.

Колкото по-безутешна е ситуацията, толкова по-високопарни са обещанията. „Твърдите мерки през последната година ще донесат плодове през 2011“ – с тези думи румънският премиер Емил Бок възвести скорошния край на кризисния тунел. Със сходна самоувереност прозвучаха и прокламациите в Сърбия. Президентът Борис Тадич апелира към своите сънародници „да бъдат оптимистични“, въпреки всичките актуални проблеми. По неговите думи Сърбия имала „реални капацитети“ да остави кризата зад себе си.

Хората все по-бедни, цените – все по-високи

Въпреки тези пропити с надежда послания на политиците, не само анализаторите, но и налегнатите от грижи жители на поразените от криза държави в югоизточна Европа не виждат почти никаква причина за оптимизъм. Растящата безработица бива съпровождана от непрекъснато увеличение на цените, празни държавни каси и засилваща се бедност.

Вярно, че дори и най-проблемните страни в региона биха могли през 2011 най-сетне да се измъкнат от дъното и да навлязат в зона на стопански растеж. В повечето държави скромният икономически подем обаче едва ли ще компенсира срива от последните две кризисни години. Тежката икономическа ситуация на Балканите вероятно ще разклати някое и друго правителство и ще изостри още повече политическата нестабилност на региона.

Един от някогашните мотори на стопански растеж в югоизотчна Европа – Румъния ще трябва и през тази година да се задоволи с нищожен стопански ръст.

Проблясъци – само в България

Другият новак в Европейския съюз – България – също среща трудности поради продължаващия спад на вътрешното потребление и поради оскъдния приток на инвестиции. Изглежда обаче, че тази страна преодоля критичната точка в резултат на значително нарастване на износа. Още за 2011 Международният валутен фонд предвижда за България стопански ръст от 2,5 процента. За 2012 анализаторите смятат за възможен дори и прираст от порядъка на 6 процента.

Благодарение на сравнително добрата бюджетна дисциплина на София, през последните години страната има дългове, възлизащи на само 16 процента от брутния вътрешен продукт – един от най-ниските индекси в Европа. Вярно, че през 2010 дефицитът в държавния бюджет възлиза на 4,8 процента, с което превишава фиксираната в Маастрихтския договор норма от три процента. За разлика от съседите си българите обаче останаха пощадени от драстични програми за икономии, което би могло да окаже положително въздействие за стопанския растеж на България.

http://www.dw-world.de/