Слизал ли е Славчо Христов от власт?

.

На 11 август е роден един от кукловодите на съвременната ни политика – „Олимпиецът” Славчо Христов. Взирайки се в биографията на този незначителен по произход и образование човек и цъкайки от „фундаменталния” му изказ в редки негови интервюта, човек се пита що за птица е той. Всъщност по-интересния въпрос е как е възможно един толкова „средна ръка” човек да върти като марионетки цяла плеяда издигнати в държавата хора, като същевременно е взел страха, или поне респекта на култови мутри от подземния свят. Биографията му е достойна за наръчник на слаб, но амбициозен ученик.

Славчо Христов обича да казва за себе си, че е завършил само средно образование – техникума по електроника „Ал. Попов”, но пък за сметка на това имал „приятели, които са навсякъде”. След десет годишна работа в БНТ като оператор в предаването „Бързи, смели, сръчни”, героят на съвремието ни реализирал на дело емблематичното му заглавие. Само за няколко години от нищо и никакъв среднист той се превръща в банкер и крупен фактор в икономиката на страната. Бързо след като напуска телевизията, се захваща с частен бизнес – търговия на процент към НАРКООП на собствена сергия – от продажба на мартеници до кока-кола. После пристъпил към създаването на колбасарски цех и птицеферма в село Доганово, която фалира в периода на инфлацията 95-а и 96-а година. Първият ресторант на Славчо е някогашният „Димитровград”, преименуван в „Рич”. За да привлече за клиенти знаменитости, прохождащият ресторантьор предприемчиво инвестира в известни изпълнители, които по онова време на криза се съгласяват да пеят и в кръчма. Това не се оказва трудно и поради още един факт – съдружник му е съпругът на певицата Маргарита Хранова. Така през ресторанта на Славчо Христов минават доста родни знаменитости от голямата сцена, а маси за вечеря започват да се резервират от политици и бизнесмени. Бързият успех на заведението вдъхновява собственика си и така се стига до идеята за емблематичния ресторант „Олимп”. На откриването му самият Славчо Христов гордо обявява: „Аз не съм браншовик, сервитьор, готвач или барман”. Изявление, което ясно говори, че амбициите му не са в „ниското”. През есента на 1996 г. именно от „Олимп” започва възходът на бизнесмена. Там е свикана срещата на кандидат-президента Петър Стоянов с представители на бизнеса. На нея, наред с политиците и бизнесмените, присъства и шефът на СИК – Красимир Николов-Големия Маргин. Това чудновато оплитане на политици с представители на подземния свят, гарнирано с „готвач с влияние”, става повод да се заговори за кръга „Олимп”. Скоро след тази култова среща ресторантът на Славчо Христов започва да се посещава от депутати и министри. Чест посетител му е самият Иван Костов – било сам, било с цялата си челяд. Покрай диетите на Костов Славчо Христов се прочува като „майстор на вегетариански манджи”, макар самият той да не готви. Същевременно започва да кове здрави връзки в политическия елит, като хем отрича близкото си приятелство с премиера, хем кокетира с отговори, приличащи по-скоро на въпроси: „Защо не питате Костов дали съм му приятел?” така че никой не се учудва, когато след време се разчува, че във фирмата на Славчо Христов – „Бул ойл трейдинг” ООД – работи зетят на Костов – Георги Христов, а във фабриката му за цигари в Харманли се води на работа дъщерята на Костов – Мина. Един по-внимателен поглед върху петролната фирма ще припомни, че самата Елена Костова бе уличена в износ на петрол по време на югоембаргото, чрез фирма с близко име – „Бул ойл”. Името на бившата премиерша бе забъркано и със скандалния Сретен Йосич.

Според бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков е засечена също така среща между Костова и братята Маргини – най-вероятно за спонсориране на фондацията й „Бъдеще за България”. А братята, както е известно, са от съучредителите на кръга „Олимп”. Има сведения за близки контакти между Славчо Христов и Младен Михалев – Маджо. Николай Маринов – Малкия Маргин пък е съдружник на Славчо Христов в две фирми, едната от които е пловдивска рекламна агенция. Междувременно Малкия Маргин вече е станал съдружник с покойния Поли Пантев, т.е. замесен в бизнеса с наркотици. Всичко е омешано в един общ кръг от хора, които са нагазили в дълбоките води на полулегален и напълно нелегален бизнес. Лобирането за Славчо от нивото на най-високите върхове на политическия ни елит става причина един средно грамотен човек да се превърне във водеща фигура на българската следдемократична икономика.

Справка в Държавен вестник показва, че Славчо Боянов Христов тръгва през 1996-а като акционер или съдружник в пет дружества и за кратко време фигурира в над 25, с най-различен предмет на дейност.

