Защо спим?

.

8-часовият сън е работа, която трябва да се свърши

Д-р Матю Уокър изследвал мозъчните вълни на хора с деменция и все не можел да открие някаква закономерност. Това го отчайвало, докато не прочел научана статия, описваща кои мозъчни центрове се засягат от деменцията. Сред тях се оказва и центърът на съня. Така д-р Уокър осъзнал грешката си – трябвало е да мери мозъчните вълни на пациентите си в спящо, а не в будно състояние.

Това прозрение променя всичко и д-р Уокър е обсебен от феномена сън. Мести се в САЩ и създава лаборатория за изследване на съня към Харвардския университет. Плод на 20-годишните му изследвания е излязлата наскоро книга „Защо спим?“.

„Не се знае отговорът на най-простия въпрос: Защо спим? Това е най-голямата мистерия и аз не съм първият, който се опитва да я разбули“, казва ученият в интервю за британския печат.

А дали прилага знанията си за съня в своята спалня? „Да, имам желязно правило да спя по 8 часа. Лягам и ставам по едно и също време и съветвам всички да правят така, каквото и да става. Защото съм наясно с последиците. Ако съм спал само 4-5 часа, имунните ми клетки спадат със 70%. А те са убийци на раковите клетки, каквито моят организъм произвежда всеки ден. Безсънието е свързано с рака на дебелото черво, на гърдата и на простатата. Затова СЗО обяви работата на нощни смени за канцерогенен фактор“, казва д-р Уокър.

Безсънието е болест, сънят е здраве. Колкото по-малко спиш, толкова по-кратко живееш. Доказват го над 20 големи епидемиологични изследвания. За хора над 45-годишна възраст, които спят по-малко от 6 часа, рискът от инфаркт е с 200% по-голям от риска за хора, които спят по 7-8 часа.

Недоспиването вдига кръвното налягане, кръвната захар и телесното тегло. Причината е, че спада нивото на хормона за ситост лептин, а се вдига нивото на хормона за глад грелин. То вика и болестта на Алцхаймер, при която има натрупване на токсичен амилоиден белтък в мозъка. Той се изчиства във фазата на дълбокия сън, но при безсъние остава. При алцхаймер амилоидният белтък се трупа тъкмо в мозъчния център, отговарящ за дълбокия сън, като убива клетките в него. Д-р Уокър отбелязва, че неслучайно Маргарет Тачър и Роналд Рейгън са жертви на алцхаймер. Приживе и двамата се хвалеха от колко малко сън имат нужда.

Мит е, че на стари години човек се нуждае от по-малко сън, добавя д-р Уокър. Освен че го пази от деменция, спането снабдява човека със спомени и повишава капацитета му да трупа информация.

В книгата има и голяма секция за сънищата, които обаче д-р Уокър не тълкува за разлика от д-р Фройд. Според него сънищата са балсам за въображението. „Ние спим, за да помним, но ние спим и за да забравяме“, казва ученият. Фазата на дълбокия сън е терапевтична. В нея човек изхвърля емоционалния заряд на преживяното през деня.

Сънят влияе и на настроението. При лишаване от него активността в амигдала се повишава с 60%. А тя е центърът, който управлява гнева и яростта.

Човек спи на периоди от по 90 минути и в края на всеки от тях е фазата на дълбокия сън. Сънят е два вида. Първият е с неподвижни очи, последван от фаза на бързо движение на очите под затворените клепачи.

„В първата фаза мозъчните вълни са смайващо синхонизирани като в музикален ритъм, казва д-р Уокър. Мозъкът излъчва като бавна мантра. В тази фаза се преработва огромно количество данни. За да произведат тази мозъчни вълни, стотици хиляди клетки пеят заедно, после замлъкват, пеят отново и т.н. А фазата на бързо движение на очите се нарича парадоксален сън, защото мозъчната дейност е като в будно състояние – изключително активна.“

Какви съвети дава д-р Уокър?

Първо, без безсънни нощи. Нито в службата, нито на дансинга. След като е будувал 19 часа, човек е като пиян.

Второ, както има будилник, така трябва да има и „заспивник“ – аларма, която да прозвучи и да те прати да си легнеш, когато ти остава половин час до заспиването.

Трето, човек трябва да се отнася към съня като към работа, която трябва да се свърши.

Четвърто, трябва да се възвърне оригиналното значение на понятието „полунощ“. А именно средата на нощта и средата на спането. Уроците в училище трябва да започват по-късно през деня. Фирмите трябва да въведат спане в работно време, защото то би повишило производителността на труда.

здраве

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.