Бели пари, за черни дни

.

Времето е необратимо и по природните закони хората остаряват. Пред всеки стои въпроса как да се подготви докато е икономически активен за „дъждовните дни”, които бъдещето ще донесе. Дългосрочното финансово планиране при условията на режима на съвременните пари – задължително платежно средство без покритие, наложено със силата на държавата, изисква решаването на два фундаментални проблема.
Първият е, че е невъзможно да се прогнозира бъдещата покупателна способност на книжните пари. Книжните пари без покритие на всички държави, въпреки „плаващите” курсове, не плават, те потъват. Неизвестна е само скоростта на потъването им – едни по бавно, като швейцарския франк и сингапурския долар, други стремглаво, като зимбабвийските долари. Българите помнят как потъваше лева през зимата 1996-1997 гг.
Вторият проблем, който е и по трудно разбираем, е заложената от съвременната финансова система зависимост от посредници. Всеки, който притежава финансови активи зависи от финансовите брокери или дилъри, при които са сметките му. Елиминирането на риска зависи от елиминирането на посредника, но това е практически невъзможно поради начина на функциониране на системата.
Така добруването и финансовото бъдеще на всеки зависи до голяма степен от това как и до колко успешно ще преодолее горните два проблема, които имат различна тежест при различните активи, които човек може да използува за дългосрочно спестяване.

Държавни и фирмени облигации (ЦК)
Възможността на издадтеля на ценните книжа да плати обратно дълга зависи от това, какво той ще прави с парите. Като правило само инвестираните в производство заеми са самоликвидиращи се, защото те генерират приходи, които се използуват за ликвидация на дълга. За съжаление почти две трети от почти 50 трилионния дълг на пазара на кредитите в САЩ е възникнал след 1995 година, като по голямата част от него е бил използуван за непродуктивни цели, такива като финансиране на стоки за потребление и жилища, а също така за финансиране на борсови спекулации. Облигациите, които са издадени за този вид дългове са практически без стойност и са програмирани за дефолт (спиране на плащането по тях). Има опасност, при по сериозна икономическа криза, облигациите на компаниите и общините да последват участта им и плащанията по тях да спрат също. Най сигурни в това отношение са ДЦК, с единствената оговорка, че те ще бъдат евентуално изплатени с девалвирани книжни пари. Това все пак е нещо, но собствениците на ДЦК трябва да ги притежават физически, а не чрез някой фонд, съдбата на който зависи от управляващите го мениджъри.

Акции
Акциите са модерни и в САЩ, и в България. Малко хора, обаче, знаят, че от дванадесетте оригинални имена в индекса Дау Джонс (DJIA) е останало само едно – фирмата „Дженерал илектрик”. Останалите, като например „Полароид”, за които само някои от сегашното поколение са чували, са отдавна изчезнали в небитието. Хората живеят сега, в момента и историята рядко ги интересува. Най успелите млади финансисти направиха първите си милиони на борсите, продавайки и купувайки акции през един от най дълго продължилите възходящи пазари през 90-те години на миналия век. После дойде краха от началото на 2000 година и едва през последните година-година и половина индекса Дау Джонс отбелязва ръст спрямо предните години. Картината е различна , ако „Дау” се индексира с индекса на инфлацията, както може да се види от долната графика.

Дау Джонс има да извърви още дълъг път за да достигне максималните си нива. Растящата инфлация и прогреса като цяло гарантират номиналния ръст на акциите, но животът на компаниите не е вечен. Всяка компания има определена продължителност на съществуване като бизнес предприятие, в зависимост от характера на дейността и. Когато се купуват акции като форма на дългосрочна инвестиция, спестяващият по този начин трябва да бъде сигурен, че избраната компания ще има достатъчно дълъг живот за да може инвестицията да бъде гарантирана.
Изборът на подходяща компания не е достатъчна гаранция за инвестицията в акции, ако инвеститора не си осигури възможност да разполага реално с тях и да може да се разпорежда с тях при необходимост. Ако акциите на инвеститора са отразени само в книгите на брокера му, то финансовото му благополучие е буквално в ръцете на този брокер. Инвеститорът ще има същата съдба, каквато има и брокера му, независимо от това колко внимателно и консервативно е подбрал фирмите, в акциите на които е инвестирал. Единственият начин, който препоръчваме, е акциите да се регистрират директно на името на инвеститора в акционерната книга на издаващата ги фирма и да се държат в личен сейф. Същото важи и за случая, когато акциите са „на приносител” (не са поименни).

