Големият финал на Иван Костов

.

СДС вече не иска Иван Костов. Тази прясна новина звучи като логичен финал на историята за една от най-мрачните и противоречиви фигури в съвременната българска политика. Любопитното в неговия случай е, че стигна до тъжния залез на кариерата си съвсем сам, без чужда помощ. В това отношение Костов няма конкуренция.

Това е човекът, който оглави първата демократична сила през 1994 г. и управлява страната от 1997 до 2001 г., извършвайки невиждана приватизация на икономиката. Същият, който през годините пожертва всичките си политически приятели и положи огромни усилия, за да разцепи и неглижира партията си. Единственият, който си позволи да се разсърди на българския народ, след като загуби изборите.

На прочутата ХIII национална конференция на СДС Иван Костов се изправи пред претъпканата зала 1 на НДК и обяви: „Аз престанах да представлявам българските избиратели, защото допуснах да се прекъсне връзката ми с тях. Няма да се
връщам заедно с вас при хората и да възстановявам тази връзка. Няма да извървявам отново пътя, който вече съм изминал. Ще остана на мястото си. Няма да правя компромис с позициите си, няма да се съобразявам с настроенията на избирателите, нито ще правя усилия да се харесвам. Ще остана на мястото си, за да обознача посоката, в която сме се движели. Ако не днес, то след няколко години със сигурност гражданското общество ще е напълно убедено, че това е вярната посока.“

След това абсурдно мегаломанско слово той мълча цели две години. Хора, работили с него в миналото, разказват, че в този период са го срещали в разни софийски заведения и когато го поздравявали, той дори не им кимвал в отговор. Толкова бил обиден и отвратен от нас, българското население.

Ако обаче тръгнем назад по пътя на СДС, трудно ще открием основания за подобна реч. Да си припомним например цинизма, с който правителството му се бореше с престъпността. Акциите „Комар“ през 1997 г., при които уж МВР прибра
всички луксозни автомобили, докато собствениците им докажат произхода на средствата си. Буря в чаша вода! Никой вече не помни, че шефовете на мафиотските групировки Дмитрий Минев-Руснака, Младен Михалев-Маджо и Красимир Маринов-Маргина бяха снимани на влизане и на излизане от МВР, където ги прие лично тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Естествено, нищо в този момент не се случваше без благословията на Иван Костов.

Само тази демонстрация на нежни отношения между правителството и мутрите беше достатъчна, за да изчезне СДС от политическата карта.
По време на царския мандат се разплете и друг фрапантен случай. Майкъл Чорни обяви, че е превел 200 хиляди долара на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България“. „Бях принуден да ги преведа. Казаха ми, че това е необходимо, ако искам с моите неща всичко да е наред“, призна скандалният бизнесмен, когото Командира изгони от България и обяви за заплаха за националната сигурност.

Оказа се, че съпругата на Костов е получавала щедри дарения и от още един
милиардер. Медиите разкриха, че през 1997 г. са й били преведени 80 хиляди долара от швейцарската фирма „Теленорд“, зад която бе руснакът Григорий Лучански. Той също бе обявен за мафиот от правителството на Костов и по-специално от тогавашния шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, който и до днес е верен на лидера на ДСБ.
Едно от най-интересните и вероятно най-точните определения за личността на Костов даде преди години Йордан Василев, съпруг на покойната Блага Димитрова, създател на СДС през 1989 г. и първи главен редактор на в. „Демокрация“. В интервю за „24 часа“ през декември 2006 г. той каза: „Проблемите в СДС са причинени от няколко фактора, но на първо място ще сложа характера на Иван. Не е виновен, че има такъв характер. Това не се променя. Той не може да събира, той пропъжда.“

Факт е, че още докато беше премиер, Костов направи ремонт на кабинета си, при който изгони 10 от общо 13-те министри. Но те не бяха просто чиновници, а най-близките му в политиката, неговите партньори в управлението на партията и на държавата. Казват, че ги изгонил, когато станали по-богати от него. Може и да не е вярно, но Костов със сигурност положи усилия максимално да ги унижи, замествайки ги с фигуранти или с хора без нужния политически опит и лидерски качества. Най-драстичен бе примерът с депутат, известен като Христо Манекена, когото Командира назначи през 1999 г. за шеф на бюджетната комисия в парламента. Тогава „24 часа“ публикува стенограма от заседание на тази комисия, от която личи, че Манекена въобще не е наясно какво представлява Законът за държавния бюджет.