Първият голям бизнес удар на Христов е спечелването на търга за ремонт на летището през 96-а от „Балканстрой инженеринг”, която се води негова фирма до 98-а. в този период от време във фирмата работи братът на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус – Борис. По-късно, в съдружие пък с министерския син Антон, Славчо Христов образува дружество за внос и износ, както и за търговия в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. В интервюта самият той твърди, че фирмата не е проработила, защото била създадена целево за строителство на жилищна сграда в столичния квартал „Лозенец”, но проектът се провалил. Като „провалена” Христов представя и дейността на петролната фирма, която създава съвместно със зетя на Костов, както и дейността на застрахователното дружество „Транзит инс”, в което е съакционер с футболистите Борислав Михайлов и Наско Сираков. Отрича и съвместната си работа с емблематичната по време на СДС – управлението строителна фирма НИКМИ ООД, чиито двама собственици се спрягат за близки приятели ту на Евгени Бакърджиев, ту на Елена Костова. Без значение чии приятели са, предприемачите Николай Козанов и Милчо Благоев успяват да продадат своя сграда в елитния столичен квартал „Лозенец” не на кого и да е, а на здравната каса; да извършат ремонта на националното радио; да вземат поръчка за седем млн. долара за реконструкция за пътническия терминал на летището, да купят хотел „Лилия” – Златни пясъци и ред други успешни сделки, в чиято сянка е съдружието им със Славчо Христов в основаното през 1999-а година туристическо дружество „Съни дей тур”, и съответно заради близкото приятелство на Славчо Христов със семейство Костови. Така бавно и постепенно Славчо Христов набира скорост и приятелства с проспериращи хора, които за кратко или по-дълго превръща в свои съдружници. Работата тече по мед и масло до 1998-а, когато неизвестни лица поставят взрив пред ресторант „Олимп”.

Мнозина от запознатите с бизнеса на собственика му и до днес твърдят, че количеството на взрива говори за сплашване във връзка с неизпълнен ангажимент. Няколко месеца след него пък бе застрелян служител на първата строителна фирма на Христов – Емил Петров. Тогава се заговори, че „Балканстрой инженеринг” от самото начало е била свързана със структури на СИК. Самият Славчо Христов, освен управител на строителната фирма, е бил и вицепрезидент и спонсор на ФК „Славия”, в който имала дялове и силовата групировка. Вероятно от онова време датира и приятелството на бай Славе с бай Миле /Милчо Бонев/. Факт, който Славчо Христов отрича в интервюта и до днес. След криминалните истории в близкия кръг на Христов е и убийството на 59-годишния бизнесмен Тодор Толев, спряган за един от най-богатите българи в света. Толев се счита за „бащата” на телефоните с добавена стойност у нас, по-известни като „секстелефони”, както и автор на измамите с ДДС. Негова била идеята за пренасочване на трафик от БТК, чрез който държавата бе ощетена с милиарди левове. Толев е бил близък приятел на М-тел боса Владимир Грашнов и на скандално известния Майкъл Чорни, комуто често гостувал в Израел. Същевременно бил съдружник на Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата в „Ти Би Ай – 97”; на Гриша Ганчев и на Младен Червеняков. Бизнесотношенията му със Славчо Христов са във фирма „Норт” ООД, където двамата водели на работа дъщерята на Костов – Мина. Фирмата произвеждала няколко марки цигари в нелегална фабрика в Харманли без каквито и да е лицензи и разрешителни. По оперативни данни на полицията папиросите били изнасяни през морските ни фериботи в Русия или сухопътно – през Македония към Албания. Имало контрабанден канал и през митницата в Свиленград, където според зли езици износът бил прикриван от бивш висш МВР-служител. Самият Толев е считан за човек на шесто управление на ДС. Бившият автомобилен състезател работел като инструктор по кормуване и правел курсове в БТА, откъдето събирал информация за журналисти и създавал близки приятелства с някои от тях – като Асен Агов и Панайот Денев. Чии интереси е засегнал, за да го убият, при толкова пъстрото си „бизнесменство” Толев, е трудно да се каже, но до смъртта си той е съдружник на Славчо Христов.

Между криминалните загадки около Христов може да се постави и заплахата срещу Михнева през февруари 2002-ра, че ще бъде залята със сярна киселина, веднага след като журналистката показва в предаването си „Конфликти” по бТВ къщите на Славчо Христов и Бойко Борисов в Банкя. Вероятно не толкова заради снимките, колкото заради зададения от нея неудобен въпрос: „Как така тихомълком половинката на генерала – Цветелина Бориславова е изкупила акциите на Славчо Христов  в СИбанк”. Малко след това Михнева е привикана в кабинета на шефката в бТВ Светлана Василева и натирена с готова заповед от телевизията. Както сама споделя, два месеца след това се разболява от рак. Разследването установява, че заплахата със сигурност е отправена от Александър Стуканьов-Крейзи – бодигардът на Славчо Христов. На журналистката е назначена десетдневна полицейска охрана, а тя остава в къщи, за да разсъждава върху парадокса „Какви бяха, какви станаха”. Някога в младежките си години Славчо Христов е носел в БНТ рулоните й. Михнева решава да припомни за себе си и отива на крака в кабинета на „новия” Славчо Христов, за да го попита има ли пръст в заплахата. Той естествено отрича. Посещението на Михнева обаче се оказало поучително за нея от гледна точка на това, че на място научава от приказливата секретарка на Христов, как минути преди нея при него и бил, за да му предложи услугите си откъм „медийна защита”срещу пари… Слави Трифонов. Този трагикомичен факт още веднъж показва колко непредвидими са пипалата на „октопода” във време, когато най-здравите връзки създават… парите.

