Къде са всичките добри мъже? (Where Are All the Good Men?)

.

Image_4449561_407Проф. Филип Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже се скриха на най-сигурното място – интернет

Настъпиха нови времена, живеем в ерата на жените. Те са силни, независими, мъжете им страдат от комплекси и се крият във виртуалния свят. Ако не се приспособят, могат да изчезнат! Това предупреждава проф. Филип Зимбардо, известен професор по психология от Станфордския университет. Именно той ръководи един от най-известните съвременни научни експерименти – опита в американски затвор през 70-те години на ХХ век, където статистите, изпълняващи ролята на охранители, се превръщат в истински тирани.
Проф. Зимбардо е автор на многобройни книги. Най-новата, Where Are All the Good Men (“Къде са всичките добри мъже”), е посветена на плашеща тенденция в съвременната човешка цивилизация – младите мъже предпочитат уюта на интернет пространството пред реалните контакти с другия пол. “Светът без мъже би бил доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.

– Жените днес са силният пол, мъжете – слабият. Съгласен ли сте с това твърдение, професоре?
– Боя се, че е така. За съжаление. Мъжете са като изчезващ вид. Разбира се, малко преувеличавам. Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано.Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това.
– Днес е различно?
– Абсолютно. Това е историческа революция! Миналата година сред студентите в САЩ жените бяха повече – дори в медицинските, математическите и инженерните дисциплини, традиционните мъжки бастиони. Дипломират се, получават прекрасна работа, достойно заплащане, изнасят се от родния дом. Така е и в Европа. Женствеността започна да остава в сянка. Жените стават все по-добри. Добре се протрудиха за това. И тенденцията ще се задълбочава.
– А мъжете? Щом не учат и не се борят за професионален успех, какво тогава правят?
– Ще ви разкажа за едно интересно явление: всяка година в САЩ все по-малко млади мъже се записват на шофьорски курсове. Жените са повече. Учените решиха да изследват феномена – все пак младите хора винаги са мечтали за собствена кола, синонима на свободата и зрелостта. Днешният юноша обаче не мечтае за това. На въпроса на психолозите отговаря: “Защо ми е кола? Не ми трябва. Нямам намерение да ходя никъде!” Не му е интересно да заведе момиче на кино, да отидат заедно на почивка, да преживеят някакви приключения.
– Предпочита да си стои вкъщи?
– Предпочита да не излиза от стаята си. Ето ви отговор на въпроса: мъжете избягаха. В единственото място, където се чувстват сигурни, където не трябва да се съизмерват с жените, но пък могат да контролират всичко и да се изказват. В интернет.
Някога можеха да избират между две роли: воин или глава на семейство. Днес в реалния свят по-рядко се реализират, защото воините вече не са необходими, а главите на семейството, тоест хората, които изкарват парите за храна и дом, все по-често са жени. Във виртуалния свят обаче все още могат да навличат костюма на мачото. В играта Call of Duty ще бъде войник. В Grand Theft Auto – безскрупулен гангстер. Ще се сдобие с мускулесто тяло, оръжие, ще стане герой. Никой няма да може да го победи, а ако загине, веднага ще се прероди…
Производителите на игри усетиха, че могат да спечелят от желанието на мъжете да бъдат герои. Игрите са все по-завладяващи, визуално зашеметяващи. Смятам, че скоро играчът ще може да предаде собствените си черти на героя от играта. Ще вижда там себе си – победителя. Защо му е да излиза от стаята?!
– Звучи като сценарий за кинофантастика…
– Но опасността е реална. Разбира се, говорим за едно поколение мъже, за днешните 30-годишни и по-младите от тях. Не става обаче дума само за компютърни игри, а и за онлайн порнография. Учените Оги Огас и Саи Гадман, работейки по своя бестселър от 2011-а на тема най-популярните днес човешки желания, анализират повече от 400 млн. случая за търсене на конкретна информация в мрежата. Оказва се, че 13% от тях са свързани с порнография. Трима от всеки четирима потребители на платени еротични сайтове са мъже. А когато се стига до плащане, едва едно от 50 имена е женско.
– А и изобщо не е нужно да плащаш – порнографията е достъпна…
– Дори 6-годишно дете ще успее да намери такива материали в интерент. На практика е трудно да се направи надеждно изследване за последиците от гледане на порнография от страна на най-малките, защото… няма деца, които биха могли да бъдат контролна група, тоест участници в опита, които никога не са гледали еротични филми онлайн. Като психолог обаче знам резултатите от гледането на порнография в мрежата от младите мъже. На първо място представата им за секса няма нищо общо с действителността. В тези филми жените са красиви, имат тела със загар и големи гърди, а мъжете са мускулести и изключително надарени.
– А самият акт?
– Няма любов, ухажване, флирт. Мъжът се приближава до жената, тя веднага е възбудена, сношават се. В една поза, после в друга, трета и така цял час. Не разговарят. Тя изпитва всеки път оргазъм. Той получава ерекция на повикване. Филмът свършва. Не е необходимо да казваш: “Беше прекрасно, да се срещнем пак?” Представете си 15-годишен тийнейджър, който никога не е бил насаме с жена, но гледа това порно.
– И има нереални очаквания от женското тяло?
– Най-вече от собственото си тяло. Момчето гледа порно актьорите и не знае, че този мъж е грешка на природата. Сравнява своя член с пениса на актьора, мисли си: “Кой съм аз? Никой. Не съм достатъчно мъжествен.”
В дългосрочен план тези филми пречат на контактите в реалния свят. Навремето момчето си уговаряше среща с момичето, дебнеше да я целуне, да докосне гърдите , мечтаеше за секс с нея. Сега е обратното – младежите казват на съученичките си: “Само не си въобразявай. Срещаме се, при условие че няма да искаш секс.”
В Япония явлението се нарича hikikomori. Младите мъже се отказват от секса, избират собствената си стая и разбира се, компютъра. Хранят се сами с боклукчива храна, пълна с хормони и консерванти. И резултатите не закъсняват: диабет, ниски нива на тестостерон. Гледат все повече филми, все по-измислени, с две жени едновременно, с три, за да получат ерекция.
– Може би мъжете просто вече не са необходими от гледна точка на еволюцията? Жените са образовани, печелят добре, могат да заченат ин витро…
– Всичко натам върви! Съвременната жена има това, за което мечтае – кариера, дом, кола. Няма само едно нещо: своя идеален мъж от сънищата. Защото жените се промениха, но не промениха представата си за мъжественост. В мечтите им мъжете продължават да са в онези две роли: воин, макар и корпоративен, и главата на семейство, който осигурява бита. Или пък казват: “Искам мъжът да е деликатен, грижовен, да пере и да се занимава с децата. Но погледнете филмовите звезди и спортистите, по които въздишат фенките. Дали не са мили, защото носят в торбата си памперси? Не знаем какъв мъж е Брад Пит за Анджелина Джоли и какъв баща – за децата. Но общественият му облик е на класически мачо.
– Смятате ли, че трябва да намалим изискванията, за да им е по-лесно на мъжете?
– Със сигурност това е идея. Макар че ще е трудно. Мъжете и жените абсолютно различно преживяват привличането от другия пол. На мъжете винаги им е трябвало да се възползват от всеки удобен случай, за да разпространяват генетичния си материал. Т.е. по-малко им трябва, за да се възбудят. Споменатите Огас и Гадман наричат схемата на интерес към потенциалната партньорка “магия или”. Мъжът мисли: “Искам тя да е най-красивата на света или да е изключително интелигентна, или да има хубави гърди, но и хубаво дупе е ОK.” Любовницата от сънищата отговаря на тези очаквания, но когато срещне реална жена, стига му и един от критериите да бъде изпълнен. Мисли си: “Не е особено умна, нито зашеметяващо красива, но пък има хубави крака.” Готов е за среща, връзка, любов.
– А жените не искат да се отказват от нищо?
– Схемата на женския интерес към партньора може да се определи като “магия и”. Жената разсъждава така: “Бих искала той да е висок, с тъмни буйни коси, да е умен и нежен, да има добра работа и интересно хоби, но и собствено жилище, спортна кола.” Тя не се задоволява с “просто висок” партньор. В миналото на мъжете им е било по-лесно да изпълнят повечето от тези изисквания. Днес им е по-трудно: тъй като почти две трети от студентите в САЩ са момичета, очевидно е, че не всички ще си намерят мъже с висше образование; ако жената получава добра заплата, тя няма да се впечатли от колегата в отдела, той няма да изпълни многото “и”. А пък президентът е само един! Мъжете започват да мислят: щом не мога да бъда президент или поне директор, тогава ми е все едно. И се оттеглят в самотата си или във виртуалния свят. А търсещите партньори, отлично образовани и успяващи жени, остават на бойното поле сами. Когато станат на 40, ще загубят надеждата си да открият идеала, могат дори да забременеят ин витро със спермата на донор, който – както се разбира от каталога – отговаря на всички “и”. На практика това може да е началото на края на мъжете.
– Има ли все още някъде истински мъже?
– Разбира се. Само трябва да се потрудите, за да ги намерите. Това е следващият голям обществен проблем: къде изобщо можеш да срещнеш някой готин? Преди за тази цел служеха кафенетата. Днес, като влезеш в някое модерно заведение, виждаш атрактивни, добре облечени хора, които седят пред екрани. Всеки се е втренчил в своя лаптоп или смартфон. Преди за запознанството служеше и танцът. Но сега всеки танцува сам, без физически контакт с друг човек. Как да се влюбиш там? Когато жени ме питат какво да правят, за да могата в бъдеще синовете им да си намерят партньорки, да преодолеят бариерата на “магия и”, отговарям: учете ги да танцуват. По време на танц момчето усвоява умението да разговаря с момиче, опознава тялото си, не оглупява от близостта на женското тяло, научава се да създава мила, интимна атмосфера. На такъв мъж жените по-лесно прощават, че не притежава всички “и”. Забравят, че не е супермен.
– Само майките ли могат да помогнат на синовете си?
– Не! За съжаление ролята на бащата през последните години е опасно маргинализирана. И в САЩ, и в Европа повечето бракове завършват с развод и грижата за децата по-често е оставена в ръцете на майките. Бащата се появява през уикенда в живота на детето. А е необходим.
Майката обича безусловно. А бащата обича заради резултата. Това е изключително важно за сина: бащината обич го мотивира да действа, да пробва силите си. Понякога успява, понякога – не, но когато се случи, е много сладко. Така става уверен в себе си, смел мъж, който не се бои от провал. Майката прекалено се страхува за момчето, за да го насърчи, се възползва от свободата, да успява и да се проваля. Често дори предпочита момчето да си седи в стаята: добре, че си е тук, на сигурно, няма да стане хулиган, никой няма да му разбие носа навън. Но тя няма и понятие, че той е хулиган, само че в компютърната игра GTA…

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.