Тайните на музиката

.

Музиката е езикът на чувствата. Това популярно клише обяснява защо ни въздейства музиката, но не и как. Колкото и да е странно, учените все още са далеч от отговора на въпроса „как“. Но някои механизми вече са ясни.

.

.

.

.

Музиката понякога ни удря като гръмотевица. Понякога изкарва сълзи на очите ни, друг път ни вкарва в ритъма на танца. Тя може да ни отведе в непознати страни и в отминали времена. И как ли постига всичко това? Езикът, който има много общи черти с музиката, ни въздейства единствено през нашето съзнание, докато музиката ни поразява непосредствено, без да сме анализирали съдържанието й.

Какво се случва в мозъка ни?

Науката все още не е в състояние да обясни въздействието на музиката. Добре е изучен пътят, по който един звуков сигнал достига през ухото и вътрешното ухо до съответния нерв, където се трансформира в тон, за да поеме към мозъка. Но какво става оттам нататък – не е ясно. Защото почти няма сегмент от мозъка, който да не се занимава с преработването на музиката.

„Музиката – това е езикът на чувствата”, гласи едно популярно клише. Но за какво ни служат тези чувства? Емоциите, първо, имат еднозначно биологично предназначение. Всеки човек преследва цели, които отчасти са му зададени от биологията, отчасти – от културата или от него самия. Всяко събитие, което помага или пречи на постигането на тези цели, поражда и съответните чувства – положителни или отрицателни.

Влюбеността, например, обслужва размножаването, страхът активира рефлекса да се пазиш, гаденето ни предпазва от отравяния. Но какво общо има музиката с всичко това? Шведският изследовател Патрик Юслин обяснява различните механизми, по които ни влияе музиката:

Първо – ритъмът на музиката въздейства директно върху мозъчния ствол, който е най-рано възникналата част от мозъка. Мозъчният ствол реагира на звуци, без да иска разрешение от по-горните етажи. Звукът от изстрел, например, веднага подава сигнал за тревога. Бързите, силните или високите звуци ускоряват пулса, бавните и дълбоки тонове действат успокояващо.

Второ – така наречената „памет за епизоди” свързва музиката със ситуацията, в която сме я чули за пръв път или пък с повтаряща се ситуация. За онагледяване: например, музиката, която сме слушали при първата ни среща с любимата; или пък музикалният сигнал на предаване, което слушаме заедно със сутрешното си кафе.

Наградата: допълнителна доза допамин

Трето – музикантите ни заразяват със своите чувства. Това става с помощта на огледалните неврони, които ни карат да изпитваме същите емоции, каквито – по време на концерт, да речем – изпитват музикантите-изпълнители.

И четвърто – музиката се заиграва с нашите очаквания. За разлика от други изкуства, музиката се развива във времето, тъй че нашият мозък непрекъснато прогнозира какво следва. Когато прогнозата му се окаже правилна, ние изпитваме огромно удоволствие. Защото за нашите древни предци правилните прогнози за непосредственото бъдеще са били жизненоважни. Ето защо при правилна прогноза мозъкът ни награждава с допълнителна доза допамин – един от важните вътрешни „наркотици” на нашето тяло.

АГ/АА/ДПВ (Дойче веле)

За ползващите немски, една още по-интересна рецензия на книга,  изследваща феномена на музиката и въздействието ѝ върху мозъка ни.

Das Gehirn und die Musik

.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.