ТАЙНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА НАРОДНИЯ СЪД

.

Първи върховен състав на народния съдПърви върховен състав на народния съд с председател Богдан Шулев (в средата). Изправеният на банката е главният народен обвинител Георги Петров

.

.

.

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер – Константин Муравиев и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

Абсурдът е в това, че присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която, впрочем, не позволява извънредни съдилища, какъвто е т. нар. народен съд.

Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаустаун посочва, че „присъдите са определено отмъстителни“. И добавя онова, което днес историците признават единодушно като факт (защото то е документирано в достъпните вече архиви на Коминтерна), макар и да му дават различни обяснения, според собствените си идеологически пристрастия: „Присъдите са планирани не само на местна почва“.

След 10 ноември 1989 историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпореждания до ЦК на Комунистическата партия, сред които се открояват две забележителни „препоръки“: „Никой не трябва да бъде оправдан“ (21 декември 1944, написана на руски!)“ и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ (януари 1945).

Резултатът е уникален: Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9, „народният съд“ убива общо 2 730 българи.

Това се случва в България, която единствена от съюзниците на Германия не е воюваща държава през Втората световна война и чиято армия за целия период на войната не стъпва върху територия, която не е смятана за българска.

Огромният брой осъдени на смърт дава основание на повечето историци – казва проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН, да направят извода, че решението на великите сили победителки във войната за съдене на виновниците за престъпленията е използвано от сателитната на коминтерна комунистическа партия в България за подготовка на съветизацията на България. На практика чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на Царство България, който би могъл да се съпротивлява на съветизацията. На 1 февруари 1945 са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до онзи момент.

Народният съд започва да действа през декември 1944 г. Дотогава върви стихийно разчистване на сметки, изчезват безследно десетки хиляди. На мемориалната стена пред параклиса до НДК , издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са намерени данни.

Народният съд слага началото на „законната чистка“.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9 155 присъди. Освен 2 730-те осъдени на смърт 1 305 души получават доживотен затвор.

Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От „народните съдии“ не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните.

В обемистата монография за народния съд „Българската гилотина“ проф. Дино Шарланов и Поля Мешкова показват въз основа на документи пълната зависимост на „народните съдии“ от указанията на комунистическата партия – тогава все още БРП (к).

Съпоставката на „народния съд” с Нюрнбергския трибунал е смешна и нелепа. Лондонското съглашение между СССР, Великобритания, Франция и САЩ за съдене на германските военнопрестъпници е от 8 август 1945 г., т. е. 3 месеца след капитулацията на Германия и почти една година след нашенския „народен съд”. Трибуналът подвежда под отговорност само 24 души, а фактически съди само 22 – изключва самообесилия се в началото на процеса д-р Лай и прекратява съдебното преследване срещу болния Круп. Не съди Хитлер, Химлер, Гьобелс (умрели не се съдят!). Съдът се състои от висококвалифицирани юристи и заседава 11 месеца с 403 открити съдебни заседания. От 22-мата подсъдими на смърт са осъдени само 11 (един от тях – Борман, задочно), 3 – на доживотен затвор, 5 – от 2 до 10 години, а трима от най-висшите ръководители на райха са изобщо оправдани. Присъдите са изпълнени 16 дни след произнасянето им. Осъдените имат право на молби за помилване. Останалите виновни лица в Германия се съдят от обикновени съдилища, като по данни от печата общият брой на осъдените на смърт е не повече от 200!

Сравнете тези данни с масовото клане у нас, наречено „народен съд”!

Но може би най-фрапантна и ужасяваща е разликата между Нюрнбергския трибунал и „народния съд”, когато ги сравним по отношение на смисъла, целта и моралните последици за нацията.

„Нюрнбергският процес прави чест на 20 век. Той уби самата зла идея и много малко от заразените от нея хора.” (Солженицин, „Архипелаг Гулаг”, т. 2, стр. 227).

А какво извършиха комунистите у нас след 9.IХ.1944? Убити бяха извънредно много хора, за да се възцари злината – класовата омраза, насилието, терорът, безчовечието!

Защото целта на „народния съд” не бе наказанието на действително виновни, не бе катарзиса за българското общество. Избиването на хиляди българи без съд и присъда в първите месеци след 9.IХ.1944 г. и последвалия „народен съд” бяха всъщност два последователни акта на едно и също престъпление, което БКП организира зад гърба на своите съюзници от Отечествения фронт, истинското име на което е престъпен заговор срещу единството на българската нация и планомерно унищожаване на политическите противници.

Скритите механизми на този дяволски сценарий обаче оставаха неясни. Кой и как решаваше съдбата на хилядите жертви? Каква е личната отговорност на отделните дейци от върхушката на БКП, на Георги Димитров?