Въобще цинизмът на Иван Костов е пословичен и цялата драма с разпада на СДС е лесно обяснима, имайки предвид личните му политически амбиции. Първото, с което отврати избирателите, беше превръщането на съюза в партия, за да може да я управлява като преторианска гвардия. Още в средата на своя премиерски мандат той
заговори за създаването на „бутикова партия“, защото СДС ставал прекалено масова организация. По онова време членовете й бяха стотици хиляди и докато сините фенове се чудеха защо любимият им съюз върви към провал, той вече планираше разцеплението и създаването на ДСБ. Преди 2001 г. анализаторите предвидиха, че Костов се опитва да влезе в ролята на балансьор по подобие на Доган – да ръководи малка, но влиятелна структура, която да има думата при всяко преразпределение на властта. Последният му опит да изграе тази роля беше преди парламентарните избори през 2009 г., когато се опита да партнира на ГЕРБ. Но те се усетиха навреме.

Днес Костов е сред най-мразените, но и най-загадъчните личности у нас. За него вървят всякакви булевардни легенди – че е работил за КГБ, че е натрупал милиарди и т.н. „Той беше поканен в СДС от Андрей Луканов, – твърдеше навремето Йордан Василев. – Мога да го кажа със сигурност, защото мой колега журналист е присъствал на срещата им. Дотолкова Луканов не е смятал Костов за важна птица, че го кани в кабинета си пред журналист. Луканов казал: Знам, че искате да работите за нас, но сега през януари ще има кръгла маса и сме ви определили за квотата на СДС. Ще се обадя на Желю.“
Дали след всичко това някой отново ще повярва на Костов? Дали ще му помогнат да влезе и в следващия парламент? Едва ли, щом дори СДС не го пожела. Май това наистина беше финалът.

http://www.24chasa.bg/

9 thoughts on “Големият финал на Иван Костов

  1. Имам въпрос към господина журналист.Като е толкова мразен и загадъчен г-н Костова защо г-н Краев до колкото знам, е бил един от хората подкрепящи проекта ДСБ?..и второ -мисли ли, че ако Иван Костов е настъпил интереси на мафиоти като Чорни,мутри от най-високо ниво на ВИС,СИК,т.е принудил ги да спонсорират и някои от тях изгонил,щеше да е жив днес ?!…господа, престанете да цитирате ‚ваши приятели‘ и на ставане и на лягане да обвинявате Костов и за ‚глобалното затопляне‘, едва ли не,защото ставате смешни…Той-Костов‘ може да е всякакъв ,но извади и спаси България от невиждана криза и инфлация и я постави на Европейския друм,а вие колкото да повтаряте приказката за ‚краставицата‘,рано или късно Тя – историята ще му даде полагащата му се оценка за това,за разлика от народеца ни ,който винаги (пак тя историята го е доказала) убива великите  си личности…Народееееее!

    • Венкин, отговорът, поне в частта на въпроса ти, която касае моята скромна личност е тривиален.
      Поддържах проекта ДСБ докато не ми стана ясно, че това всъщност е частен проект (познай на кой), за да увековечи присъствието му в политическия ни ландшафт.
      Разочарован и осквернен се дистанцирах от него.
      Надявам се, че бях кратък и разбран.