Темата СИбанк остана отворена във времето. Внезапно решение на Славчо Христов да реши да даде оставката си като член на надзорния съвет на банката, за да заеме мястото му Цветелина Бориславова като председател на съвета, провокира появата на много хипотези, една от които беше, че всичко това е предварително договорено между Славчо Христов, Бойко Борисов и Иван Костов. Хипотезата подозира, че в дъното на натиска стои дори самият Сакскобургготски. Поглед назад във времето установява доста стройни крачки на кръга „Олимп” воглаве със Славчо Христов към големия удар – покупката на фалиралата Стопанска банка. Тя се осъществява с помощта на тогавашната кума на Костов и шефка на „Банков надзор” към БНБ – Емилия Миланова. Дори Мултигруп не можа да се пребори за Стопанска, но Славчо Христов – да. Чрез Миланова неговата БРИбанк успява да се уреди да плати 80 млн. лева на кредиторите на Стопанска и през 2000 година се сдобива с нея. До този момент БРИбанк е вече безспорен монополист в много сфери на бизнеса чрез множество сделки, между които покупката на „Златни пясъци” – една от първите успешни приватизационни сделки на банката. След покупката на Стопанска, БРИ става СИбанк и под това име чрез РМД-та успява да купи най-апетитните парчета от българските зимни и летни курорти като „Бороспорт”, „Пампорово” АД и др. за кратко време СИбанк се превръща в държава в държавата. Около нея се структурират отрасли, сектори и предприятия с предсказуем успех в бъдеще време, а към трезора потичат парите на много държавни фирми и институции като: БТК, НОИ, НЕК, МВР, митниците, тотото и др. – почти целият държавен бюджет, че дори и съдебната система попадат в списъка за обслужване от частната банка, респективно от Славчо Христов. Малко преди да я „сдаде” в ръцете на Бориславова, Славчо Христов смело може да бъде наречен „частният управител на държавата”.

В момента на върха на пирамидата триумфиращо се завърна аверът на Славчо Христов – Иван Костов, който изведнъж силно „заобича” Бойко Борисов. Излизат на светло във властови позиции хора от някогашния кръг „Капитал” като Иво Прокопиев. „Капитал” бе създаден още през далечната 93-а, но днес отново е актуален. Факт-надсмешка над някогашното иронично определение на Румен Петков, че е „неясен политически субект”. Наблюдатели припомнят, че нищо не е случайно, а търпеливо чакано и подготвяно с години. За създаденото през 2002-2003-та сдружение „Глобална България” още тогава се говореше, че е „Партията на Бойко Борисов”. Както е известно, негов координатор е приятелката му – Цветелина Бориславова, в Г-14 влязоха най-маститите бизнесмени на съвремието ни. Хора като Славчо Христов само привидно разпродаваха империите си, а всъщност остават завинаги в бизнеса и политиката. Затова е толкова актуално написаното в „Интернешънъл Херълд Трибюн” – „В България мафията има държава”. С днешна дата форумите са пълни с критики за туризма в Златни пясъци, собственост на „Олимпиеца”, а всъщност на Иван Костов. Не е тайна, че Христов е само подставено лице, извършило покупката срещу фиктивната сума от 80 млн. долара чрез схемата с РМД-тата. С днешна дата реномето на курорта, управляван от групировката, близка до бай Славе, е спаднало до там, че вече не идват дори румънски туристи, ами заради незаконното вдигане на колите им с паяци директно бягат към Албена. Е, как „да не повярва” тогава човек в думите на самия Славчо Христов в интервю за „Свободна Европа”, препечатано във в. „Сега”: „за моя интерес към Златни пясъци разбрах от пресата”. Туризмът умира, но олигарсите, които го съсипаха за собствена изгода, не. При това, както твърдят, без да имат „нищо общо” с него. Всъщност те твърдят, че нямат нищо общо и помежду си. Още през ноември 2005-а в интервю пред „Дарик” Костов се отрече от кръга „Олимп” по доста арогантен начин: „Аз не мога да бъда част от какъвто и да било приятелски кръг. Това, което пише по вестниците, ме кара да загубя един ДОБЪР ГОТВАЧ и едно добро място, където бях свикнал да ходя – ресторант „Олимп”. Не сядам на маси с когото и да било”. Виж, последното е вярно.

Златко Марин

http://dnesiutre.com

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.