Единствено непредубеденото проучване и публикуване на архивите от това време можеше да отговори на тези въпроси. И това бе дълг на нашите историци. За съжаление по причини, които не е трудно да отгатнем, нашите учени избягваха тази неудобна, парлива тема.

Именно за това трябва да се приветства трудът на проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова, благодарение на които българската общественост има вече в ръцете си автентичните документи, които разкриват скритите механизми на „народния съд”. Бруталната жестокост, потъпканата законност и античовещината, които лъхат от тях, в много отношения надминават очакванията дори и на онези, които на гърба си са изпитвали „законността” на тоталитарното време. За илюстрация ще си позволя да цитирам кратък откъс от един от документите: „В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи… Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителна работа. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да изиграят в дадения случай каквато и да е роля…“ (курсивът мой – Г. М.) – Из радиограма от 19.IV.1945 г. на Георги Димитров до Трайчо Костов.

По-долу в PDF формат помествам, поне една част от  труда на на проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова. Намерих го в кеша на Гугъл, но няколко глави и от там бяха изчистени, та правете си сметката какви интереси са накърнени, защото това струва пари и то не малко такива…

Българската гилотина. ТАЙНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА НАРОДНИЯ СЪД

(не)Приятно четене!

5 thoughts on “ТАЙНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА НАРОДНИЯ СЪД

  1. Разговорите с правнучката на Баба Тонка – Лиляна, са записвани през
    90-те години на ХХ в., по време на нейните гостувания в родния й град
    Русе. Именно родителите на Лиляна стават жертва на зверските
    „мероприятия на народната власт“ и остават без гроб, без следа за
    ужасната им участ. Опитите да бъде заличена паметта на тези достойни
    хора води до поругаването и разграбването на техния фамилен дом,
    съхраняващ национална памет с неоценима стойност.
    http://www.teenproblem.net/a/9-cooltura/40284-kakav-e-bil-zhivotat-na-baba-tonka/

  2. Статията е написана абсолютно манипулативно . Идеята е да представи осъдените от народния съд като невинни жертви и да напълни очите ни със сълзи за тях и омраза към тези , които са ги осъдили несправедливо . Всичко това не е верно. До последния си ден режимът на царското правителство води война с гражданите си. Подчертавам- до последния ден, защото има убити от полицията и на 6ти септември 44 год. Това го знае всеки , който е проявявал минимален интерес към историята по това време. Разстреляни са и обезглавени партизани , ятаци , включително и невинни невръстни деца. Може би редакцията на Дойче Веле не е чела нищо за този период . Може би даже не знае , че под натиска на нацисткото правителство са изпратени евреите от беломорието в Треблинка. Това става с активното участие на царското правителство , царя , Филов , Габровски. Българската полиция, армия , БДЖ , Комисарството по еврейските въпроси – това са част от участниците в това престъпление. Какви присъди получиха за това престъпление властниците. ?? А там загинаха абсолютно невинни старци, деца ??
    Колко къщи на ятаци и партизани бяха изгорени.?? Защо имената на убийци стоят на мемориала на жертвите на комунизма. убитите българчета в село Ястребино?? Той жертва на комунизма ли е или е просто един убиец?? Или българската редакция на Дойче Веле не е чела и не знае това?? В Германия оправдаването на престъпленията на нацизма е подсъдно. Тук не е. От това ли се възползва редакцията.?? Сигурно посланика на Германия ще се засрами от манипулативния подход на редакцията

    • Въздържайки се да коментирам съдържанието на постинга Ви, се учудвам на формата на изразяване в него. Пишете в такава, все едно сте бил свидетел на събитията от тогава, та се питам, да нямате някакви свръх възможности, които пазите в тайна от нас, неуките…

  3. Статията, макар и малка, е абсолютно точна. Затова именно няма как да се хареса на комунистите. Представящият се като антифашист по всичко си личи, че е обикновен сталинист, т.е. родее се с фащизма, който се прави, че отрича. Не напразно Хитлер и Сталин започват съвместно и като съдружници Втората световна война и докарват на човечеството още по голяма трагедия отколкото тази, която са преживели народите на империята на злото СССР. На всичко отгоре не само лъже, но и демонстрира абсолютно невежество по събитията, които се опитва да коментира. Но с подобни изкопаеми не си заслужава дори да се води спор. Няма дело на Народния съд, което да не е белязано от лъжа, незачитане на елементарната представа на цивилизования свят за съдебна процедура и да не е решено не от марионетките наречени „народни съдии“, а от Москва и ЦК на БКП. Нито едно!!!

  4. Ubite balgari v SSSR po vreme va golodomor v Ukraina,tavriiskite balistigari.a ispratenite v Gulag bagarsski komunisti-emigranti sa mnogokratno poveche ot osadenite v Zarstvo BalgariaMolia VI napravete edno rassledvane i predavane !!!!!

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.