    •  Венкин, не знам колко си годишен, ама ако в сравнително зряла възраст си изживял управлението на ОДС, което се запомни с Костовия абсолютизъм, щеше да си наясно, че неуспялия кандидат партиен (БКП) член и преподавател по Политикономия на Социализма, другаря Иван Костов, беше този, който свали на борковците анцузите и ги навлече в маркови костюми. С други думи той припозна в уличните гангстери, бъдещите бизнесмени. Те последните му се отплатиха, като щедро спонсорираха проявите му. За другата му слабост – олигарсите, сътворени за една нощ, чрез РМД, хич не ми се говори, че край няма…
      Те на него, той на тях – спомни си кога и от кого бяха присвоени Паркинги и Гаражи (печатницата за пари)…
      Да говоря още, е пълно губене на време. Ако нямаш нищо в кратуната, колкото е да се напрягам, пак не бих могъл да ти помогна. Всъщност на сектант интелектуално трудно се въздейства, защото повечето сте мозъчно, отдавна деформирани. Съдба.
      Остани си със здраве!

      • Коств е единственият български премиер след Стамболов , който хвана руски агент по бели гащи и го прати в съда. Това руските подлоги няма да му простят и ще продължават да мятат лайна по него.

        • Славчо Христов – човекът в сянка

          През есента на 1996-а именно от “Олимп” започва възходът на бизнесмена. Там е свикана срещата на кандидат-президента Петър Стоянов с представители на бизнеса. На нея, наред с политиците и бизнесмените, присъства и шефът на СИК – Красимир Николов-Големия Маргин. Това чудновато оплитане на политици с представители на подземния свят, гарнирано с “готвач с влияние”, става повод да се заговори за Кръга “Олимп”. Скоро след тази култова среща ресторантът на Славчо Христов започва да се посещава от депутати и министри. Чест посетител му е и самият Иван Костов – било сам, било с цялата си челяд. Покрай диетите на Костов Славчо Христов се прочува като “майстор на вегетариански манджи”, макар самият той да не готви. Същевременно започва да кове здрави връзки в политическия елит, като хем отрича близкото си приятелство с премиера, хем кокетира с отговори, приличащи по-скоро на въпроси: “Защо не питате Костов дали съм му приятел?” Така че никой не се учудва, когато след време се разчува, че във фирма на Славчо Христов – “Бул ойл трейдинг” ООД – работи зетят на Костов – Георги Христов, а във фабриката му за цигари в Харманли се води на работа дъщерята на Костов – Мина. Един по-внимателен поглед върху петролната фирма ще припомни, че самата Елена Костова бе уличена в износ на петрол по време на югоембаргото чрез фирма с близко име – “Бул ойл”. Името на бившата премиерша бе забъркано и със скандалния Сретен Йосич. Според бившия главсек на МВР Цвятко Цветков е засечена също така среща между Костова и братята Маргини – най-вероятно за спонсориране на фондацията й “Бъдеще за България”. А братята, както е известно, са от съучредителите на Кръга “Олимп”. Има сведения за близки контакти между Славчо Христов и Младен Михалев-Маджо. Николай Маринов-Малкия Маргин пък е съдружник на Славчо Христов в две фирми, едната от които е пловдивска рекламна агенция. Междувременно Малкия Маргин вече е станал съдружник с покойния Поли Пантев, т.е. замесен в бизнеса с наркотици. Всичко е омешано в един общ кръг от хора, които са нагазили в дълбоките води на полулегален и напълно нелегален бизнес. Лобирането за Славчо от нивото на най-високите върхове на политическия ни елит става причина един средно грамотен човек да се превърне във водеща фигура на българската следдемократична икономика.
          Справка в Държавен вестник показва, че Славчо Боянов Христов тръгва през 96-а като акционер или съдружник в 5 дружества и за кратко време фигурира в над 25, с най-различен предмет на дейност.
