Никола Петков

.

На 16.08. през 1947 година, лидерът на опозиционния блок БЗНС Никола Петков е осъден на смърт чрез обесване.

Никола Димитров Петков е един от лидерите на БЗНС. Роден на 8 юли 1893 г. Следвал Право и политически науки в Сорбоната, Париж. Член на Постоянното присъствие на БЗНС „Александър Стамболийски“ (1932-1933). Бил редактор на в. „Земя“ и в. „Земеделско знаме“.
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. сътрудничи на демократическите партии, вкл. на Работническата партия, която е легална проява на нелегалната БКП. Народен представител в XXIV-то Народно събрание. За антифашистка дейност, през декември 1938 г. изборът му за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград. След емигрирането на д-р Г. М. Димитров, през 1941 г. поема ръководството на БЗНС „Александър Стамболийски“. Води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в НС на ОФ. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов, където продължава да се занимава с политическа дейност, с организирането на Отечествения фронт, среща се с Коста Лулчев. От 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ. От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция). От 26 октомври 1946 г. е народен представител в VI-то Велико народно събрание. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 5 юни 1947 г. е снет депутатският му имунитет и още в сградата на Народното събрание е арестуван. На 5 август с. г. започва съдебен процес срещу него и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На 23 септември 1947 г. смъртната присъда е изпълнена. Гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.

http://www.events.bg/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.