица. Ако на масата са поднесени купички за измиване на пръстите, можете да приемете това като покана да не се притеснявате да ядете с пръсти. Попадналите в устата кости е необходимо да връщате с вилицата и да оставяте в края на чинията.

В специализираните ресторанти печеното пиле се яде само с ръце, като внимавате да не ви стърчи кутрето.

Зеленчуците се натрошават с вилица, кафето или чаят не се сърбат, както и не се духат, за да изстинат. Не трябва да бъркате по-продължително от необходимото, за да се разтвори прибавката, лъжичката се оставя в чинийката и в никакъв случай в чашата, а сухите сладкиши трябва да ядете с ръка. Петифурите се ядат с виличка за сладкиши.

При ядене на спагети, те се захващат с вилица и се навиват в длъбнатината на лъжицата или върху самата чиния, така че да се намотаят около зъбците на вилицата.

Прието е сладкото да се взема от общата купа и да се слага направо върху хляба, а не в собствената чиния. Това се прави само с поставена за целта лъжица.

Мидите може да се ядат с ръце, ябълките и крушите трябва да се нарязват, портокалите да се белят с нож за плодове, а мандарините – с ръка. Гроздето се яде от чепката, като си късате зърно по зърно, а грейпфрутът обикновено се сервира нарязан на две, като месестата му част се изгребва със специални лъжички. Прасковите и кайсиите е прието да се ядат с прибори. При консумиране на дребни плодове с костилки, костилката се изплюва в лъжичката и след това се слага в чинията.

Грешките при хранене

Най-често срещаната грешка е бързото ядене – по-малко дъвчене и по-скоро лапане на храната. Това от своя страна води до лягане на масата, а устата ви търси лъжицата или вилицата, вместо да поднасяте хапките към нея.

Не е прието след като посегнете към чашата да оставите ножа и вилицата на покривката. Правилото гласи: след като сте взели веднъж приборите в ръка, те не трябва да докосват масата.

Показалецът не трябва да е твърде близо до острието на ножа.

Необходимо е дамите предварително да попият червилото си, а не да избърсват със салфетка мазните си начервени устни. По време на хранене не е прието да се поправя червилото.

Неучтивото държание с персонала е недопустимо.

Приборите за хранене

Ножът се държи с дясната ръка, вилицата – в лявата, като върхът им винаги трябва да се държи леко наклонен надолу, обикновено към центъра на чинията. Показалецът не трябва да докосва гърбът на острието на ножа, нито да опира до зъбците на вилицата. В случай, че по време на храненето настъпи някакво прекъсване, вашето положение е следното: китките на ръба на масата, приборите, почти хоризонтално, са с насочени към средата на чинията върхове. Кръстосаните прибори върху празната чиния показват, че искате да ви се сервира още малко. Прибори един до друг, с дръжки надясно и малко към тялото ви показват, че сте приключили с яденето.

Винен етикет

Колкото и съвети да се дадат относно винената етикеция, те ще бъдат крайно недостатъчни и непълни. Винената култура е нещо, което не може да се научи за няколко дни, от няколко прочита на съвети и брошури. Ако все пак обаче не искате да изпадате в неудобни ситуации, е необходимо да знаете сортовете, от които се правят вината, винарските райони и възрастта, на която ви харесват вината. При поръчване на вино в заведение избягвайте да обяснявате на сомелиера какви прекрасни вина сте пили, колко отдавна пиете вино, какви изби сте посещавали и най-вече кого точно познавате от винения бранш.

Най-субективната част във винения етикет е вкусът. Това важи и за случаите, в които имате богати познания. Не си позволявайте да поучавате присъстващите за това какъв трябва да е вкусът им. А, ако се намирате в приятелски кръг е необходимо да заложите на правилото, че трябва да се наблегне на пиенето, а не на дегустирането.

Чашата за вино се държи в тънката част на стъблото, а при наливане ръката се държи на височината на етикета, но без да го закрива. След наливане бутилката се завърта леко на ляво, за да не накапете масата. Първата глътка от виното задължително се налива в собствената чаша, тъй като домакинът е длъжен да опита виното, за да се увери, че е добро. Прието е чашите за вино да се пълнят около 2/3, като особеното тук е, че чашите за червено вино се пълнят повече от колкото тези за бяло. Винените чаши никога не се подават, а се оставят, за да ви налеят или долеят. Винаги се изчаква домакинът да вдигне наздравица, като в нея участват дори тези, в чиято чаша има вода или сок.

При отваряне на виното тирбушонът не бива да пробива тапата, така че да се показва отдолу. Разрешено е да поискате друго вино, ако не е достатъчно охладено.

Изисканите обноски на масата

Добър апетит се пожелава от домакинята. На официални вечери това пожелание се пропуска. Домакинът може да прикани гостите да си досипят, но в никакъв случай да ги принуждава или да им досипва. Щом сами сте си сложили нещо в чинията, трябва да го изядете. Строго правило да се оставя по малко от всичко вече не е актуално. Ако друг ви е сервирал, можете да оставите онова, с което не можете да се справите. Разрешено е да откажете някакво ястие, като учтиво обясните защо.

Не трябва да употребявате подправки преди да сте опитали от ястието.

Салфетката трябва да се разгърне и да се сложи в скута. Ако падне, помолете келнерът да ви донесе друга. След употреба книжните салфетки се оставят до чинията, както и тези от лен.

Празните чинии се вдигат преди да бъде сервирано кафето.

Клечката за зъби се употребява дискретно, с ръка пред устата, а единствената козметична операция след хранене на масата, която се позволява е деликатното поправяне на червилото.

Преди да вдигнете тост, трябва да почукате с прибор по чашата, за да привлечете вниманието на останалите. При официални случаи обикновено речта се произнася преди десерта.

Пепелникът трябва да се използва само по предназначение, а станалите на масата произшествия се отминават с мълчание.

Колкото и строги да ви се струват тези правила, важно е да запазите доброто си настроение, докато се храните.

Мирослав Балчев / gotvarstvo.net

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert