Златният стандарт

.

Идеята да се обвържат валутите със златото не е нова, крие много подводно камъни и в крайна сметка, покачва цената му до небесата…

.

.

.

.

Роберт Целик, шефът на Световната банка, в едно свое интервю поместено във Файненшъл Таймс, прокрадва идеята да се възстанови наново златния стандарт , като мярка за стабилизация на икономиката.

Хмм, с оглед на предстоящата среща на Г20 в Сеул, започнаха вече престрелките относно валутните войни… С какво ще ни сюрпризират на тази среща, ще видим допълнително.

Златният стандарт е бил доминиращ до 1914 год. По време на Първата световна война той е бил от доста от воюващите страни, изоставен. След Втората световна война, съгласно споразумението от Bretton Woods, той пак се въвежда изцяло, като краят му окончателно е през 1971 год. Идеята, която стой зад него е колкото тривиална, толкова и донякъде функционална: ‘всяка валута трябва да може да се обменя във физическо злато (и обратно), по точно, предварително дефиниран, курс’.

На националните банки, посредством този механизъм, им се поставят малко или много белезници. Никой няма право да печата повече книжни пари, отколкото злато в наличност има. Ще каже някой, какво по-добро от това има? По този начин се гарантира един своеобразна стабилност на националните валути. ОК, ама каква е цената на това?

Това, което на пръв поглед доста икономисти не забелязват е, че при определени условия именно този механизъм може да задълбочи една евентуална рецесия. Трябва само да си припомним, че именно златния стандарт  през 30-те години беше допълнителен катализатор на дефлацията тогава. Едва след като президента Рузвелт, чрез „New Deals“,  освобождава долара от златото, икономиката се възстановява.

Не искам да си мисля, какви щяха да са последствията сега (след последната криза), ако на ФЕД бяха вързани ръцете да печата долари… Ужас, на ‚ента‘ степен… в един свят, люшкащ се между инфлация и дефлация… Кое от двете е по-лошо, аз лично не мога да преценя.

И като заключение бих казал само, че тези които защитават тезата, че „златния стандарт дълго време е функционирал безпогрешно“, бъркат и то много. Функционирала е в 19 век, защото тогава икономиките са били сравнително хомогенни и паричните потоци в сегашния им вид, не са съществували. Ако е имало такива глобални хедж фондове, които да спекулират срещу определена валута, то тя нямаше да издържи и седмица, осланяща се само на златното си покритие. Франция може цяла песен на тази тема да изпее. По време на  Де Гол (60-те години на миналия век) френската Национална банка е имала невероятни златни резерви, но по време на Студентските брожения (май 1968), които прерастват в общонационална стачка, всичко се стопява в продължение на 2 седмици и франка се срива в съотношение с другите валути.

Между другото, според мен*, с оглед на потенциалната възможност да се въведе стандарта, националните банки изкупуват в момента злато, като луди, за да могат да придърпат, ако се наложи, „златното одеялце” към тяхното леговище…

.

*) Толкова са разнородни интересите на големите играчи на пазара, че едва ли някой би могъл със сигурност да прогнозира изхода от срещата в Сеул. Любителите на конспирационните теории веднага ще прошепнат „евреите знаят“… Знаят, ‚чушки‘ – да не са в главите ръководителите на Националните банки на Китай, Япония, Индия или останалите Далечноизточни тигърчета?

.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.