Що за хора са хакерите?

.

Компютърен гений, самотник, измамник – понятието „хакер“ поражда най-различни асоциации. Но не и такива, които биха описали разбивачите на пароли като… философи. Що за хора са хакерите и какви цели преследват?

 

Оказва се, че съвременните хакери прекарват доста време в размишления върху смисъла на живота. „Започнете с Киркегор, после – Ницше и накрая – Сартр“, пише член на хакерски форум. „Всеки един от тях има собствена философия, която иска да сподели с останалите”, обяснява Ноа Бар Йозеф от фирмата за компютърна сигурност „Имперва”.

В последно време експерти като Йозеф имат доста работа. От няколко месеца насам зачестиха хакерските атаки срещу международни компании, организации и дори цели държави. След като през май обект на атаки бяха технологичният гигант Сони, автомобилният производител Хонда, както и Международният валутен фонд, през юни хакерите насочиха вниманието си и към правителствени обекти. В началото на месеца десетки хиляди имейли на иранските власти бяха откраднати от групата „Анонимус”, а тези дни беше блокиран сайтът на американския Сенат и този на ЦРУ. Зад последните две атаки стои групата „Лулц Секюрити”, която дори отвори гореща телефонна линия за предложения коя да е следващата им мишена.

Деструктивната сила на уменията им

Формирования като „Лулц” и „Анонимус” са част от новата генерация хакери. Освен че се интересуват от философия, те възприемат действията си като форма на активизъм или по-точно „хактивизъм”. Атаките биват представяни като легитимно наказание за фирми и организации, които действат против интересите на гражданите и потребителите.

Така например от „Лулц Секюрити” твърдят, че пробивът в системата на Сони е бил с цел да се изобличи невъзможността на компанията да осигури защита на личните данни на потребителите си. „Хактивистите използват действията си като средство за протест срещу несправедливостта”, коментира Питър Ууд, консултант по компютърна сигурност. „Дали всички са съгласни с тях, е друг въпрос“, допълва той.

Останалите хакерски групи обаче невинаги преследват благородни цели. Макар първите хакери през 80-те да са били най-вече деца и тийнейджъри, играещи си с телефонни мрежи и проникващи в компютърни системи за забавление, днес те постепенно откриват деструктивната сила на уменията си. Източването на банкови сметки и кражбата на информация се превръщат в доходоносен бизнес.

В началото на 90-те в САЩ и Великобритания са приети първите закони, които криминализират дейността на хакерите. Те обаче не успяват да спрат компютърните престъпления, дори напротив – с появата на Интернет пред хакерите се откриват нови възможности да ги заобикалят. Нещо повече: Интернет превръща любителското занимание в една наистина глобална професия. „В последните години се появиха групи във всички краища на света”, разказва Рик Фъргюсън от антивирусната компания Тренд Микро. В Пакистан и Индия например враждата между двете държави се пренася на виртуално ниво именно от такива групи, а за китайските и руските хакери се предполага, че работят за съответните правителства. Дори хакери от Румъния влязоха в международните новини, когато в края на миналата година атакуваха сайт на британски вестник, защото бяха недоволни от тона на статия за местните роми.

Въпрос на цвят

От детски игри през социални протести до кражби за милиони – действията на хакерските формирования трудно могат да се поставят под общ знаменател. „В зависимост от мотивацията им, те се делят на три групи: бели, сиви и черни шапки” – така Фъргюсън обяснява хакерската класификация.

Първите, наричани още етични хакери, са специалисти, проникващи в компютърни системи, за да тестват сигурността им. Черните шапки, или още кракери, са компютърни престъпници, които извършват измами с кредитни карти, кражба на лични данни и други форми на онлайн-пиратство. Някъде по средата се намират сивите шапки, които често хакват сайтове с цел да покажат, че защитата им е слаба и че има дупки в сигурността. Този тип хакери по принцип не преследват печалба или материална облага чрез дейността си.

Към сивите шапки се числят и групи като „Лулц Секюрити” и „Анонимус”. Характерно за тях е, че макар да действат под един флаг, групите нямат нито формална организация, нито изявен лидер. „В тези общности всеки е равен, а целта е взаимопомощ“, обяснява Ноа Бар Йозеф от фирмата за компютърна сигурност „Имперва”. „Вземете за пример нарко-бизнеса. Един дилър не би могъл да извърши всички дейности сам. По същия начин всеки хакер има нужда от кибер-съучастници“, казва Йозеф.

Освен че имат нужда един от друг, за да извършват кибер-атаки, хакерите се организират в групи и за да дискутират най-новите тенденции в бранша. Както и философията на Киркегор, Ницше и Сартр.

http://www.dw-world.de/

Ein Gedanke zu „Що за хора са хакерите?

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.