Борсови стоки (commodities)
При инвестиране в този вид стоки са налице същите рискове, които са свързани с ролята на посредниците, каквите са брокерите и инвестиционните фондове, специализиращи се в дадена област.
Брокерите и инвестиционните фондове не разполагат със складове, силози или резервоари, където да съхранява стоките. За всички сделки с борсови стоки се сключват договори, които на практика са обещание да се доставят договорените стоки, като възможността за реална доставка е чисто теоретична. Дългосрочното притежание на борсовите стоки е невъзможно поради факта, че те имат ограничена годност и само държавата е в състояние да притежава и поддържа запаси от нефт, зърно, метали и др. В последно време се появиха т.н. ETF (Exchange traded fund), специализиращи се в акумулиране на злато и сребро за притежателите на акциите на съответния фонд. Те имат възможност да притежават физически съответния метал и да го съхраняват в банкови трезори.

Недвижими имоти
Недвижимата собственост дава възможност на човек да притежава нещо, което има реална стойност без да зависи от посредници. Когато е изцяло заплатена и правно оформена с нотариален акт, срещу такава собственост не могат да бъдат предявявани частни претенции. Местните власти и държавата могат да застрашат тази собственост с регулаторни или административни мерки, но като цяло такова влияние е ограничено, особено в правовите държави.
Главното съобръжение в случая е времето, когато се купува тази собственост и състоянието на пазара. Режима на книжните пари без покритие, наложени от държавата като задължително платежно средство е идеален за възникване на изкривявания на пазарния механизъм и появата на балони на цените в различни сегменти на икономиката. Ако покупката и продажбата на недвижима собственост се извършват в неподходящ период – купува се при балон (инфлация) на цените, както е сега в България и се продава при депресиран пазар, когато цените са ниски, то се действа противно на философията на инвестирането -„купувай ниско и продавай високо”. Както вече сме казвали, индикатор за състоянието на пазара е съотношението между цената на недвижимия имот и неговия месечен наем. При установен пазар цената на имота е равна на 100 наема. При подценен пазар цената на имота е по малка и тогава е изгодно да се купува, а при надценен пазар е по голяма от 100 негови наема и е по изгодно имота да се наема, вместо да се купува. В момента пазарът на недвижими имоти в САЩ е в период на криза. Очаква се понижение на цените средно с около 15 %, което ще намали богатството на инвеститорите с около 3 трилиона долара – една наистина огромна сума. Досегашният опит показва, че максималното спадане на цените на недвижимите имоти като цяло е било около 30%, след което собствениците се отказват да продават. Що се касае земята като форма на недвижима собственост, ще припомним афоризма на Марк Твен – „Купувайте земя, момчета, вече не я произвеждат”!
При недвижимата собственост първостепенно значение има местоположението и. Основният недостатък на всички видове недвижима собственост, като се изключи невъзможността тя да се премества, е ниската и ликвидност – обикновено е необходимо продължително време за да се продаде изгодно.

Колекции
Предметите, които се колекционират с цел инвестиция са много и различни – картини, ръчно тъкани персийски килими, марки, монети, скъпоценни камъни, бижута и много други. За тях са в сила съобръженията, приведени по горе по отношение на недвижимата собственост. Цените им като цяло варират в синхрон с кредитния цикъл, но са с много по големи амплитуди, достигащи в отделни случаи до крайност. Колекционерските предмети могат да бъдат съхранявани без да има нужда от посредници и към тях не могат да бъдат предявявани претенции от трети лица. В това отношение те напълно отговарят на едното от изискванията за дългосрочно влагане на богатството на инвеститорите. По голямата част от тях – картини, скъпоценни камъни и др. са компактни и могат относително лесно и безопасно да бъдат транспортирани, и съхранявани. Човек може да държи в ръката си огромно богатство под формата на диамант или друг скъпоценен камък, но превръщането на това богатство в пари или замяната му с други ценности изисква на първо място оценка от експерти, а също така и доказателства за произхода в някои случаи. Този вид вложения са изгодни само за много богати хора и те са печеливши само ако са направени при ниски цени на придобиване около дъното на кредитния цикъл.

