.
.Мъдър самурай обучавал младите си ученици на бойно изкуство. Той споделял с тях уменията си и опита си. Веднъж по време на занятия един млад воин, който се ползвал с лоша слава, се намесил. Той се славел като много дързък и жесток.
.
Младият воин обичал да провокира околните. Той си избирал жертва и я засипвал с ругатни. Вбесеният противник се опитвал да накаже насилника. Само че яростта, която изригвала в него, му затъмнявала съзнанието. Заслепен от нея, допускал грешка след грешка и в резултат свадливият воин го побеждавал много лесно.
.
Ето и този път воинът започнал да оскърбява самурая. Само че той не обръщал на това никакво внимание и продължавал спокойно да преподава знанията си на учениците. Побойникът отново и отново се опитвал да обиди наставника, но той все така оставал невъзмутим. В края на краищата насилникът стигнал до крайно раздразнение, но така и не успял да вбеси самурая.
.
Когато агресорът си тръгнал, учениците попитали самурая защо търпял нападките на неканения гост. Та нали може да се бие с него и да му даде урок.
Но мъдрият самурай отговорил: „Към злобата, завистта и оскърбленията трябва да се отнасяме като към подарък, който не бива да приемаме. Ако ти не приемеш подарък, то тогава той кому принадлежи?“
.
„Принадлежи на този, който го носи“, – отговорили учениците.
.
„Точно така завистта и ненавистта докато не ги приемеш, остават у този, който ги носи“, -продължил мъдрият самурай.
.
evolife.bg