          Първият голям бизнес удар на Христов е спечелването на търга за ремонт на летището през 96-а от “Балканстрой инженеринг”, която се води негова фирма до 98-а. В този период от време във фирмата работи братът на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус – Борис. По-късно, в съдружие пък с министерския син Антон, Славчо Христов образува дружество за внос и износ, както и за търговия в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. В интервюта самият той твърди, че фирмата не проработила, защото била създадена целево за строителство на жилищна сграда в столичния квартал “Лозенец”, но проектът се провалил. Като “провалена” Христов представя и дейността на петролната фирма, която създава съвместно със зетя на Костов, както и дейността на застрахователното дружество “Транзит инс”, в което е съакционер с футболистите Борислав Михайлов и Наско Сираков. Отрича и съвместната си работа с емблематичната по време на СДС-управлението строителна фирма НИКМИ ООД, чиито двама собственици се спрягат за близки приятели ту на Евгений Бакърджиев, ту на Елена Костова. Без значение чии приятели са, предприемачите Николай Козанов и Милчо Благоев успяват да продадат своя сграда в елитния столичен квартал “Лозенец” не на кого и да е, а на здравната каса; да извършат ремонта на националното радио, да вземат поръчка за 7 млн. долара за реконструкция на пътническия терминал на летището, да купят хотел “Лилия” – Зл. пясъци и ред други успешни сделки, в чиято сянка е съдружието им със Славчо Христов в основаното през 99-а туристическо дружество “Съни дей тур”, и съответно заради близкото приятелство на Славчо Христов със сем. Костови. Така бавно и постепенно Славчо Христов набира скорост и приятелства с проспериращи хора, които за кратко или по-дълго превръща в свои съдружници. Работата тече по мед и масло до 98-а, когато неизвестни лица поставят взрив пред ресторант “Олимп”.
          Мнозина от запознатите с бизнеса на собственика му и до днес твърдят, че количеството на взрива говори за сплашване във връзка с неизпълнен ангажимент. Няколко месеца след него пък бе застрелян служител на първата строителна фирма на Христов – Емил Петров. Тогава се заговори, че “Балканстрой инженеринг” от самото начало е била свързана със структури на СИК. Самият Славчо Христов, освен управител на строителната фирма, е бил и вицепрезидент и спонсор на ФК “Славия”, в който имала дялове и силовата групировка. Вероятно от онова време датира и приятелството на бай Славе с бай Миле /Милчо Бонев/. Факт, който Славчо Христов отрича в интервюта и до днес. Сред криминалните истории в близкия кръг на Христов е и убийството на 59-годишния бизнесмен Тодор Толев, спряган за един от най-богатите българи в света. Толев се счита за “бащата” на телефоните с добавена стойност у нас, по-известни като “секстелефони”, както и автор на измамите с ДДС. Негова била идеята за пренасочване на трафик от БТК, чрез който държавата бе ощетена с милиарди левове. Толев е бил близък приятел на М-тел боса Владимир Грашнов и на скандално известния Майкъл Чорни, комуто често гостувал в Израел. Същевременно бил съдружник на Бойко Борисов и Румен Николов-Пашата в “Ти Би Ай – 97”; на Гриша Ганчев и на Младен Червеняков. Бизнесотношенията му със Славчо Христов са във фирма “Норт” ООД, където двамата водели на работа дъщерята на Костов – Мина. Фирмата произвеждала няколко марки цигари в нелегална фабрика в Харманли без каквито и да е лицензи и разрешителни. По оперативни данни на полицията папиросите били изнасяни през морските ни фериботи в Русия или сухопътно – през Македония към Албания. Имало контрабанден канал и през митницата в Свиленград, където според зли езици износът бил прикриван от бивш висш МВР-служител./?/ Самият Толев е считан за човек на Шесто управление на ДС. Бившият автомобилен състезател работел като инструктор по кормуване и правел курсове в БТА, откъдето събирал информация за журналисти и създавал близки приятелства с някои от тях – като Асен Агов и Панайот Денев. Чии интереси е засегнал, за да го убият, при толкова пъстрото си “бизнесменство” Толев, е трудно да се каже, но до смъртта си той е съдружник на Славчо Христов.
