.

От четири година насам те са кошмарът на редица правителства – сътрудниците на WikiLeaks. Името на организацията се състои от думите Wiki, като онлайн-енциклопедията Уикипедия, където всеки може да се включи, и Leak – от английски „теч, изтичам“. WikiLeaks има само една цел – да разкрива тайни, подчертава един от германските й представители Даниел Шмит:

„Ние запълваме определена ниша. Повечето хора не знаят към кого да се обърнат, ако са информирани за корупционни или неморални практики – независимо от това дали познават журналисти, на които могат да се доверят.“

Над 1 млн документи с експлозивно съдържание

Качването на документи във WikiLeaks е лесно – всеки потенциален информант може да направи това съвсем анонимно. В компютъра се задава само следният IP-адрес: 88.80.13.160. Досега нито един информант не е бил разкрит, защото WikiLeaks пази информацията си с военни стандарти. Над 1200 души работят за сайта на доброволни начала. Между тях журналисти, програмисти и правозащитници. Освен опазването на информацията, задачата им е да проверяват достоверността на подадените от юзърите документи.

Над един милион документи са публикувани досега във WikiLeaks, а съдържанието им е експлозивно. Като видеото от Ирак, на което се вижда как американски войници стрелят по невъоръжена тълпа хора.

През 2007 година WikiLeaks публикува наръчник за поведението на американските войници в затвора в Гуантанамо. С него се доказа, че сътрудници на Червения кръст умишлено не са били допускани до определени затворници. Нещо, което дотогава се отрича от Вашингтон. Две години по-късно WikiLeaks разкрива неморалните практики на сътрудници на исландската Кауптинг Банк, малко преди тя да фалира. Разкритието води до масивни протести в страната и до оставката на правителството в Рейкявик. И тайният доклад на Бундесвера за бомбардировката на две цистерни в Афганистан, при която имаше много цивилни жертви, стана публично достояние във WikiLeaks.

Враг на Пентагона?

Ето защо е разбираемо, че сътрудниците на организацията искат да останат анонимни. Даниел Шмит всъщност е само псевдоним. Защото онези, които разкриват подобни тайни, си създават врагове на високи постове и живеят в опасност. Сред противниците на онлайн-портала са например „Военният контраразузнавателен център“, който работи за Пентагона, американското министерство на отбраната. Съдебни дела срещу организацията завеждат и сциентолозите и дори иранското правителство – но без успех.

http://www.dw-world.de/

Четете тук, какво интересува американската дипломация!

.