Пари
Книжните пари, които са обявени за задължително платежно средство в дадената държава са изцяло ликвидни. Продавачите на стоки и услуги са задължени по закон да ги приемат като средство за плащане. Проблемът с книжните валути започва когато те се използуват за дългосрочно вложение.

Горната графика дава представа за намаляването на покупателната сила на щатския долар през последните 37 години до 2006 год. От създаването на Федералния резерв през 1913 г. до сега доларът е изгубил 97 % от покупателната си способност. Само на базата на натрупаната през последните 10 години инфлация, българският лев е изгубил почти половината си покупателна способност по експертни оценки.
Ако един млад човек на около 30 години започне да спестява в книжни левове или даже долари, като ги сложи в „буркан банк” или под матрака, решението му ще има катастрофални последици за него и ако доларът продължи да се обезценява със сегашните темпове, към времето на неговото пенсиониране той може да очаква 80-90% от покупателната сила на доларите му да се е изпарила.
Поверяването на дългосрочни спестявания на банките, дори и срещу лихва, удвоява риска, защото ги поставя в ръцете на банкерите, които незабавно ги дават под формата на заеми без да обръщат чак толкова внимание на възможностите на кредитополучателите да изплащат кредитите. Кризата на ипотечният кредитор „Северна скала” във Великобритания и очакваните подобни кризи в други страни са свидетелство за недостатъчно стриктно прилагане на принципите на благоразумното кредитиране от страна на банките и другите кредитни институции като цяло.
Следователно, няма смисъл да се спестява дългосрочно под формата на книжни пари без покритие, независимо дали парите ще бъдат у спестяващия или ще бъдат депозирани в банките. Временното акумулиране на кеш може да бъде само стратегическа опция, ако се очаква значително спадане на цените на други активи, в които парите ще бъдат вложени. Това е спекулиране в добрия смисъл на думата, а не спестяване.
В такива случаи има значение какви ще бъдат валутите, в които ще се акумулират паричните средства за бъдещи инвестиции. Това са валутите на държави с положителни платежни баланси, които обикновено имат ниски лихви по депозитите. Такива са швейцарският франк, сингапурският долар и до известна степен японската йена и еврото (в краткосрочен аспект). Към избора на такива валути трябва да се подхожда в зависимост от особеностите на законодателството на съответните страни, което може да бъде рестриктивно по отношение на трансферите на големи суми.
Единствените пари, които запазват покупателната си способност завинаги са монетарните метали : среброто и златото. Сигурността на вложението в тези метали се компрометира само в случаите, когато инвеститорите разчитат на посредници при закупуването и съхранението на вече закупеното сребро и злато. Само инвестиционни сертификати, фондове или сметки, които предлагат алокирани и идентифицирани чрез серийните номера златни или сребърни кюлчета, съхранявани в обществени трезори, могат да се считат за надеждни.

Макар, че притежаването на злато и сребро гарантира запазване на покупателната им способност, сегашната система налага определени ограничения и създава може би нарочно определени затруднения на инвеститорите. Местата, където могат да бъдат купени или продадени по големи количества злато и сребро са ограничени, а пренасянето им през граница може да бъде обект на митнически сборове или при покупко-продажбата да се начислява ДДС, както е в България.
От времето на масовото въвеждане на книжните пари без покритие като задължително платежно средство, държавите в лицето на правителствата си водят война срещу златото. Цената на златото на практика се влияе от централните банкери. Те я задържат много лесно, просто променяйки лихвените проценти така, че да бъде неизгодно да се спестява в злато. За да го направят, обаче, те трябва да повишават лихвените проценти значително над нивото на инфлацията. Ако човек не смята, че това ще стане, то той трябва да купува злато. Това е война, която правителствата не могат да спечелят, но инвеститорите в злато и сребро трябва да помнят, че във всяка война победителят също търпи загуби.
Горните примери показват, че при сегашния финансов ред, характеризиращ се с книжни пари без покритие, налагани от държавата като задължително платежно средство, резервно банкиране и създаване на пари „от въздуха” от банките и другите кредитни институции, дългосрочните спестявания са сериозно предизвикателство. Умните ще оценят възможностите на отделните видове дългосрочни инвестиции с цел спестяване, а мъдрите ще предприемат действия, за да са спокойни през идващите „дъждовни дни”.

http://www.istinski-pari.com/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.