          Между криминалните загадки около Христов може да се постави и заплахата срещу Михнева през февруари 2002-ра, че ще бъде залята със сярна киселина, веднага след като журналистката показва в предаването си “Конфликти” по бТВ къщите на Славчо Христов и на Бойко Борисов в Банкя. Вероятно не толкова заради снимките, колкото заради зададения от нея неудобен въпрос: “Как така тихомълком половинката на генерала – Цветелина Бориславова е изкупила акциите на Славчо Христов в СИбанк”. Малко след това Михнева е привикана в кабинета на шефката в бТВ Светлана Василева и натирена с готова заповед от телевизията. Както сама споделя, два месеца след това се разболява от рак. Разследването установява, че заплахата със сигурност е отправена от Александър Стуканьов-Крейзи – бодигардът на Славчо Христов. На журналистката е назначена 10-дневна полицейска охрана, а тя остава вкъщи, за да разсъждава върху парадокса “Какви бяха, какви станаха”. Някога, в младежките си години Славчо Христов е носел в БНТ рулоните й. Михнева решава да припомни за себе си и отива на крака в кабинета на “новия” Славчо Христов, за да го попита има ли пръст в заплахата. Той естествено отрича. Посещението на Михнева обаче се оказало поучително за нея от гледна точка на това, че на място научава от приказливата секретарка на Христов, как минути преди нея при него е бил, за да му предложи услугите си откъм “медийна защита” срещу пари… Слави Трифонов. Този трагикомичен факт още веднъж доказва колко непредвидими са пипалата на “октопода” във време, когато най-здравите връзки създават… парите.
          Темата СИбанк остана отворена във времето. Внезапното решение на Славчо Христов да реши да даде оставката си като член на надзорния съвет на банката, за да заеме мястото му Цветелина Бориславова като председател на съвета, провокира появата на много хипотези, една от които беше, че всичко това е предварително договорено между Славчо Христов, Бойко Борисов и Иван Костов.
          Хипотезата подозира, че в дъното на натиска стои дори самият Сакскобургготски. Поглед назад във времето установява доста стройни крачки на кръга “Олимп” воглаве със Славчо Христов към големия удар – покупката на фалиралата Стопанска банка. Тя се осъществява с помощта на тогавашната кума на Костов и шефка на “Банков надзор” към БНБ – Емилия Миланова. Дори Мултигруп не можа да се пребори за Стопанска, но Славчо Христов – да. Чрез Миланова неговата БРИбанк успява да се уреди да плати 80 млн. лева на кредиторите на Стопанска и през 2000 година се сдобива с нея. До този момент БРИбанк е вече безспорен монополист в много сфери на бизнеса чрез множество сделки, между които покупката на “Златни пясъци” – една от първите успешни приватизационни сделки на банката. След покупката на Стопанска, БРИ става СИбанк и под това име чрез РМД-та успява да купи най-апетитните парчета от българските зимни и летни курорти като “Бороспорт”, “Пампорово” АД и др. За кратко време СИбанк се превръща в държава в държавата. Около нея се структурират отрасли, сектори и предприятия с предсказуем успех в бъдеще време, а към трезора потичат парите на много държавни фирми и институции: БТК, НОИ, НЕК, МВР, митниците, тотото и др. – почти целият държавен бюджет, че дори и съдебната система попадат в списъка за обслужване от частната банка, респ. от Славчо Христов. Малко преди да я “сдаде” в ръцете на Бориславова, Славчо Христов смело може да бъде наречен “частният управител на държавата”.

  2. Браво Стефчо, право в целта. Всичко което прочетох е самата истина. Дано прогледнат „слепите“!

  3. пожарите в горите през 2000г също са дело на КОСТОВ.бяха 40 пъти повече от средното,дървесината се продаваше на определени фирми като брак-10 пъти по евтино,а обгорялата дървесина не губеше пазарните си качества.след  първия пожар при ЦАРЯ,се прие постановление от МС за 1h,според което обгорялата дървесина се продаваше на пазарни цени,с което пожарите секнаха…

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.